Решение № 9818 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2017 г.

Решение № 9818 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. С., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 6325/6.11.2017 г. по адм. дело № 9327/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 13878/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че А. С., гражданин на Афганистан, по вероизповедание мюсюлманин - сунит, етническа принадлежност - таджик, е влязал незаконно в Р. Б., като на 31.07.2016 г. е бил задържан на територията на страната. С молба вх. № 3644/11.08.2016 г. А. С. поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. На 16.02.2017 г. било проведено интервю, по време на което той посочил, че е напуснал Афганистан поради проблеми от личен характер. Властимащи хора искали да отвлекат сестрата на жена му с цел женитба, поради което търсещият закрила бил бит. Посочил е, че в страната си на произход не е имал други проблеми. Напуснал страната, тъй като цялото му семейство вече било тръгнало за Европа. С решение № 13878/18.07.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. С. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при изясняване на относимите за спора обстоятелства. Съдът възприел мотивите на административния орган по съображения, че изложените от него причини за напускане на страната не разкриват необходимост от предоставянето на международна закрила. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Първоинстанционният съд е анализирал обстоятелствата по случая и е направил верен извод, че изнесените от чужденеца факти сочат на икономически причина за напускане на страната. Първоинстанционният съд правилно приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. А. С. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в политическа партия или организация, както и въоръжена групировка. Реално за А. С. няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Сочените от чужденеца причини за напускане страната му на произход са от личен характер. Административният съд отбелязал и противоречията и необосноваността на някои твърдения на кандидата, който при регистрацията заявил, че не е семеен, а впоследствие е основал искането си за статут на проблем, свързан със сестрата на съпругата му. След напускането на Афганистан чужденецът преминал през територията на Пакистан, твърдейки че търси близките си, които не намерил, и затова решил да се отправи към Германия. Касационната инстанция споделя и преценката на административния съд за липсата на необходимост от предоставянето на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Въз основа на представените справки относно положението в държавата по произход следва да се приеме, че макар ситуацията да е нестабилна, да възникват въоръжени конфликти и да има загинали в самоубийствени атентати лица, не може да се приеме, че съществува състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тъй като чужденецът не е застрашен от тежки посегателства, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му и на територията на страната не съществува безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, няма основание и за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При отсъствието на касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд