Решение № 12561 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. У., В. Н. К., Р. Т. К., Т. Р. К., Д. Р. К., С. Д. У. и М. И. П., подадена чрез пълномощника адвокат Е. Ядков, против решение 1056 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 553/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед 18-1830/13.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Благоевград. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат за неправилни изводите на съда, че е налице спор за материално право между страните и че в атакуваната заповед липсва изложение на фактите въз основа на които органът е постановил да се извърши исканото изменение на кадастралната карта. Заявяват, че такива факти са подаденото заявление и съпътстващите го документи на които органът се е позовал в акта. Твърдят, че вписването в кадастралния регистър на лица като носители на права и изразеното от тях несъгласие с исканото изменение не е достатъчно да се приеме, че е налице спор за материално право. Считат, че този спор вече е разрешен с представените съдебни решения, а съдът е постановил решението си по предположения, които са били твърдени, но и доказани от жалбоподателите. Заявяват, че проведената реституция по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е достатъчно основание да се извърши исканата промяна в кадастралната карта и доказателствената тежест е разместена, като лицата претендиращи права на друго основание трябва да ги докажат пред гражданския съд. Твърдят, че съдът е нарушил принципа за анализ и оценка на доказателствата, не е приложил правилно закона и не е разпределил доказателствената тежест. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго с което бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - началник на СГКК Благоевград, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Ответниците - С. И. А. и С. В. К., чрез пълномощника си адвокат И. Георгиев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба и по подробно изложени съображения молят за потвърждаване на съдебното решение. Претендират разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Благоевград е бил сезиран с жалби на С. А. и С. К., против заповед 18-1830/13.02.2024 г. на началника на СГКК Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място], общ. Банско, заявено от Г. И. У., в качеството му на един от наследниците на Н. А. У., изразяващо се коригиране границата на поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер]; допълване на нов [ПИ] и преномериране на сграда с [идентификатор] с нов [идентификатор], на основание: проведени процедури по одобряване на помощен кадастрален план и представени удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица [номер] към него, издадени от Община Банско, решение 040/17.08.2023 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Банско и разработка на правоспособно лице по кадастър. Срещу исканото от Г. У. изменение е подадено възражение от С. А. и С. К., че същото засяга собствеността им върху [ПИ]. Обосновават собственическите си претенции с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], [заличен текст] и правата на техните праводатели. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на формата, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Прието е, че в нарушение чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са изложени фактите, дали основание на органа да коригира границите на процесния ПИ, като намали площта му, допълни нов ПИ и преномерира сградата. Позоваването на посочени документи не може да се приравни на изложени фактически основания. Освен това в заповедта не е посочено на коя от двете хипотези се основава актът - непълнота или грешка. Не се съдържат мотиви относно възражението на С. А. и С. К.. Съдът е установил наличието на конкуренция на права между жалбоподателите, които се легитимират като собственици на процесния ПИ по силата на правна сделка - покупко-продажба, противопаставима на наследниците на Н. У., легитимиращи се като собственици с проведена реституция по ЗСПЗЗ. Налице е спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който следва да се разреши по съдебен ред преди отстраняване на установените непълноти или грешки в КККР. Същият е пречка за извършването на исканото изменение, поради което атакуваната заповед на началника на СГКК Благоевград е незаконосъобразна. Като неоснователно е прието възражението на заинтересованите страни - настоящи касатори, че спорът за материално право вече е разрешен по дела водени от тях с праводателя на А. и К. - Дис Трейд ЕООД. Част от делата имат административен характер, поради което са неотносими за разрешаването на този спор. За решение 502912/23.08.2021 г. по гр. дело 1219/2013 г. на Районен съд Разлог, образувано по предявен иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) е преценено, че не разрешава спорът за собственост, тъй като цели преустановяване на съществуващо фактическо положение, което пречи на собственика да упражни правата си. По отношение решение 2140/10.04.2018 г. по гр. дело 1101/2014 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на наследниците на Н. У. против Дис Трейд ЕООД, че са собственици на 2/3 ид. части от имота и осъждане на дружеството да им предаде владението, също е прието, че не е относимо, тъй като и с него не е разрешен правният спор. Съдът е направил преглед на мотивите на двете съдебни решения с изричното уточняване, че не се ползват със сила на присъдено нещо, но според тях по гр. дело 1219/2013 г. Дис Трейд ЕООД е доказал правото си на собственост върху имота по отношение наследниците на Н. У., а по гр. дело 1101/2014 г. е отхвърлено твърдението на наследниците, че са негови собственици. По тези съображения Административен съд Благоевград е отменил заповедта. Оспореното решение е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Същата е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, предвиждаща в действащата редакция, че КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Следователно при наличие на спор за материално право изменението на КК и КР, свързани с непълнота или грешка, могат да са отстранят чак след разрешаването му по съдебен ред. Изменението преди разрешаване на спора е недопустимо. В тази връзка е законосъобразен изводът на Административен съд Благоевград, че предвид наличието на спор за материално право, който не е надлежно разрешен, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие със закона. С нея е допуснато изменение за [ПИ], като съществено е намалена площта му - от 480 на 34 кв. м., коригирани са границите му, нанесени са нов имот и сграда върху него. Като собственици на този имот се легитимират С. А. и С. К. с годен титул за собственост - нотариален акт. Наследниците на Н. У., чийто права са отречени с решение 2140/10.04.2018 г. по гр. дело 1101/2014 г. на Районен съд Разлог, поради липсата на окончателно провеждане на реституцията по ЗСПЗЗ, сега основават правата си на нов юридически факт - последното решение 040/17.08.2023 г. на ОСЗ Банско, което обаче не е било факт при постановяването на решението по горецитираното гражданско дело. Безспорно, при наличието на конкуриращи се титули, с които двете групи лица се легитимират като собственици на различни основания, е налице спор за собственост между тях. Този спор не е разрешен със сила на присъдено нещо заради приключването на реституцията в полза на наследниците на Н. У. след постановяването на решението по иска по чл. 108 ЗС. Поради това законосъобразни са изводите на съда за наличието на спор за материално право между страните, който не е надлежно разрешен с горецитираните съдебни решения на Районен съд Разлог. Началникът на СГКК Благоевград освен, че не е описал надлежно всички установени по случая факти, е извършил и неправилна преценка за съответствието им с приложимите правни норми. За издаването на процесната заповед не е достатъчно подаденото заявление от Г. У. и приложените към него доказателства, а предвид възражението на А. и К. и представените от тях доказателства за твърдените права, е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и да постанови отказ да бъде допуснато заявеното изменение. Неоснователно е възражението, че вписването в кадастралния регистър на А. и К. като собственици и изразеното от тях несъгласие с исканото изменение не е достатъчно за да се приеме наличие на спор за материално право, още повече, че същите обосновават възраженията си с годен титул за собственост - нотариален акт. Той е противопоставим на проведената реституция по ЗСПЗЗ, на която се позовават наследниците на Н. У., като спорът за това кой от двата правопораждащи факти има приоритет следва да бъде разрешен по съответния исков ред. Реституцията не е достатъчно основание да се извърши исканата промяна в кадастралната карта и не размества доказателствената тежест. Противно на твърденията в касационната жалба с постановеното по делото разпореждане 1973 от 18.06.2024 г. административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал указания на органа и заинтересованите страни в тази насока. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците С. А. и С. К., поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на касационните жалбоподатели следва да се възложат сторените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната него разписка в размер на 2500 лева, при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,