Решение № 1710 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15204/2010 г.

Решение № 1710 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15204/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рамадан Мехмедов Кехайов от с. Старцево, община Златоград, против решение № 317 от 27.10.2010 г., постановено по административно дело № 503 от 2010 г. на Административния съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 28 от 19.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян. С последното е потвърдено разпореждане № 864 от 9.10.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - гр. Смолян. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Смолян, е отхвърлил жалбата срещу решение № 28 от 19.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 864 от 9.10.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - гр. Смолян, уведомяващо Рамадан Мехмедов Кехайов доброволно да възстанови получени парични обезщетения за безработица в размер на 359,42 лв. - главница, за периода от 7.06 до 6.10.2006 г. включително. Мотивите на административния орган са били, че лицето е възстановено на работа след незаконно уволнение и за посочения период му е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на РУСО - Смолян, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в законоустановената форма при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обсъдени становища на страните съдът е извел законосъобразния извод, че е приложима разпоредбата на чл. 54е от КСО, която урежда възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за безработица. Изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От данните по делото е видно, че Рамадан Мехмедов Кехайов е работил по трудов договор с "Горубсо - Мадан" АД - Кърджали, който след сключено на 27.02.2006 г. споразумение, преобразуващо го от безсрочен в срочен, е прекратен със заповед № 51 от 6.04.2006 г. Съдът е отменил заповед № 51 от 6.04.2006 г., а споразумението, с което трудовият договор се променя в срочен, е обявено за недействително. Дружеството осигурител е издало заповед № 72 от 5.06.2006 г., с която отменя отменената впоследствие и от съда заповед, а със заповед № 120 от 12.06.2008 г. изпълнителният директор на "Горубсо - Мадан" АД - Кърджали, е възстановил касатора на работа. След като си отменя заповед № 51 от 6.04.2006 г., дружеството осигурител издава нова заповед - № 75 от 6.06.2006 г., с която на жалбоподателя е наложено наказание уволнение за неявяване на работа, но по тази заповед образуваното по гражданското дело производство е прекратено. Заповедта за уволнение, по която е получено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, касае същия период, за който е изплатено и парично обезщетение за безработица, и същата е влязла в сила. Установено е, че с решение № 245 от 30.04.2008 г., постановено от Апелативния съд - Пловдив, е оставено в сила постановеното от Смолянския окръжен съд решение, с което е оставено в сила решението на Маданския районен съд, уважаващо искове на настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекс на труда. С това съдът е признал уволнението за незаконно, постановил е неговата отмяна и възстановяване на лицето на предишната работа и дружеството осигурител "Горубсо - Мадан" АД - Кърджали, е осъдено да заплати на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето на незаконното уволнение. Това обезщетение е изплатено на лицето, а дружеството работодател е уведомило с писмо директора на РУСО - Смолян, за извършеното плащане. След получаването на уведомлението административният орган - ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян, е издал процесното разпореждане № 864 от 9.10.2008 г. за доброволно възстановяване на сумата 359,42 лв. на основание чл. 54е от КСО, потвърдено с процесното решение № 28 от 19.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян. Решението на Административния съд - Смолян, с което последният е приел издадените административни актове за законосъобразни, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба. Правилно е прието, че касаторът е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и това е юридическият факт, от който възниква задължението за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54е от КСО последното се възстановява от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Разпоредбата е императивна и нейното прилагане не е обвързано с добросъвестността на лицето, получило обезщетението за безработица. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за несъответствие на правното и фактическото основание за издаването на административния акт, визирайки разпореждане № 864 от 9.10.2008 г. Оспорените административни актове - решение и разпореждане, съдържат фактическите и правните основания за издаването им, включително и мотиви. На основание чл. 54е, ал. 1 и 4 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица подлежат на възстановяване от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, но само за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Видно от представената административна преписка, за периода от 7.06 до 6.10.2006 г. вкл. лицето е получило едновременно два вида обезщетение: 1) за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ, и 2) за безработица, отпуснато с разпореждане № 551 от 21.08.2006 г. на основание чл. 54а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 3 от КСО. Длъжностното лице, издало разпореждането по чл. 54е, ал. 4 от КСО, правилно е установило периода, през който са изплащани и двата вида обезщетение, както и размера на изплатеното добросъвестно обезщетение за безработица, тъй като е изпълнен фактическият състав на посочената по-горе хипотеза. Налице са кумулативно свързаните предпоставки, при наличието на които Рамадан Мехмедов Кехайов следва да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица: на лицето, което е било уволнено, в случая от "Горубсо - Мадан" АД - Кърджали, е изплатено парично обезщетение за безработица; уволнението е отменено с влязло в сила решение № 245 от 30.04.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд; на касатора е изплатено обезщетение за безработица по чл. 225, ал. 1 от КТ; изплащането и на двата вида парични обезщетения е било за един и същ период от време. При наличието на тези предпоставки изплатеното обезщетение за безработица подлежи на връщане за месеците, за които Кехайов е бил обезщетен от работодателя си, защото не може да се получават за един и същ период от време две различни по вид обезщетения. Касаторът навежда оплакване, че обезщетението, изплатено съгласно справка-декларация изх. № 1104 от 25.07.2006 г., касаело заповед № 75 от 6.06.2006 г., въз основа на която е било издадено разпореждане № 864 от 9.10.2008 г., а съдебното производство в Районния съд - Мадан, образувано по нея, било прекратено с протоколно определение, т. е. тя не била отменена. Този довод е поддържан и пред първата инстанция и правните изводи на съда за неоснователност на възражението се споделят изцяло от Върховния административен съд. Въпросната заповед не е цитирана в разпореждането. Независимо от номера на акта в справката лицето е получило обезщетение за незаконно уволнение, при което такова за безработица не се е дължало, поради което сумата е следвало да бъде възстановена, както правилно е приел административният орган в оспореното решение. Предвид изложеното формулираният краен извод на съда за законосъобразност на оспореното пред него решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е правилен. Следователно касаторът следва да възстанови сумата от 359,42 лв. - добросъвестно получено обезщетение за оставане без работа, за периода, през който е било изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,