Решение № 12137 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6661/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат И. Митева против решение 5243/20.05.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 995/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2762/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради това, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства заявени от търсещия закрила, ситуацията в страната по произход и връзката между конкретното му местоживеене и общата обстановка в Сирия и възможността му за достигане и установяване в друга област на страната. Според касатора неправилно съдът е приел, че не е налице хипотезата по дело С-465/07 на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението. Подробни съображения в подкрепа на касационните доводи са изложени в представената по делото молба - становище на адвокат И. от 20.10.2025 г. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд - Хасково. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 2762/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на М. Х., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ. От фактическа страна съдът е установил, че М. Х., гражданин на Сирия е роден на [дата]., в гр. Ракка, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], религия - [вероизповедание], основно образование, неженен. Напуснал Сирия на 27.07.2024 г. нелегално за Турция. В Турция останал около половин месец. В България влязъл на 13.09.2024 г. със стълба над оградата. Бил с още около 9 души. След като преминали на българска територия ходили един ден в гората, после бил качен от трафикант в автомобил в посока Сърбия, но след София ги спрели и задържали от полицията. Откарали ги в полицейски участък, след това - в затворен лагер за около две седмици и накрая - в лагера в Харманли. Твърди, че не е арестуван в държавата по произход, не е осъждан и не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност и религия, не е участвал в религиозни организации. Роден е в гр. Ракка и е живял там до напускането на Сирия. Баща му, майка му, трима братя и две сестри са в Сирия, гр. Ракка. Има брат в Ливан. Не е служил в армията. Получил призовка за военна служба през 2023 г., но се криел. При проведеното интервю като причини за напускане на Сирия е посочил, войната и липсата на елементарни условия за живот. В района, от който идва често имало инциденти - убийства, кражби, отвличания за откуп. През 2022 г. брат му Х. бил отвлечен. Известно му е, че А. е паднал от власт, но положението пак е много зле. В Сирия още продължават сраженията. Не би се завърнал в страната си, няма сигурност. Напуснал за да продължи образованието си, което няма как да се случи в Сирия. В съдебното производство пред административния съд е заявил, че много се зарадвал на промяната на властта (в Сирия), но гр. Ракка се контролира от кюрдите и се страхува за живота си. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ, при спазване на процесуалните правила за регистриране на чужденец, подал молба за международна закрила - чл. 68, ал.1, т.1 ЗУБ и след изискано становище от ДАНС по чл. 58, ал.10 ЗУБ. Съдът не е констатирал нарушения при провеждане на интервюто с търсещия закрила. По материалната законосъобразност на отказа за предоставяне на бежански статут, съдът е приел, че не са налице основателни опасения от преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група по смисъла на чл. 8, ал.1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Констатирал е, че молителят не е преследван поради етническата си или религиозна принадлежност в страната си по произход. Преценил е, че не представляват основание за предоставяне на бежански статут заявеното при интервюто, че не е отбил военната си служба и новозаявеното обстоятелство в съдебното производство, че е изразил радостта си в социалните мрежи от падането на режима. Съдът не е установил и обстоятелства, след напускане територията на Сирия, които да представляват основание за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 6 ЗУБ. По отношение основанията за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е посочил, че не е доказана реална опасност от тежки посегателства като изброените в чл. 9, ал.1 ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция. Според съда, не е установено молителят да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - чл. 9, ал.1, т.2 ЗУБ. Съдът е обсъдил данните за ситуацията в страната по произход от представените справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирийска арабска република и е приел, че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, така, че със самото си присъствие на територията на страна молителят да е изложен на заплахи срещу живота или личността, поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ. Не е установено, че член на семейството има предоставена закрила, поради което не са изпълнени и предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице и други хуманитарни причини, които да обосноват предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения е приел, че не е нарушен и принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението е правилно постановено. Съдът е обсъдил установените по делото факти относно личното положение на касатора, причините, поради които е напуснал Сирия и ситуацията в страната по произход към момента на постановяване на съдебното решение и законосъобразно е приел, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на М. Х., гражданин на Сирия. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. При интервюто е заявил, че не е арестуван и осъждан, не е имал проблеми заради етническата си и религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозни организации. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В конкретния случай от М. Х. не са заявени каквито и да било опасения от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на ситуацията в страната по произход. Съдът е съобразил тълкуването в решението на Съда на ЕС по дело С-465/07 и представените по делото справки за обстановката в Сирия и правилно е приел, че не са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал.1 т.3 ЗУБ. Тези изводи се потвърждават и от представените в касационното производство справки за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025 г. Според данните от тези справки ситуацията в страната на произход остава нестабилна и след падане режима на Б. А., но по своя интензитет и териториален обхват не може да се определи като безогледно насилие, поради съществуващ вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуването, даденото от Съда на ЕС в решението по дело С-465/07 , така че със самото си присъствие на територията на страната, цивилното лице да е изложено на тежки заплахи за живота и здравето си. Потвърждение за това е и броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетина на ВКБООН до 25 септември 2025 г. - 1 027 887. В същия период 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори с нехранителни и хранителни продукти и вода, както и със специални зимни комплекти. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,