Решение № 14875 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2013 г.

Решение № 14875 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител - Анастасия Караманолева, ст. юрисконсулт при РО "НСК" - Смолян, против Решение № 80/22.05.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. на Административен съд-Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Милена Любенова Портева, от гр. Пловдив, чрез пълномощника й - адв. Иван Атанасов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян, по жалба на Милена Любенова Портева, е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЦР-410/22.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка-вила", находяща се в имот № 135349 по КВС на с. Оряхово, община-Чепеларе, изграден без необходимите строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е без мотиви - фактически и правни основания за издаването й, което я прави незаконосъобразна. Приел е, че в случая е нарушен и материалния закон, тъй като в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК - наличие на нови юридически факти, свързани с изменение на ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./ и приемането на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./ е налице заявление от собственика на строежа, за узаконяването му, по реда на тази нова разпоредба, което прави заповедта преждевременно издадена. При наличие на висяща процедура по узаконяване, заповед по чл. 225 от ЗУТ не може да бъде издадена преди приключването й с влязъл в сила отказ от узаконяване на строежа. Решението е неправилно. Неправилен е извода на съда, че оспорената заповед е без мотиви - фактически и правни основания, което я прави незаконосъобразна по чл. 146, т. 2 от АПК. Видно от обстоятелствената част на оспорения акт, същия съдържа мотиви - фактически основания, въз основа на които стават ясни причините за издаването му. Отчасти тези мотиви се съдържат и в останалите, съпътстващи административната преписка, писмени документи, като КА № 2/13.01.2012 г. и КА № 46/18.10.2012 г. От съдържанието на всички тях става ясно, че заповедта е издадена поради констатацията на компетентните контролни органи, в лицето на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, за наличие на незаконен строеж: "Едноетажна постройка-вила" в земеделски имот № 135349 по КВС на с. Оряхово, собственост на ответника Милена Портева, при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - изграден без строителни книжа по чл. 148, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, а именно без разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, които са такива и по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ. Неправилни са и другите изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречието й с § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/26.10.2012 г. в сила от 26.11.2012 г./. Законодателната промяна в ЗУТ, приета със ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, в частта й касаеща узаконяването на строежи, извършени без строителни книжа, не е нов юридически факт, настъпил до приключване на устните съзтезания в първата инстанция, който на основание чл. 142, ал. 2 от АПК е следвало да бъде съобразен от съда. Това е така защото новата разпоредба на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е материалноправна, няма придадено обратно действие, което значи че действа занапред и няма отношение към оспорения административен акт, издаден преди влизането й в сила. Разпоредбата е приложима след 26.11.2012 г. и по отношение на висящи административни производства по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, образувани преди тази дата, по които обаче няма издадени заповеди за премахване до 26.11.2012 г. и ако строежите отговарят на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ и има данни че са подадени заявления за узаконяване въз основа на нея. Настоящият случай не е такъв. Процесната заповед е издадена преди 26.11.2012 г. и по отношение на нея § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложим. Поради това и подаденото от 10.05.2013 г., на същото основание, заявление за узаконяване на строежа от страна на Милена Портева до гл. архитект на община-Чепеларе, е без правно значение. Като е приел обратното, а именно, че разпоредбата е приложима, съдът е постановил решението си в нарушение на материлния закон. Решението е неправилно и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е бил длъжен да събере доказателства и да изложи мотиви за наличието на "търпим строеж", в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, доколкото е установено, че процесния строеж е извършен в периода 1990 -1991 г. При наличие на търпим строеж същият не подлежи на премахване и на забрана ползването, съгласно конкретните хипотези на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ. Поради това въпроса за търпимостта е преюдициален към заповедта за премахване на строежа като незаконен и както органа, така и решаващият съд, са длъжни да изложат мотиви дали строежа-предмет на заповедта за премахване е търпим. В случая в отсъствие на каквито и да са мотиви, съдът е приел, че разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима. Липсват каквито и да са правни изводи за приложение на относимата разпоредба на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, с оглед данните за времето на извършване на строежа. Липсата на мотиви по този важен за крайния изход на спора въпрос, прави обжалваното решение неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилно на посочените основания обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за постановяване на ново решение по спора, при съобразяване и с дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение