Решение № 9382 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2011 г.

Решение № 9382 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Пловдив срещу решение № 1484 от 08.11.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1436/2010 г. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт. Ответникът - "Геслин" ООД- Пловдив, в писмено изразено становище, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 100 А 1443/05.07.2010 г. на кмета на Община-Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е разпоредено изземването на имот - публична общинска собственост-представляващ паркинг, находящ се на улица "Димитър Цончев", западно от от УПИ V-ЗПО, в кв. 17 - нов по плана на ЦГЧ - Пловдив - попадащ в уличното пространство - от владението на търговското дружество, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът приел, че кметът на Община -Пловдив, с оглед лежащата върху него на основание чл. 170 АПК доказателствена тежест, не е установил фактическите и правни основания за издаване на акта, предмет на оспорване. Установено е от съда, че има съставен акт за частна държавна собственост № 2125/29.04.1999 г., за актуване на дворно място 904/3602 идеални части от цялото застроено и незастроено, както и част от осеметажна административно производствена сграда, с местонахождение на имота- Пловдив, площад "Съединение" № 3, парцел V-ЗПО, кв. 174-стар, кв. 17- нов по плана на ЦГЧ, с отбелязване, че имотът е включен в капитала на "Пловдивпроект" ЕООД. Също така - по справка на "Общински имоти" - паркинга, обект на изземване, попада в улично пространство. Въз основа на фискален касов бон, съдът удостоверил, че ответното дружество осъществява търговска дейност - "платен паркинг" на площад "Съединение". При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден при нарушаване на административно-производствените правила. Приел е още, че в случая не били налице законово-изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на процесния имот от владението на търговското дружество, Решението е правилно и обосновано. Не са налице посочените от касатора отменителни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното, и впоследствие в съдебното производство, доказателства и въз основа на това правилно е приел, че административния орган не е обосновал фактическите си и правни основания сочени в оспорваната заповед. Съдът правилно е преценил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел под материалната норма на приложимото право. Неоснователни са възраженията на касатора, че административния орган е доказал правата си по отношение на спорния имот; твърдейки че се касае за публична общинска собственост по силата на закон. Действително, съгласно Закона за пътищата и по специално чл. 8 - общинските пътища са публична общинска собственост. Пред съда обаче, касатора в настоящото производство, представя акт за частна собственост и то за обособен имот. В атакуваната заповед обаче липсва описание на самостоятелно обособен недвижим имот, извън общо соченото - паркинг - улично пространство. Както правилно е приел и АС-Пловдив - общината не доказва, че иззетият имот представлява улица /или част от такава/, ползвана за паркинг, респективно има надлежно отреждане на такъв, като държането му се осъществява от търговското дружество без правно основание. Обосновано, съдът е приел, че оспореният административен акт е и немотивиран, извън посочване на правните основания за неговото издаване - правещ го негоден за съдебен контрол за законосъобразност. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата, в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването, е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са били налице предвидените в закона хипотези за изземване на процесния имот, поради което правилно и основателно е отменен оспорваният акт. По изложените съображения решението, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение