Решение № 6443 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2020 г.

Решение № 6443 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелена Хоумс" ЕООД, чрез адв. Тотева като процесуален представител, против решение № 2069 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1552/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас, обективиран в писмо № 17-237/18.06.2019 г. и преписката е върната на административния орган за разглеждане и произнасяне по заявление № 01-73178/19.02.2019 г., съобразно мотивите на съдебния акт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения отказ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на СГКК – Бургас не взема становище. Ответникът - Р. Р., чрез пълномощника си адв. Ковачев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Р. Р. е оспорила пред първоинстанционния съд отказ на началника на СГКК – Бургас да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) за гр. Несебър по отношение на сгради с идентификатори 51500.501.60. 1, 51500.501.60. 2 и 51500.501.60. 3, по подадено от нея на 19.02.2019 г. заявление. Искането до органа е за отстраняване на непълноти и грешки, допуснати в одобрената през 2006 г. КККР, като се заличат грешно нанесените три отделни сгради с посочените идентификатори и се отрази една сграда с проектен идентификатор 51500.501.60. 4, както и да се нанесат четири самостоятелни обекти в нея със схеми, два от които - на първия етаж и по един обект - на втори и трети етаж. Постановеният по заявлението отказ е основан на разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Мотивиран е с наличието на спор за материално право относно североизточната граница на сградата с проектен идентификатор 51500.501.60. 4, предвид подаденото от касационния жалбоподател възражение и тъй като заявителката не е коригирала проекта в тази негова част. За да отмени оспорения отказ, съдът е приел, че е издаден в противоречие с материалния закон. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства за наличието на спор за материално право между "Хелена Хоумс" ЕООД и Р. Р. като заявител по отношение на сградата и обектите в нея - предмет на изменението. Изложил е съображения, че изменението е в хипотезата на непълнота и грешка, тъй като по влязлата в сила КККР на гр. Несебър процесните сгради са нанесени неправилно като три отделни такива и не отразяват действителното положение на една сграда на място с проектен идентификатор 51500.501.60. 4, за което няма спор между страните. Приел е, че такъв спор липсва по отношение контура и квадратурата на самостоятелен обект в сградата - жилище на 1 етаж с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 2, собственост на настоящия касатор, както и за самостоятелните обекти на втори и трети етаж, съответно с проектни идентификатори 51500.501.60. 4. 3 и 51500.501.60. 4. 4, собственост на заявителя в административното производство. Посочил е, че органът е изложил мотиви само за част от исканията, поради което са неясни основанията за отказ по отношение на останалите заявени услуги. По отношение на обекта за обществено хранене с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 1, също собственост на заявителя, е приел, че подаденото възражение от дружеството относно нанесения контур на обекта от североизток неправилно е възприето от органа като спор за материално право, тъй като контурът отговаря на контура на обекта съобразно екзекутивната документация от 05.03.2001 г. и на конфигурацията на място, а заснетата по-голяма площ от север, касаеща помощните помещения на заведението, не засяга обема на правото на собственост на дружеството върху жилище на първия етаж, респ. страната не е заявила собственически претенции по отношение обекта в тази му част. По тези съображения съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за разглеждане и произнасяне по подаденото заявление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че исканото изменение на КККР на гр. Несебър, засягащо сгради с идентификатори 51500.501.60. 1, 51500.501.60. 2 и 51500.501.60. 3, построени върху ПИ 51500.501.60, записан в кадастралния регистър на името на настоящия касатор и ответника Р. Р., е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР поради наличието на непълнота и грешка. В съответствие с данните по делото е прието, че на място съществува само една сграда, която неправилно е заснета в одобрената през 2006 г. КК като три отделни сгради. Това фактическо положение не се оспорва от страните. Установено е, че в сградата съществуват четири самостоятелни обекти, за които са изготвени схеми-проекти за нанасянето им: два на първия етаж и по един на втория и третия етаж. Обосновано е заключението на съда, че не се констатира спор относно конфигурацията и квадратурата на самостоятелните обекти с проектни идентификатори 51500.501.60. 