Решение № 5302 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2015 г.

Решение № 5302 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, срещу решение № 83 от 18.05.2015 г. постановено по адм. дело № 83 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че при установените по делото обстоятелства съдът неправилно е приложил нормите на чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Неправилно съдът е приел, че получената сума при разпределението извършено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стръмски на 11.10.2013 г. по изпълнително дело № 201387000400016 покрива изцяло търсеното публично вземане на общината, в това число размера на главницата и лихвите за такса битови отпадъци (ТБО). Разпределението от публичния изпълнител на получената сума от публичната продан на недвижимия имот се определя съобразно реда по чл. 136 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се ползват вземанията на държавата да дължими данъци върху определен имот, без значение промяна на собствеността. С постъпилите от ЧСИ суми са погасени всички задължения за данък недвижим имот (ДНИ) за имот с идентификатор 68850.233.441, както на "СК Индустриални имоти" ЕАД, така и на предходния собственик - "Кълвача инженеринг" АД. Недопустимо от съда се приема, че със сума преведена от съдебния изпълнител единствено за ДНИ е следвало да се погаси задължение за ТБО. Това са различни по вид публични задължения и могат да бъдат прихващани служебно от органа по приходите или по искане на лицето. За да е налице допустимост на прихващането по чл. 128 и сл. от ДОПК задълженията следва първо да са установени. Поради това неправилно съдът е приел, че задълженията за ТБО в размер на 570, 16 лв. и лихва за просрочие в размер на 72, 64 лв., както и лихва за просрочие върху ДНИ в размер на 0, 95 ст. са погасени. Погасяването на публични вземания се извършва по няколко способа изброени в чл. 168 от ДОПК, а задължението установено в акта не е погасено по никой от посочените в нормата способи. По делото не е доказано и действителното извършване на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "СК Индустриални имоти" ЕАД, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното в настоящето производство решение, по жалба на "СК Индустриални имоти" ЕАД, съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 47192 от 19.11.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора и е осъдил община Стара Загора да заплати на "СК Индустриални имоти" ЕАД сумата от 350, 00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е изложил, че с декларация вх. № 8565 от 16.12.2011 г. "СК Индустриални имоти" ЕАД е декларирало пред община Стара Загора придобито право на собственост върху промишлена сграда със ЗРП 366 кв. м. с отчетна стойност 153 170, 00 лв., промишлена сграда със ЗРП 307 кв. м. с отчетна стойност 136 141, 00 лв. и земя общо 1235 кв. м. с отчетна стойност 39 239, 95 лв., намиращи се в гр. Стара Загора, кв. "Кольо Ганчев". С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2013 г. по изпълнително дело № 201387000400016, влязло в законна сила на 7.10.2013 г., ЧСИ е възложил така декларираните имоти на "Перфектюп пакеджинг БГ" ООД. На 11.10.2013 г. е извършено разпределение на постъпилата сума по изпълнителното дело, като в полза на община Стара Загора са определени 64 268, 69 лв. за дължим местен данък, съобразно представено от нея удостоверение изх. № 10-01-1-6943 от 25.06.2013 г. В т. 11 от удостоверението за процесните имоти са посочени като непогасени публични задължения за ДНИ в размер на 1 504, 80 лв. и за ТБО в размер на 5 830, 28 лв. В протокола за разпределение е отбелязано, че сумата 64 268, 69 лв. се отнася само за задължението на длъжника за местен данък, а дължимата такса битови отпадъци не следва да бъде изплащана с привилегия. Няма спор между страните, че сумата е постъпила в бюджета на община Стара Загора. След извършена проверка орган по приходите - старши инспектор в отдел "МДТ" при община Стара Загора, определен със заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. на кмета на община Стара Загора, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ е издал АУЗД № 47192 от 19.11.2014 г., мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган. С него на жалбоподателя са определени задължения за 2013 г. за декларираните недвижими имоти в гр. Стара Загора, за ТБО в размер 570, 16 лв. и лихва за просрочие в размер на 72, 64 лв., изчислена към 19.11.2014 г., както и лихва за просрочие върху ДНИ в размер на 0, 95 лв., изчислена към 19.11.2014 г. върху главница от 49, 05 лв. Във връзка с установяване на реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по делото са представени писмо от управителя на "Зауба" АД и графици на сметосъбиращи камиони в района на завод "Кълвача" за 2013 г. Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено при съобразяване с промяната в собствеността на процесните имоти и приложимата за 2013 г. редакция на Наредбата за определяне и администриране на местните данъци на територията на община Стара Загора. Съдът е посочил, че съгласно заключението, дължимият данък върху декларираните от жалбоподателя недвижими имоти възлиза на 302, 20 лв. Административният орган е изчислил като дължим размер на данъка 49, 05 лв. и е осчетоводил тази сума като платена по партидата на жалбоподателя, след извършеното разпределение от съдебния изпълнител. Определеният с експертизата размер на ТБО за имотите е 635, 70 лв. Начисленият от ответника размер е 570, 16 лв. Експертът е дал заключение, че с извършеното разпределение на суми са надвнесени 564, 90 лв. Този извод е обосновал с установените от него размери на задълженията от общо 939, 90 лв. и преведената от съдебния изпълнител сума от 1 504, 80 лв. При така установеното съдът е приел, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Предвид събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че задълженията на "СК Индустриални имоти" ЕАД за ДНИ и за ТБО за 2013 г., по отношение на декларираните от дружеството недвижими имоти, са погасени изцяло чрез плащане преди издаване на АУЗД. Посочил е, че с получената сума при разпределението, извършено от ЧСИ Стръмски на 11.10.2013 г. по изпълнително дело № 201387000400016, се покрива изцяло търсеното публично вземане на общината - в това число размера на главниците от 939, 90 лв. общо и на лихвите за забавено плащане от 16, 62 лв. Поради това е достигнал до извод, че АУЗД следва да бъде отменен, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен списък - 50, 00 лв. за държавна такса и 300, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 4.03.2015 г. Решението, в частта с която е отменен АУЗД, е правилно. Настоящият състав споделя изложените в касационната жалба възражения, че с преведената от ЧСИ сума по изпълнително дело № 201387000400016 могат да бъдат погасени само задълженията на дружеството за ДНИ. Видно от протокола за разпределение на постъпилите суми от 11.10.2013 г. по изпълнително дело № 201387000400016, изплатената сума от 64 268, 69 лв. на община Стара Загора се отнася само за задълженията за местен данък на продадените имоти (сред които процесните). В него изрично е посочено, че претендираната от община Стара Загора такса битови отпадъци не следва да бъде изплащана с привилегия, тъй като текста на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД визира вземания дължими за данъци. Задълженията за ДНИ и ТБО са различни по вид публични задължения, които се дължат при различни посочени в закона предпоставки. Съгласно чл. 168, т. 2 от ДОПК един от способите за погасяване на публичните вземания е чрез прихващане, но то се извършва съгласно предвидената в чл. 128 от ДОПК процедура, завършваща с подлежащ на обжалване индивидуален административен акт - акт за прихващане и възстановяване. Такава процедура в настоящия случай не е проведена. Поради това обстоятелството, че преведените в община Стара Загора суми за задълженията за ДНИ за процесните имоти са по-големи от дължимите от дружеството суми не означава, че с тях автоматично могат да бъдат погасени установените с АУЗД задължения за ТБО за имотите. С посочената сума е следвало да бъде погасена единствено установената с акта като дължима сума за лихви върху ДНИ в размер на 0, 95 лв., изчислена към 19.11.2014 г. върху главница от 49, 05 лв. Предвид посоченото изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за лихви върху ДНИ, са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен и за установените с него задължения за ТБО, но по различни от посочените от първоинстанционния съд съображения. "СК Индустриални имоти" ЕАД, като собственик на процесните недвижими имоти в периода 1.01.2013 г. - 7.10.2013 г., се явява задължено лице за ТБО, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. За да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, от страна на административния орган не е представена заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, от която би могъл да се направи извод дали процесните имоти през периода 1.01.2013 г. - 7.10.2013 г., са попадали в границите на районите, в които общината е предвидила престиране услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Поради това недоказано е останало наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за ТБО, досежно посочените в АУЗД услуги. Наред с това, от представените по делото доказателства не може са се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване са реално предоставяни от общината. От приетото по делото писмо на управителя на "Зауба" АД, както и от незаверените копия от маршрутни графици на сметосъбиращи камиони, без указание за периода, за който се отнасят, не може да се направи извод за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Писмото представлява свидетелско показание, отразено в писмена форма, поради което е недопустимо доказателствено средство в съдебната фаза, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК. Неизяснен е останал и факта, в какво качество управителят на "Зауба" АД е представил незаверените маршрутни графици. По делото не са събрани други доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване (каквито биха могли да са договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства). Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа - ответник в първоинстанционното производство. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи при наличие на депо, което се ползва от жителите на общината. Обстоятелството разполагала ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци през процесните периоди също е останало неустановено. Ето защо ТБО, определена в АУЗД за тези услуги се явява недължима. Непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не се твърди от страна на касационния жалбоподател. Наред с това нарушение на процесуалните правила, относно разпределението на доказателствената тежест за установяване реалното предоставяне на услугите, в случая не е допуснато от първоинстанционния съд, предвид дадените указания на ответника с разпореждане от 16.03.2015 г. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличните по делото доказателства, решението, в частта, с която е отменен АУЗД, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение размера на присъдените с решението разноски, настоящият състав намира, възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за основателно. С цел доказване на претендираните в първоинстанционното производство разноски от жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие от 04.03.2015 г. сключен между "СК Индустриални имоти" ЕАД и адв. Златков, осъществяване на процесуално представителство пред АС - Стара Загора, с подробно посочен в чл. 1 от договора предмет. В чл. 2 от договора страните са посочили, че за извършването на гореописаните правни и фактически действия доверителят е изплатил на довереника възнаграждение в размер на 300, 00 лв., но не е посочен начина на плащане на посочената сума. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 4.03.2015 г. не е отразено че сумата от 300, 00 лв. е заплатена в брой, поради което не може да се приеме, че същият има характера на разписка за посочената в него сума. Доказателства за заплащането на сумата по банков път също не са представени. Предвид посоченото съдът намира, че жалбоподателят не е установил действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Решението на АС - Стара Загора, в частта с която община Стара Загора е осъдена да заплати на "СК Индустриални имоти" ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., се явява неправилно и следва да бъде отменено в посочената част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение