Решение № 45 от 5.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1149/2010 г.

Решение № 45 от 5.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1149/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на О. Л. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд № 57 от 04.04.2003 г., постановено по гр. д. № 8842/2002 г., с което, на осн. чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) е осъден молителя, в качеството му на ответник, да заплати на [фирма]- в ликвидация, сумата 1679.39 лв., изплатено от ищцовото ТД обезщетение по застраховка "автокаско" на собственика на л. а. "Д. Т." с ДК № 52 39 АА - [фирма] за причинени му в резултат на виновно предизвикано от К. на 10.01.1998 г. ПТП, имуществени вреди. Молителят поддържа, че поради допуснато от решаващия съд в инстанционното производство при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна иска, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с призоваването на страните в процеса - чл. 41, ал. 5 ГПК (отм.) и чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) е бил лишен от правото да участва в делото и да защити интересите си, като същевременно сочи, че е налице и новооткрито от негова страна писмено доказателство, от съществено значение за изхода на спора, което по обективни причини не е могъл да приложи към събрания доказателствен материал.. Ответната по молбата страна не е взела становище по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложените от молителя доводи и провери данните по делото, съобразно инвокираните основания за отмяна и правомощията си по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, намира: С определение от 12.01.2011 г. на ВКС, ТК молбата за отмяна е приета за процесуално допустима - подадена от надлежно легитимирана в инстанционното производство по делото страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид второто, въведено основание за отмяна. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна, поради следното: Въведеното от законодателя с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, аналогично на установеното с чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК (отм.) отменително основание, е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, съответстващо и на въведеното с чл. 6 ЕКПЧ изискване за реален достъп до правосъдие. Следователно на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи всяко влязло в сила съдебно решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви лично или чрез повереник в процеса, или когато не е била надлежно представлявана. В случая, видно от данните по делото /л. 14/ исковата претенция е била предявена срещу ответника О. Л. К., призовката до който за първото съдебно заседание по делото пред СРС на 12.12.2002 г. е изпратена на посочения в исковата молба адрес - [населено място], ж. к. "Х.", бл. 145, вх. "б", ап. 23. Обстоятелството, че призовката до страната е върната от горепосочения адрес със забележка за неточност във фамилното име на призовавания, като е посочен Е. на различено от адресата и лице с фамилия К., правилно е възприето от решаващия съд, за изключващо редовността на призоваването, към което наличието на положен подпис от брат на последното е правно ирелевантно - арг. от чл. 46 ГПК (отм.), при действието на която норма се е развило инстанционното производство. В нарушение на процесуалното правило на чл. 46 и сл. ГПК, във вр. с чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) в следващото съдебно заседание по делото на 30. 01. 2003 г. С. районен съд, обаче, независимо, че е указал на ищеца да уточни фамилията на ответника по спора е счел, че извършеното призоваване на последния под името Карцузки /л. 17/, чрез брата на лице с фамилия Карпузки, вписано в съдебния протокол като Карпувски е редовно и породило разпоредените от процесуалния закон правни последици. Позовавайки се на редовността на предходното призоваване на ответната по спора страна, решаващият съд за съдебното заседание на 27.02.2003 г. е приел, че върната в цялост призовка и извършеното в нея отбелязване от връчителя и - съдебен служител, че по сведение на живущата на адреса З. К., призоваваният Карцузки не живее на същия от 2001 г., са ирелевантни с оглед процесуалното правило на чл. 51, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, което е разпоредил да се приложи и давайки ход на делото е приключил разглеждането му в същото съдебно заседание. С разпореждането си от 08.04.2003 г. СРС е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) и по отношение на съобщението до ответника, но вече с фамилия К., за изготвения краен съдебен акт по делото. Следователно от преценката на така установените данни следва, че в случая елементите от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) не са били налице, поради което решаващият съд неправилно е приложил въведената от законодателя процесуална санкция спрямо ответника, отнемайки му по този начин правото да участва по делото и да защити интересите си. Призоваването и по действащите към разглеждане на спора в инстанционното производство нормативни правила е строго формален акт, поради което при безспорно съществуващото различие във фамилията на призоваваното лице и действителния ответник по спора, останало неотстранено и до постановяване на самото съдебно решение, то само на това основание известяването на последния се явява нередовно и изключващо наличието на настъпила, но не съобщена от страната промяна в адреса, на който същата е била редовно призовавана по см. на чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.) - арг. от чл. 45 ГПК (отм.). Отделен в тази вр. остава въпросът, че в процесуалния закон съществува изрично установен от законодателя ред, по който следва да бъде отстранен констатиран недостатък в исковата молба, какъвто е неточността във фамилията на ответника по спора и той не е приложеният от СРС по делото, а призоваването по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) - чрез пълнолетно лице от кръга на домашните на призовавания, респ. чрез съсед, съгласил се да предаде призовката е допустимо, но само в хипотезата, ако е извършено на адреса на призовавания, за който в случая въобще отсъстват данни да е този, посочен от ищеца в исковата молба. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в резултат на неправилното приложение на процесуалния закон от СРС е допуснато твърдяното от молителя нарушение на създадения от законодателя и гарантиран от съдопроизводствените правила принцип на участие на страните в производството по делото, с което елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са осъществени и молбата за отмяна следва да бъде уважена. Що се касае до визираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то за последното липсват не само доказателства, но и правна аргументация, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС