Решение № 11307 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2015 г.

Решение № 11307 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Азим Башир, гражданин на Афганистан, против решение № 335 от 22.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9445/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решение № 46911/9.09.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, с което е отказано допускането на възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 2 от АПК. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Азим Башир се явява лично и с адв. Савова, която поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, конституиран на основание § 8 от ДР на Закона за изменение и допълнение на ЗМВР - ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. като правоприемник по материя на издателя на влезлия в сила административен акт, редовно призован, се представлява от юриск. Демирев, който оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по причина, че твърдените нови обстоятелства - сключен граждански брак, бременност и раждане на дете - български гражданин, не са "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като не са съществували преди издаване на влезлия в сила административен акт, възобновяване на производството по издаването на който се иска. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Макар съдебният акт да е именуван "решение", същият има характера на определение по смисъла на чл. 200, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК, поради което подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК. Доколкото обаче в самия акт съдът е посочил, че решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС и жалбата е подадена в посочения от съда срок, то същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, имащо характера на определение, съдът в производство по чл. 197 във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК е отхвърлил жалбата на Азим Башир, гражданин на Афганистан, срещу решение № 46911 от 9.09.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, с което административният орган е отказал да допусне възобновяване на производството по издаване на влязлата в сила Заповед № ЗДМ-441/9.04.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" за налагане на ПАМ - принудително отвеждане до границата спрямо Азим Башир и налагане на забрана за влизането му в страната за срок от 10 години. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че решението на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" е постановено от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително и изчерпателни мотиви на база събраните и разгледани от органа в рамките на административното производство доказателства, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. За да отхвърли жалбата на Башир срещу отказа за допускане възстановяване на административното производство по чл. 103, ал. 3 от АПК, съдът се е мотивирал с липсата на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 99, т. 2 от АПК. Според АССГ посочените от жалбоподателя в молбата му за възобновяване обстоятелства - сключен граждански брак с българска гражданка на 8.12.2013 г. и диагностицирана на 18.06.2014 г. бременност на съпругата, последвана от раждане на дете - български гражданин, не са "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като не са съществували преди датата на издаване на административния акт - влязлата в сила заповед за налагане на ПАМ. Според съда "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК са само тези обстоятелства, които са съществували преди издаване на административния акт, възобновяване на административното производство на който се иска, но по обективни причини не са могли да бъдат известни нито на административния орган, нито на страната в административното производство. АССГ мотивира решението си с това, че наведените от жалбоподателя обстоятелства не са съществували към датата на постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, настъпили са след издаването й и се явяват нововъзникнали, но не и "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите и правни основания за допускане на възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК. Представеното за първи път в касационното производство от процесуалния представител на касатора писмено доказателство не обуславя различен от приетия от първоинстанционния съд правен извод. Обосновано АССГ е приел, че визираните в молбата на Башир обстоятелства, с оглед на които същият иска възобновяване на административното производство по издаване на Заповед № ЗДМ-441/9.04.2008 г. на директора на дирекция "Миграция", не са "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Както съгласно правната теория, така и съгласно наложилата се съдебна практика, под "нови обстоятелства" по чл. 99, т. 2 от АПК следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да са "нови" - т.е. да не са били включени във фактическия материал при издаване на административния акт. Същите факти обаче следва да са съществували към момента на издаване на административния акт, но страната да не е знаела за тях или, ако е знаела, по обективни причини да не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Както сключването на граждански брак с българска гражданка, така и последвалата й бременност и раждането на сина на касатора - също български гражданин, не са нови факти по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК доколкото същите не са съществували преди постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, а са възникнали след издаването й и след влизането й в сила. Тези нововъзникнали обстоятелства са основание за прекратяване действието на наложената с влязлата в сила заповед ПАМ поради отпадане на нуждата от налагането й предвид функциите на ПАМ по чл. 22 от ЗАНН. Това следва да се извърши с нарочен акт от издателя на ПАМ, но целения от касатора ефект по никакъв начин не може да се постигне по реда на възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението /имащо характера на определение/ на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,