Решение № 10194 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2009 г.

Решение № 10194 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия - София, представлявана по пълномощие от полк. д-р Красимир Танев Пенчев - началник на Болнична база за активно лечение (ББАЛ) - Сливен към ВМА-София, срещу решение № 16 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 288/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-09-1137 от 30.10.2008 г. на директора на РЗОК-Сливен за наложената санкция-финансова неустойка от 1440, 00 лева за неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм, изразяващо се в неотразяване на оценка според Аналоговата цифрова скала (АЦС) в Листа за история на болестта (ЛИБ) №№ 388, 443, 444, 448, 458, 503, 520 и 544 по клинична пътека (КП) № 8. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание пълномощникът на касатора иска отмяна на съдебния акт по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът - директорът на РЗОК-Сливен не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на ВАП е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК и намери касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Сливенския административен съд е оспорената от Военномедицинска академия - София, представлявана по пълномощие от началника на Болнична база за активно лечение (ББАЛ) - гр. Сливен към ВМА-София, заповед № РД-09-1137 от 30.10.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен, с която на лечебното заведение е наложена санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД-2006 г. - финансова неустойка общо в размер на 2340, 00 лева за констатирани с медицински протокол № РД-13-05-33/14.04.2008 г. нарушения на чл. 5, т. 1 и 2, чл. 10, т. 5 и чл. 11 от индивидуален договор (ИД) № 200356/14.03.2007 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) № 26 и № 8, изразяващи се в неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм в 13 бр. ЛИБ общо за двете клинични пътеки. С постановеното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата на ВМА-София като неоснователна. Въз основа на цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал по административната преписка и допълнително представените от страните писмени доказателства, както и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, съдът е обосновал извод, че заповед № РД-09-1137/30.10.2008 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която на лечебното заведение е наложена санкция по НРД - 2006 г., е процесуално и материално законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че наложената с обжалваната заповед санкция за осем клинични случая по КП № 8 "Диабетна полиневропатия" с ИЗ №№ 388, 443, 444, 448, 458, 503, 520 и 544 съответства на установения в чл. 188 и чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД-2006 г. фактически състав - несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, включително случаите на неизвършена от ИМП медицинска дейност, включена в алгоритъма на клиничната пътека. Съдът е приел за необосновани твърденията на жалбоподателя (сега касатор), че разглежданите осем случая ЛИБ спадат към клиничната форма на заболяването "Диабетна полиневропатия" - "дистална симетрична диабетна полиневропатия с умерено или тежко изразени парези на дисталните мускулни групи", при която липсвал болков синдром като водеща клинична проява, а доминирало засягането на двигателните нерви, при която форма на заболяването липсвало нормативно установено задължение за провеждане на тест с АЦС. Обжалваното решение е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Изводите му досежно неоснователността на оспорването са в съответствие с фактически установеното и правилното приложение на материалния закон. Видно от материалите по делото, Заповед № РД - 09 - 1137/30.10.2008 г. на директора на РЗОК - Сливен е издадена на основание медицински протокол и арбитражно решение, в които точно и ясно са описани всички допуснати нарушения. В заключението на назначената за целите на производството СМЕ, изготвилото я вещо лице потвърждава наличието на болков компонент в смесената форма на диабетната полиневропатия. Това е видно и от представените и приети по делото материали - копия от ИЗ и епикриза, в които, в раздел анамнеза, всички пациенти са описали наличието на болка, а в епикризите им е записано овладяване на болков синдром. Именно това е основанието да се търси и изискваното по КП № 8 изследване с аналогова цифрова скала. В съдебно заседание вещото лице на зададен въпрос има ли отразяване в ИЗ на изследване с АЦС, е отговорил отрицателно. Същевременно обаче никъде в раздел 2 от КП № 8 в диагностичнолечебния алгоритъм не е записано изискване точно за коя форма на диабетната полиневропатия се прави изследване с АЦС. Законодателят е записал само "При приемане на пациента в лечебно заведение оценката според АЦС се отразява в ИЗ". Оттук може да се направи извод, че това изискване важи за всички форми на заболяването и е задължително за извършване. В СМЕ вещото лице е заявило липсата на изследване с АЦС, което сочи на крайния извод, че лечебното заведение не е спазило договорните си задължения за работа по изискванията на клиничните пътеки. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Сливенския административен съд е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и поради липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,