Решение № 12268 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2017 г.

Решение № 12268 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на М. Д. А. от [населено място], подадено чрез адв. Д. М., за отмяна на влязло в сила определение № 12523 от 21.11.2016 г., постановено по адм. д. № 12377/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на М. А. против решение № 376 от 29.07.2016 г. по адм. д. № 413/2016 г. на Административен съд - Плевен и е прекратил производството по делото на основание чл. 216, вр. с чл. 158, ал. 3 АПК. Първоначалното искане е подадено като касационна жалба срещу влязлото в сила определение, но след указания на съда, със заявление от 28.02.2017 г. искателят, чрез неговия пълномощник, е уточнил претенцията си. Посочил е, че искането му е за отмяна на влязлото в сила прекратително определение на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 12377/2016 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК. А. се е позовал на ново писмено доказателство - служебна бележка, поискана от Районна прокуратура - Плевен, приложена към ДП 812/2016 г. Изрично е заявил, че ще представи това доказателство допълнително. Иска отмяна на определението на тричленния състав на Върховния административен съд, произнасяне по подадената касационна жалба, при което по същество съдът да отмени постановеното от Административен съд - Плевен решение и върне делото за ново разглеждане. Ответникът началникът на РУ-Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решение № 376 от 29.07.2016 г. по адм. д. № 413/2016 г. Административният съд - Плевен е отхвърлил жалбата на М. А. срещу решение № 256 р-1930/3.05.2016 г. на началника на РУ - Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен. От данните по делото е видно, че по реда на чл. 208 и сл. АПК М. А. е подал касационна жалба срещу решението на АС - Плевен, по която е образувано адм. д. № 12377/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 12523 от 21.11.2016 г. тричленният състав на ВАС е приел, че жалбоподателят не е изпълнил надлежно и в срок дадени от съда задължителни указания за отстраняване на констатирани нередовности на касационната жалба, поради което и на основание чл. 216, вр. с чл. 158, ал. 3 АПК е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съобщението е редовно връчено на А. на 28.11.2016 г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 6.12.2016 г. Искането за отмяна е подадено по пощата на 22.12.2016 г. М. Д. А. твърди, че не е представил по делото служебна бележка, поискана от него с молба до РП - Плевен по водено досъдебно производство, което доказателство има отношение към съществото на съдебния спор. Липсата му е довела до постановяване на първоинстанционното решение решение при непълнота на доказателства. До приключване на устните състезания в производството по отмяна А. не е представил посоченото от него в заявлението писмено доказателство, обосноваващо искането му по чл. 239, т. 1 АПК. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Юридическите факти, на които се позовава искателят, са изложени още в мотивите както на първоинстанционната, така и в касационната жалба. По същество искането съдържа оплаквания, относими към касационното оспорване. Но касационният съдебен състав не се е произнесъл по съществото на касационните оплаквания, а е прекратил производството по делото поради нередовност на касационната жалба. Относими факти и основания за отмяна на това влязло в сила определение М. А. не е посочил. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения и определения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема искането за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно по същество, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд