Решение № 2306 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2012 г.

Решение № 2306 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник, срещу решение № 126 от 29.09.2012 г. по адм. д. № 239/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Славка Иванова Тодорова, от гр. Перник, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 126 от 29.09.2012 г. по адм. д. № 239/2012 г., Административен съд - гр. Перник, е отменил заповед № 5192 от 25.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник, потвърдена с решение № РД 01-277 от 19.07.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Перник и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация, при спазване на указанията. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. По първоначалното дело е било установено, че Славка Иванова Тодорова е подала молба-декларация вх. № 5192 от 4.06.2012 г. за отпускане на неуточнена по вид помощ, която е формулирала по следния начин "социална помощ за щетите от земетресението от 22.05.2012 г.". На 22.06.2012 г. и във връзка с подадената молба-декларация, е извършена проверка от органите на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник. Съставен е протокол и е предложено на лицето да не се отпуска еднократна помощ на основание ПМС 104 от 30.05.2012 г., тъй като не може да се прецени от кога датират щетите, тъй като жилището е в лошо техническо състояние. На 25.06.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник, е постановил обжалваната заповед № 5192. С нея административният орган е отказал изплащането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, тъй като щетите в жилището не са в следствие на земетресението. При постановяването на цитираната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка със земетресението, станало на 22.05.2012 г. в областите София и Перник пред пострадалите лица са съществували три правни възможности за отпускане на помощи, всяка от които е самостоятелно основание, което изключва останалите. Първата е по чл. 5, т. 5, предл. 1, чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). По силата на тези разпоредби всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. След земетресението от 22.05.2012 г., Министерският съвет прие Постановление № 104 от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. в областите София и Перник (ПМС 104 от 2012 г.). Съгласно чл. 2 от цитираното постановление на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер на 325 лв. С разпоредбата на чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт, макар и лаконично, се създава специална процедура, според която еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане, въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Това е втората възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. При връчване на заповедите за отпускане на тази помощ, лицата и семействата трябва да се уведомяват, че при получаване на помощ от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС по реда на ЗЗБ, получената по реда на постановлението помощ подлежи на възстановяване. В тази връзка са разпоредбите на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от Постановление № 104 от 30.05.2012 г. Несъмнено земетресението от 22.05.2012 г. е събитие, което лицата и семействата не са очаквали и не са могли да предвидят. В резултат на това природно бедствие за лицата и семействата от областите София и Перник внезапно са възникнали потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В този смисъл възникналите вследствие на земетресението комунално-битови и други жизнено важни потребности се явяват инцидентно възникнали такива по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Това е третата предвидена възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. Когато обаче помощта се иска на посоченото правно основание, то задължително следва да бъдат проведени законоустановените процедури по чл. 26 - 28 от ППЗСП. Последните с оглед разпоредбата на чл. 3 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г. не се изискват, тъй като за отпускане на помощта на основание чл. 2 от същото постановление е необходимо нуждаещите се лица или семейства да бъдат включени в списъци, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че в конкретния случай при осъществяване на административнопроизводствените действия по изследване на щетите, настъпили за Тодорова вследствие на земетресението от 22.05.2012 г. не е спазен нито редът на чл. 3 от ПМС № 104 от 2012 г., нито този, предвиден за отпускане на помощи по реда на чл. 16 ППЗСП. Ето защо отменяйки обжалвания административен акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и договор за правна защита и съдействие от 22.10.2012 г. в полза на ответницата по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,