Решение № 2 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2008 г.

Решение № 2 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б."а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Д. В. бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. от гр. Р. срещу решение № 711 от 8.01.2008 г., постановено по гр. д. № 865/2007 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие със закона и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК/ и се претендира отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба - Н. Х. Н. и С. Х. Н. не са взели становище по жалбата. Ответницата М. Х. Л., чрез процесуалния си представител - адв. Б. е оспорила жалбата като неоснователна и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд приема следното: Жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Русенския окръжен съд е оставил в сила решение № 167 от 24.11.2006 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 6* г., с което е отхвърлен предявения от П. Н. П. от гр. Р. срещу - Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. иск с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на решение на ВС, IV г. о. № 2184/9.02.1995 г. по гр. д. № 2123/1994 г. и на решение на Русенски районен съд № 178 от 14.06.2007 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявения от П. Н. П. срещу - Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот Ч магазин, находящ се в гр. Р., в партера на жилищна сграда по ул. "." № 15- б, застроен върху 61 кв. м., състоящ се от две помещения и антре с маза под едното помещение, заедно с 17 % идеални части от общите части на сградата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че релевираното в исковата молба основание за нищожност на решението на ВС, IV г. о. по гр. д. № 2123/1994 г. е относимо към правилността на решението, но не обуславя неговата нищожност. Според съда не са налице основанията за нищожност на решението, а именно липса на писмена форма, постановяване на решението от ненадлежен орган, или ненадлежен състав на органа, който го е постановил или абсолютна неразбираемост на постановеното решение. Посочено е, че навеждания довод за нарушение на забраната на чл. 12, ал. 2 ГПК при формиране състава на съда, постановил решението, чиято нищожност се твърди дори и да е налице, не засяга неговата валидност. За да отхвърли предявеният ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че уважаването му е обусловено от уважаването на първия иск. Доколкото същият е отхвърлен на отхвърляне подлежи и иска за ревандикация на процесния недвижим имот - магазин. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. По същество съдът е длъжен да се произнесе в рамките на наведените в исковата молба основания. В случая като основание за нищожност на решението по гр. д. № 2123/1994 г. на IV г. о. на ВС на РБ, в исковата молба касаторът е посочил само това, че решението е нищожно поради противоречието му с чл. 1 от ЗВСВНМРСА. Както правилно е прието и от въззивната инстанция, това може да бъде основание за евентуална неправилност на решението, но не и за неговата нищожност. Твърдението, че решението е нищожно поради това, че 2/3 от състава, който го е постановил е този, който е постановил обратно решение по друго гражданско дело № 135/93 г. / не е посочено на кой съд/, е наведен едва с въззивната жалба и по същество представлява посочване на ново основание на предявения иск, което с оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) е недопустимо да се извършва пред въззивната инстанция. Независимо от това съдът е изложил доводи с оглед на това основание, които следва да бъдат споделени. Касаторът не е представил доказателства относно наличието на основания за отвод по чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.) на членове от състава постановил решението, за което се твърди, че е нищожно. Но дори такива основания да са били налице, последното не представлява основание за нищожност на решението. Действително, както се твърди в касационната жалба основанията за нищожност на съдебните актове не са законово регламентирани. Трайната съдебна практика обаче, безпротиворечиво е определила кръга на тези основания, така, както са визирани в решението на въззивната инстанция. Правилно е решението и досежно кумулативно съединения иск по чл. 108 ЗС: С решението което се иска, да бъде признато за нищожно е бил уважен предявеният от ответниците по касация - Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. срещу П. Н. П. ревандикационен иск за собственост за процесния недвижим имот магазин, като с него именно ответниците по касация са признати за собственици на магазина. Доколкото искът за нищожност на това решение е неоснователен, очевидно не може да бъде прието, че касаторът П. Н. П. е собственик на имота и че същият се владее от ответниците без правно основание. С оглед на това въззивният съд правилно е приел, че предвид изхода на делото по първия иск неоснователен се явява и предявеният от П. П. ревандикационен иск. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация М. Х. Л. разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.