Решение № 4768 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2014 г.

ВАСI отделение28.04.2015 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 36/9.01.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2108/2012 г., в частта, в която е отменен издаденият на Алкана ЕООД ревизионен акт № 03251100288/16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 181/9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна относно отказът на право на данъчен кредит в размер на 83 517.97 лева и съответните лихви за данъчен период м. 11.2009 г. и в размер на 63 547.04 лева и съответните лихви за данъчен период м. 12.2009 г., по фактури, издадени от Акрю ЕАД, както и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за сумата над 2270.19 лева и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Алкана ЕООД, гр. Русе против ревизионен акт № 03251100288/16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 181/9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна в частта относно отказът на право на данъчен кредит в размер на 83 517.97 лева и съответните лихви за данъчен период м. 11.2009 г. и в размер на 63 547.04 лева и съответните лихви за данъчен период м. 12.2009 г. по фактури, издадени от Акрю ЕАД. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Алкана ЕООД, гр. Русе да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна сумата от 4000.65 лева разноски на основание чл. 161 ДОПК. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна да заплати на Алкана ЕООД, гр. Русе сумата от 3609.73 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4768 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна против решение № 36/9.01.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2108/2012 г., с което е отменен издадения на Алкана ЕООД ревизионен акт № 03251100288/16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, в обжалваната част, потвърден с решение № 181/9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно реалността на доставките на газ пропан бутан и дизелово гориво от Акрю ЕАД и на слънчоглед от Булком Агро ЕООД, като твърди, че са в противоречие с установените по делото факти и приложимите материалноправни норми. По отношение на присъдените в полза на Алкана ЕООД разноски, счита, че е допуснато нарушение на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - "Алкана" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Геновева Георгиева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения подробно изложени в устните състезания пред настоящата инстанция и в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който на Алкана ЕООД са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 11.09 г. в размер на 144306.36 лева и лихви в размер на 29999.99 лева /частично погасяване на главницата в размер на 50463.34 лв. е направено 18.04.11 г. и 25.08.11 г., поради което в РА е посочена главница от 93843.02 лева/; за д. п. м. 12.09 г. ДДС в размер на 43243.53 лева и лихви в размер на 9355.94 лв. и за д. п. м. 01.10 г. ДДС в размер на 28863.36 лева и лихви в размер на 5988.19 лева. Установените задължения за данък добавена стойност са резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер от 205625.05 лева по фактури, издадени от "Акрю" ЕАД за доставка на газ пропан бутан и дизелово гориво за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. и в размер на 10788.20 лева по фактури, издадени от Булком Агро" ЕООД за доставка на слънчоглед за данъчен период м. 11.2009 г. За да отмени ревизионния акт в оспорената му част, съдът е приел, че от страна на Алкана ЕООД е доказано реалното осъществяване на спорните доставки от Акрю ЕАД и от Булком Агро ЕООД. В мотивите на решението са описани подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения. По доставките от Акрю ЕАД съдът е приел за безспорно между страните, че доставчикът и получателят са данъчнозадължени лица, че към процесните периоди същите са регистрирани по ЗДДС, както и че фактурите, по които ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит, отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. Прието е също, че всички фактури, по които жалбоподателят е приспаднал ДДС са декларирани от доставчика му, включени са в дневниците му за продажби за съответния данъчен период, че доставчикът е начислил ДДС и е отчел приходи от извършените продажби, както и че по всички фактури разплащанията са извършени по банков път. Относно спорния по делото факт за реалното осъществяване на доставките, съдът е приел, че е доказан произходът на стоките, тяхното транспортиране и предаването им на ревизираното лице в разтоварище Шелф - за стоката газ пропан-бутан и в складовите бази на Булмаркет ДМ ООД - за дизеловото гориво. В тази връзка в мотивите на решението, съдът по всяка от спорните фактури с предмет газ пропан бутан е обсъдил данните за движението на моторните превозни средства през ГКПП Дунав мост, с които е извършена ВОД с получател предходен доставчик, данните от кантарните бележки на Свободна зона Русе - дата на съставяне, номер на превозно средство и количество стока и данните за разтоварване и приемане на количества стоки в разтоварище Шелф съгласно съставените тефтери и показанията на св. Бонев, както и извършените последващи доставки на стоки от същия вид и количество. По фактурите, с предмет газ пропан бутан, съдът е приел, че произходът на стоката е от "Булром Газ Румъния" ООД и "Бутан Газ Импекс" ООД - Румъния. Този извод е мотивиран с данните от фактурите, товарителниците и др. придружителни документи, представени от ревизираното дружество, от Митница Русе и от превозвача. Съгласно фактурите, издадени от румънските дружества, получател на стоката са "Софимат" ЕООД, "Джи ел консулт" ЕООД и "Промекстал" ЕООД - предходни доставчици на Акрю ЕАД. Последните са издали на прекия доставчик фактури, отразени в счетоводството му, проверено от вещото лице съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, както и в дневниците му за покупки и СД за съответните данъчни периоди. Количествата по фактурите, издадени на "Акрю" ЕАД от неговите предходни доставчици съответства на това, предмет на издадените от него фактури на "Aлкана" ЕООД. Процесните фактури са придружени с декларация за съответствие на качеството на течните горива и акцизен данъчен документ /АДД/. Според съда стоките са транспортирани до разтоварище "Шелф" и разтоварени там от упълномощени от жалбоподателя лица, служители на "Шелф" ООД, като количествата се установяват от представените кантарни бележки на "Свободна зона - Русе" АД. В кантарните бележки са посочени номерата на автомобилите, като количествата в тях представляват разликата в теглото на автомобила пълен и празен /след разтоварване/. Измереното количество съответства на количеството доставена стока, отразена в тефтерите на разтоварището и издадените фактури, съгласно представените кантарни бележки, тефтер и показанията на св. Бонислав Бонев. Товаро-разтоварните услуги на разтоварището са договорени между Алкана ЕООД и "Шелф" ООД с договор от 1.10.06 г. и анексите към него, като за извършените услуги на ревизираното лице са издадени фактури, отразени в счетоводството му и това на доставчика съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице. Според съда транспортът е осъществен от посочените в товарителниците и придружителните документи превозвачи с посочените в тях автомобили и водачи. В представените доказателства - фактури, издадени от румънските дружества, кантарните им бележки, в товарителниците, акцизните данъчни документи е налице съответствие на посочените в тях номер на автомобил, извършил превоз, превозвача, номера на фактурата /инвойс/, количеството, дата, вида на стоката. Констатирано е, че датата, номера на автомобила и количествата стоки в посочените документи съответстват на тези по кантарните бележки на "Свободна зона Русе" ЕАД. Същите при съвкупната им преценка с данните в иззетия от органите по приходите тефтер, воден в "Шелф" ООД и показанията на св. Бонев относно начина на приемане, мерене, разтоварване и отразяване на приетите количества в разтоварището, според съда доказват, че превозените от дружествата в Румъния стоки са тези, приети в разтоварището по процесните фактури. Обстоятелството, че стоките от посочените автомобили са разтоварени за "Aлкана" ЕООД е установено и от приложените справки към фактурите, издадени от "Шелф" ООД на жалбоподателя за извършените му услуги, в които справки е описано от кои автомобили е разтоварено и в кои вагони количествата стока на "Aлкана" ЕООД, като към фактурите са приложени и билетите, издадени на дружеството за всяко мерене. По отношение на транспорта, съдът е приел, че от представените товарителници, придружителни документи е доказано, че стоките са превозени от посочените в тях превозвачи, автомобил, водач /налице са свидетелства за регистрация на автомобилите и лични карти на водачите, представени от Митница Русе/, като за извършения транспорт са издадени фактури на предходните на "Акрю" ЕАД доставчици; доказано е, че доставчиците, извършили транспортните услуги разполагат с персонал и автомобили за извършения превоз. В представените товарителници /описани в решението/ са посочени номерата на автомобилите, с които е транспортирана стоката и имената на шофьорите. Според съда, по делото е доказано, че ревизираното дружество е извършило последващи продажби със стоките, предмет на тези продажби - съгласно представените писмени доказателства /л. 229 - 1749, т. II-VI от делото/ и заключението на вещото лице и е отчело приход от продажбата им. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът е обосновал извод, че доставката на пропан бутан е реализирана при условията на транзитна продажба по смисъла на 329, ал. 1 от ТЗ. Стоките са доставени от предходни доставчици "Булром Газ Импекс" ООД и "Бутан Газ Импекс" ООД, чрез "Софимат" ЕООД, "Джи ел консулт" ЕООД, "Промекстал" ЕООД и "Акрю" ЕАД на "Aлкана" ЕООД в наетата от него база - разтоварище "Шелф". Предмет на доставката са вещи, определени по рода си, поради което и съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост е извършено с индивидуализирането на вещите чрез предаване на стоката за "Aлкана" ЕООД в разтоварището "Шелф". Съгласно представените от Митница Русе доказателства в кл. 24 на издадените от румънските дружества документи не е попълнен получател, което според съда обосновава извод, че са попълнени след приключване на транзитното изпълнение. По фактурите с предмет дизелово гориво, съдът е обсъдил представените към всяка от тях документи - АДД, сертификат за съответствие и протокол за изпитване. Приел е, че стоката е доставена и приета в хранилището на Булмаркет ДМ ООД с конкретно посочени кантарни бележки, от чието съдържание се установява номера на автомобила, с който е извършен превозът, името на шофьора и количеството стока. Последното съответства на количеството стока, получена от прекия доставчик по предходните доставки. От съвкупната преценка на представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът е направил извод, че стоките са приети за "Aлкана" ЕООД в хранилището на "Булмаркет ДМ" ООД, са тези доставени от Акрю ЕАД. Количествата по фактурите, издадени на "Акрю" ЕАД от неговите предходни доставчици съответства на това, предмет на издадените от него фактури на "Aлкана" ЕООД, като фактурите са придружени с декларация за съответствие на качеството и АДД. Стоките са транспортирани до "Булмаркет ДМ" ООД и предадени от шофьорите на автомобилите, с които е превозена стоката, съгласно представените кантарни бележки с вписан номер на автомобил и водач и приети от служители на "Булмаркет ДМ" ООД като изрично в кантарните бележки е посочено, че стоката е на "Aлкана" ЕООД. В кантарните бележки са посочени номерата на автомобилите и измерените количества. Според съда количествата по кантарните бележки кореспондират с тези по товарителниците, независимо от разликата в използваните мерни единици. Товаро-разтоварните дейности са уговорени между ревизираното лице и "Булмаркет ДМ" ООД съгласно договор от 1.08.06 г. и анексите към него, като за извършените услуги на жалбоподателя са издадени фактури, отразени в счетоводството му и това на доставчика /съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице/. Транспортът е осъществен от посочените в товарителниците и придружителните документи превозвачи с посочените в тях автомобили и водачи. Събраните доказателства при съвкупната им преценка установяват, че приетите в хранилището на "Булмаркет ДМ" ООД стоки са тези по процесните фактури. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице е установено, че доставчикът по счетоводни данни е разполагал с количествата, предмет на процесните фактури към датите им на издаване. Установено е, че плащанията по фактурите са извършени по банков път и стойността на фактурите е платена изцяло. Установено е и извършването на последващи продажби със стоките, предмет на тези фактури - съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице и отчитането на приход от продажбата им. Прието е, че стоките са транспортирани до хранилището на "Булмаркет ДМ" ООД и получени от служители на дружеството за "Aлкана" ЕООД, съгласно договора между тях. Доколкото в случая предмет на доставката са вещи, определени по рода си правото на собственост е прехвърлено съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като индивидуализацията на стоката е извършена с предаването й. По тези съображения в решението е направен извод, че по безспорен и категоричен начин е установено настъпване на данъчно събитие доставките, фактурирани от Акрю ЕАД с предмет газ пропан бутан и дизелово гориво, поради което РА и в тази част е отменен като незаконосъобразен. По фактурите от Булком Агро ЕООД, с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 8500 лева, по фактура № 90/6.11.09 г. с предмет 100 т слънчоглед реколта 2009 г. и в размер на 2288.10 лева по фактура № 91/9.11.09 г. с предмет - 26.92 т слънчоглед реколта 2009 г. За да отмени ревизионния акт и в тази част, съдът е приел, че доставките на фактурираните количества слънчоглед са доказани. Този извод е мотивиран с доказателствата, че доставчикът е разполагал с необходимите количества за извършване на доставка на жалбоподателя; че е наел складова база в с. Рилци от "Бултехс" ЕООД; че стоката е натоварена на посочените автомобили, съгласно кантарните бележки, издадени от кантара на "Бултехс" ЕООД. В кантарните бележки е посочен вида на стоката, количеството, автомобила, на който е натоварена, водача, датата и часът на натоварване. Транспортът е извършен от "Булмаркет ДМ" ЕООД, съгласно представените товарителници и пътни листи, като за услугата е издадена фактура, надлежно осчетоводена от страните и отразена в дневниците им за продажби и покупки и СД за съответния данъчен период. Стоката е приета в зърнобаза Рилци от шофьорите на автомобилите, превозена и предадена за съхранение в склада на "Астра Финанс" ЕООД, съгласно представените приемни бележки. В тях са посочени номерата на автомобилите, шофьорите, вида и количеството приета стока, че доставчик е "Булком Агро" ЕООД и че стоката е за "Алкана" ЕООД. За стоката са издадени и анализни свидетелства с описани номера на приемни бележки, автомобил и количество. Съгласно товарителниците за изпращач е посочен собственикът на зърнобазата, а като получател жалбоподателя, като е доставено в складовете на "Астра Биоплант" с посочен доставчик "Булком Агро" ЕООД. Съдът е приел за доказан транспорта на стоките, съгласно представените товарителници, пътни листи, кантарни и приемни бележки. За установено е приел и количеството на доставените стоки - съгласно представените приемни бележки, в които са вписани автомобилите и получателя, съответстващи на тези, посочени в кантарните бележки и товарителниците. Позовал се е на чл. 50, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, според която договорът за превоз се установява с товарителница, като съгласно ал. 2 на чл. 50 ЗАП действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. В конкретния случай според съда са налице товарителници, съгласно които стоката по процесните фактури е извозена и доставена в складовата база на "Астра Финанс" ЕООД на съхранение. Индивидуализацията на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД е извършена с предаването на стоката на превозвача. Направен е извод, че в случая фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, стоката е предадена - на превозвач и транспортирана - с посочените автомобили от превозвач "Булмаркет ДМ" ООД и фактически е получена в склада на "Астра Финанс" ЕООД за жалбоподателя. Стоките, получени от жалбоподателя, са заприходени по материалните му сметки, използвани са за икономическата му дейност и е реализиран и отчетен приход от продажбата им. С оглед на така събраните доказателства, съдът е приел, че е налице доставка, същата е облагаема, стоките, предмет на доставката са използвани за дейността на жалбоподателя и за извършване на облагаеми доставки и същия притежава документи по смисъла на чл. 71 ЗДДС, поради което не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6 ЗДДС за отказа на правото на данъчен кредит. Решението е частично неправилно. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно предпоставките по чл. 2, чл. 6, чл. 25, ал. 2, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при които възниква правото на данъчен кредит по доставките на стоки, поради което не следва да се повтарят. Спорът между страните по делото е по фактите, при които съдът е приел, че са изпълнени предвидените от закона условия за признаване на правото на данъчен кредит. Касаторът оспорва фактическите установявания в първоинстанционното решение, като твърди, че изводите на съда за осъществяване на доставките се градят на доказателства за изпълнение на предходни и на последващи доставки на газ пропан бутан, дизелово гориво и на слънчоглед, но не и на такива, които установяват предаване и получаване на стоки по преките доставки. Настоящият състав намира това възражение за частично основателно - по отношение доставките на газ пропан бутан в данъчен период м. 11 и м. 12.2009 г. от Акрю ЕАД и по отношение доставката на дизелово гориво по фактура № 1051/3.11.2009 г. издадена от Акрю ЕАД. По доставките от Акрю ЕАД по делото не са налице преки доказателства, удостоверяващи предаването и получаването на стоката между страните по преките доставки. Поради това в хода на ревизията и в съдебното производство, процесуалните усилия на ревизираното лице са били насочени към ангажиране на писмени и гласни доказателства за движението на стоките от предходните доставчици, през прекия доставчик до получателя Алкана ЕООД, както и на доказателства за извършването на разпореждане със стоките като предмет на последващи доставки. По доставките с предмет газ пропан бутан, фактът на получаване на стоките за ревизираното лице, съдът е приел за доказан въз основа на документите за превоз на стоките по предходните доставки от "Булром Газ Румъния" ООД и "Бутан Газ Импекс" ООД - Румъния. В тази връзка следва да се посочи, че получатели на стоките от ВОД съгласно представените международни товарителници са предходните доставчици - "Софимат" ЕООД, "Джи ел консулт" ЕООД, "Промекстал" ЕООД. Съгласно представените товарителници, мястото на получаване на стоките по предходните доставки е различно от разтоварище Шелф. Противно на приетото в решението, по делото не е установено, че стоките от ВОД са транспортирани до разтоварище Шелф, гр. Русе - било директно от Румъния, било в изпълнение на доставките по веригата от "Софимат" ЕООД, "Джи ел консулт" ЕООД, "Промекстал" ЕООД през Акрю ЕАД до Алкана ЕООД. Поради това не се установява връзка между получените от предходните доставчици стоки със стоките, предмет на фактуриране от Акрю ЕАД и стоките, приети за Алкана ЕООД чрез действията на служителите на Шелф ООД, в това число и св. Бонислав Бонев по разтоварване на пропан бутан на разтоварище Шелф. Основателно е възражението в касационната жалба, че представените кантарни бележки на Свободна зона Русе ЕАД не съдържат данни за вида на измерената стока. Съпоставката на данните за регистрационен номер на МПС, с които е извършен превозът по международните товарителници, тези за измереното МПС в представените кантарни бележки, издадени от Свободна зона - Русе ЕАД и данните за разтоварените количества от МПС със същите регистрационни номера, отразени иззетите от органите по приходите тефтери на Шелф ООД не води до извод, че стоките превозени от дружествата в Румъния са тези, приети в разтоварището по процесните фактури. В тази връзка е основателно възражението на касатора, че посочените доказателства не удостоверяват предаването и получаването на конкретните количества газ пропан бутан между Акрю ЕАД и Алкана ЕООД. Изводът, че стоката е доставена при условията на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ е изцяло необоснован, тъй като не е подкрепен с доказателства за съществуването на уговорки по веригата от Булром Газ Румъния" ООД и "Бутан Газ Импекс" ООД - Румъния през "Софимат" ЕООД, "Джи ел консулт" ЕООД, "Промекстал" ЕООД и Акрю ЕАД, че по нареждане на някое от тези дружества стоката следва да бъде доставена директно на Алкана ЕООД. Не е установено има ли и по какъв начин е осъществено съобщаването, респективно предаването на документите за стоката между страните в транзитната продажба. Поради това неправилно съдът е приел, че доставките са изпълнени при условията на чл. 329 ТЗ. В случая прекият доставчик Акрю ЕАД не е вносител на горивата, респективно не е получател на горива по вътреобщностни доставки, превозени от друга държава членка. В процесните периоди дружеството е закупувало горива на вътрешния пазар съгласно писмените обяснения на прекия доставчик, дадени при ревизията, които се подкрепят от заключението на вещото лице относно заприходяването на стоките в счетоводството му. Поради това необосновано съдът е приел, че стоките са получени от прекия доставчик и доставени на ревизираното лице чрез извършения превоз от румънските дружества по вътреобщностните доставки. По изложените съображения, решението в частта, в която е прието, че е доказано осъществяването на спорните доставки по фактурите, издадени от Акрю ЕАД с предмет доставки на газ пропан бутан, е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна в тази част. По аналогични съображения, следва да се приеме, че не е доказана доставката на дизелово гориво по фактура № 1051/3.11.2009 г. По отношение на тази фактура, неправилно съдът е приел, че стоката е транспортирана до хранилището на Булмаркет ДМ ООД. Видно от мотивите на решението, за тази доставка не са представени превозни документи и съдът не е обсъждал такива, но въпреки това е приел, че стоките са транспортирани. С оглед липсата на доказателства за превозване на стоката, установените по делото данни за приемане на дизелово гориво от Алкана ЕООД в разтоварище на Булмаркет ДМ ООД не обосноват извод за действително осъществена доставка на стоки. По изложените съображения, решението и в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено. По отношение на останалите доставки на дизелово гориво от Акрю ЕАД, за данъчен период м. 11.2009 г. по фактура № 1120/12.11.2009 г. с ДДС 8604 лева, фактура № 1147/17.11.2009 г. с ДДС 8926.34 лева, фактура № 1148/17.11.2009 г. с 6671.08 лева, фактура № 1193/25.11.2009 г. с ДДС 17375.45 лева и фактура 1213/27.11.2009 г. с ДДС 8423.32 лева и за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 1242/2.12.2009 г. с ДДС 8 559.85 лева, изводът на административния съд, че стоките са транспортирани до хранилището на Булмаркет ДМ ООД и че приетите в това хранилище стоки, са тези по процесните доставки се подкрепя от събраните по делото доказателства и следва да бъде споделен. При напълно изяснен механизъм на доставките, съдът е направил законосъобразни правни изводи, че за ревизираното лице са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт по отношение отказът на правото на данъчен кредит по посочените фактури, издадени от Акрю ЕАД в общ размер е правилно и следва да се остави в сила. По аналогични съображения следва да се приеме, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установяват доставките на слънчоглед от Булком Агро ЕООД. От анализа на описаните по-горе доказателства, правилно съдът е приел, че стоката е доставена и получена между страните по преките доставки. Възраженията на касатора, че в представените кантарни бележки са налице поправки относно доставчика са основателни. Преценени съобразно чл. 178, ал. 2 ГПК, поправките в тези документи не се отразяват на крайните изводи на съда относно изпълнението на доставките. Предаването и получаването на стоките по спорните фактури на превозвач - Булмаркет ДМ ООД и получаването им от ревизираното лице в складова база на Астра финанс ЕООД, съдът е установил от съвкупната преценка на всички доказателства по делото - приемни бележки, товарителници, пътни листи, анализни свидетелства, които се подкрепят и от доказателствата за предаване на стоката от Алкана ЕООД по последваща доставка на Астра Биоплант ЕООД. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отменен отказът на право на данъчен кредит в размер на 10788.20 лева по фактури, издадени от "Булком Агро" ЕООД за доставка на слънчоглед за данъчен период м. 11.2009 г. е правилно и следва да се остави в сила в тази част. Предвид всичко изложено се налага краен извод, че решението е правилно и следва да се остави в сила в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 10778.20 лева по фактурите, издадени от Булком Агро ЕООД в данъчен период м. 11.2009 г., както и в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 50 000.19 лева за данъчен период м. 11.2009 г. по фактури за доставка на дизелово гориво, издадени от Акрю ЕАД както следва: по фактура № 1120/12.11.2009 г. с ДДС 8604 лева, фактура № 1147/17.11.2009 г. с ДДС 8926.34 лева, фактура № 1148/17.11.2009 г. с 6671.08 лева, фактура № 1193/25.11.2009 г. с ДДС 17375.45 лева и фактура 1213/27.11.2009 г. с ДДС 8423.32 лева и в размер на 8 559.85 лева по фактура № 1242/2.12.2009 г. издадена от Акрю ЕАД за данъчен период м. 12.2009 г. За разликата от 83 517.97 лева до пълния размер на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от Акрю ЕАД от 133 518.16 лева за данъчен период м. 11.2009 г. и за разликата от 63 547.04 лева до пълния размер на отказания данъчен кредит по фактурите от Акрю ЕАД от 72 106.89 лева за м. 12.2009 г. решението е неправилно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството против ревизионния акт в тази част. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Алкана ЕООД разноски за първоинстанционното производство за сумата над 2270.19 лева, съобразно материалния интерес, за който решението се оставя в сила. В касационното производство се дължат разноски и на двете страни. С оглед частичното уважаване на касационната жалба на касатора се дължат разноски в размер на 4000.65 лева на основание чл. 161 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес по отменената част от първоинстанционното решение или според размера на данъчния кредит, за който жалбата на дружеството се отхвърля. На ответника по касация се дължат разноски за адвокатска защита вв касационното производство размер на 3609.73 лева според материалния интерес, за който касационната жалба се отхвърля и за който решението се оставя в сила. По делото от страна на ответника по касация не са разходвани суми за платени държавни такси от 25 лева, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

7