4. 2, 51500.501.60. 4. 3 и 51500.501.60. 4. 4. Правилно е прието, че наличието или липсата на прозорец на северната фасада на обект с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 2, собственост на касатора, не е предмет на производството по изменение на одобрената КККР. Този самостоятелен обект е отразен с очертание и площ съобразно титула за собственост. Ирелевантен за спора е въпросът дали изпълнението на извършеното преустройство на жилищна сграда и пристройка в "кафе-аперитив" е изпълнено в съответствие с одобрената строителна документация. Ето защо, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че постановеният отказ по отношение на част от исканията не е мотивиран, доколкото пред административния орган не е заявен спор за нанасянето на посочените обекти. Жалбоподателят твърди, че неправилно е нанесен контура от север на обекта, представляващ заведение за обществено хранене с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 1, а следователно и на цялата сграда. В касационната жалба изрично се сочи, че действително не е налице спор за материално право относно обектите, но е налице такъв по отношение на поземления имот, в който те се намират, защото фактическото разширяване на сградата завзема от имота на единия за сметка на другия съсобственик. На първо място поземленият имот не е предмет на заявлението до органа и с поисканото изменение в КККР не се променя съотношението в правата на съсобствениците. На следващо място, от заключението на вещите лица се установява, че контурът на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.501.60. 4. 1 (заведението за обществено хранене) отговаря на контура на този обект съобразно екзекутивната документация от 05.03.2001 г., както и на конфигурацията на място. Измерената площ на обекта и по строителна документация е 87, 20 кв. м. Отразената площ в схемата-проект за него от 98 кв. м е определена от експертите като техническа грешка. Правилно при тези данни съдът е приел, че възражението на дружеството в административното производство незаконосъобразно е квалифицирано от органа като спор за материално право. Касаторът не твърди, че е собственик по силата на приращението на части от този обект, представляващи помощни помещения, изградени от лека алуминиева конструкция към заведението за обществено хранене. Наведените от него доводи сочат на ограничаване на правото на собственост върху имота, чиято защита се осъществява по друг ред - чл. 109 ЗС, т. е. в случая се касае за спор по отношение начина на упражняване на правото на собственост върху терена, а не за спор относно носителя на материалното право за собственост върху този обект. Затова не е налице пречка за нанасянето му като самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 1 с контур, съответстващ на екзекутивната документация. Като взе предвид установените от първоинстанционния съд факти, настоящият състав намира, че по одобрените КККР сградата не е нанесена като една със самостоятелните обекти в нея, което представлява непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Поради това и изводите на съда, че отказът за отразяването им в КК съобразно действителното състояние е незаконосъобразен и правилно е отменен, а преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с дадените указания. В случая не се констатира спор за материално право по отношение на сградата и отделните обекти в нея. Съгласно § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР (обн., ДВ, бр. 4/2017 г.), такъв спор е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Самостоятелният обект в сградата с проектен идентификатор 51500.501.60. 4. 2, собственост на касатора, е заснет с правилна конфигурация и квадратура. При обективно установена от вещите лица площ от 87, 20 кв. м за обект с идентификатор 51500.501.60. 4. 1 административният орган следва да съобрази това обстоятелство при произнасянето си, както и да извърши цялостна преценка на всички доказателства, които съдържат кадастрални данни по смисъла на чл. 27, ал. 1, 2 и т. 3 ЗКИР, подлежащи на вписване. Предвид изложеното касационната жалба, с която отново се правят оплаквания за наличието на спор за собственост, се явява неоснователна. Вещните си претенции касаторът може да упражни по общия исков ред. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат и съобразно направеното искане от ответника Р. Р., касаторът следва да бъде осъден да заплати направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева съгласно договор за правна помощ, фактура и списък по чл. 80 ГПК, които с оглед фактическата и правна сложност на делото не са прекомерни. Възражението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение