Решение № 2951 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2013 г.

Решение № 2951 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба от Маргарита Колева Димитрова от гр. Тутракан, ул. "Страцин", вх. Б, ап. 4, срещу решение № 5507 от 14.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3997/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 59 от 13.03.2013 г. по преписка № 147/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателката оспорва решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че при произнасянето си решаващият съд не е взел предвид всички факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора. Иска обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират направените деловодни разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния й представител юрк. Милушева, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Ответниците: Нина Търпанова - секретар на община Тутракан и председател на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при община Тутракан и Румяна Капинчева - заместник кмет на община Тутракан и председател на Комисията за избор на общински възпитатели - не изразяват становище по жалбата. Ответната страна - Тодорка Минчева - секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при община Тутракан, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е потвърдил решение № 59 от 13.03.2013 г. на КЗД, постановено по преписка № 147/2011 г., с което е установено, че при провеждането на конкурс за обществени възпитатели към Местната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) към община Тутракан, секретарят на комисията - Тодорка Минчева, не е извършила спрямо жалбоподателката акт на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 31.03.2011 г. е проведен конкурс по документи и събеседване за обществени възпитатели за МКБППМН към община Тутракан, в който е участвала и жалбоподателката Маргарита Димитрова. Кандидатурата й не е била одобрена и на 19.05.2011 г. същата е сезирала с жалба КЗД с твърдения, че при провеждане на конкурса е проличала тенденция към неговото опорочаване от секретаря на МКБППМН към община Тутракан - Тодорка Минчева, с цел той да бъде спечелен от лица, приближени до нея, както и че неправомерно е ограничила кръга на кандидатите, с оглед исканата квалификация за участие в конкурса. Твърди се и въздействие от нейна страна върху членовете на комисията във връзка с класирането, както и липсата на еднакви критерии при провеждане на събеседването спрямо всички кандидати. Предвид изложеното жалбоподателката твърди, че е била дискриминирана. Решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нееднакво третиране на жалбоподателката във връзка с признаците "образование" и "лично положение" в сравнение с другите кандидати, т. к. за да е налице дискриминационно отношение спрямо нея, другите кандидати за обществени възпитатели следва да са третирани по-благоприятно спрямо нея, защото не притежават въпросния признак, послужил като основание на секретаря на МКБППМН към община Тутракан - Минчева да я третира неравно. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че е недоказано оплакването за дискриминация и по другия признак "образование", т. к. видно от приложените по делото доказателства, неодобрението на кандидатурата й не е свързано с притежаваното от нея образование. В заключение е приел, че административният акт е постановен в специално производство пред КЗД, издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на КЗД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби. Респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от закона, в случая - "образование" и "лично положение". В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. В настоящия случай, видно от представения по делото протокол от 31.03.2011 г. за провеждане на конкурса за обществени възпитатели и обсъждането на кандидатурите, членовете на комисията са изразили вътрешната си убеденост и личната си преценка за всеки един от кандидатите и са ги класирали според нея. Още повече, от представения по делото протокол е видно, че секретарят на МКБППМН към община Тутракан - Тодорка Минчева, в качеството си на чл. на конкурсната комисия не е разговаряла с жалбоподателката, нито е задавала въпроси при събеседването, нито се е изказала или е направила коментар по начин, който може да повлияе на комисията или от който да се обоснове неблагоприятно третиране на Димитрова спрямо другите кандидати. От представените по делото доказателства е видно, че между двете не е имало никаква форма на комуникация. Дори при обсъждането на кандидатурите Минчева не е взела отношение (стр. 69). Дали са мнение останалите членове на комисията - Капинчева, Балканска и Пенчева. В контекста на изложеното, обоснован е изводът на АССГ за липса на дискриминационно третиране по отношение на жалбоподателката. Данните по делото в тяхната съвкупност не сочат на различно третиране на касаторката в сравнение с останалите кандидати в конкурса при сравними сходни обстоятелства. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за липсата на неблагоприятно третиране на Маргарита Димитрова са обосновани и в съответствие с материалноправната уредба в областта на защитата от дискриминация. Липсват доказателства относно това касаторката да е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите кандидати при подобни обстоятелства и това по-неблагоприятно положение да е именно във връзка със защитения признак "образование" и "лично положение". В случай, че жалбоподателката претендира нарушения в конкурсната процедура, изразяващи се в липсата на предварително обявени бройки за обществени възпитатели, както и относно самото провеждане на конкурсната процедура и липсата на ясни критерии за преценка на кандидатурите, то редът за оспорване на конкурса е друг и тя е имала възможност своевременно да защити правата си. Предвид изложеното, оспореното решение е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен правен извод за липса на дискриминация в разглеждания случай, респ. - за законосъобразност на решението на КЗД. Постановеното от първоинстанционния съд решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответната страна - КЗД относно присъждането на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение