Решение № 5957 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Я., в лично качество и като представляваща Еднолично адвокатско дружество „А. Янчина“ против Решение № 995/27.01.2026 г. по адм. дело № 2282/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Еднолично адвокатско дружество „А. Янчина“ против Решение № 1040-15-240/28.08.2025 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх. № 1012-15-335/31.07.2025 г. и вх. № 1012-15-337/31.07.2025 г. срещу Задължителни предписания № 3Д-1-15-02027892/10.07.2025 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно приел законосъобразност на оспорените актове без да съобрази, че като управител на адвокатското дружество се осигурява за сметка на адвокатското дружество на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО и осигуровките вече са платени от адвокатското дружество. Освен това прави възражение относно възможността да се коригират данните за процесните периоди с доводи, че декларация по ал.1 на чл.9 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. не се подава за коригиране и заличаване на данни след 30.04. на годината, следваща годината, за която се отнасят. Молбата към съда е за отмяна на съдебното решение и решението на директора на ТП на НОИ- Пловдив, като се постанови решение по същество, с което да се отменят Задължителни предписания № 3Д-1-15-02027892/10.07.2025 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на контролен орган в ТП на НОИ – Пловдив. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез главен юрисконсулт К. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Еднолично адвокатско дружество „А. Янчина“ против Решение № 1040-15-240/28.08.2025 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх. № 1012-15-335/31.07.2025 г. и вх. № 1012-15-337/31.07.2025 г. срещу Задължителни предписания № 3Д-1-15-02027892/10.07.2025 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на контролен орган в ТП на НОИ – Пловдив. С тези предписания, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, Еднолично адвокатско дружество „А. Янчина“ е задължено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на А. Н. Я. за периода от 01.08.2023 г. до 31.05.2025 г. с вид осигурен 10, Декларация образец 1 и да подаде основни данни с Декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2029 г. за А. Н. Я., като самоосигуряващо се лице за периода от 01.08.2023 г. до 31.05.2025 г. код за вид осигурен 128за самоосигуряващи се/. Мотивирано е със съобаржеиня, че Едноличният собственик на Адвокатското дружество следва да се осигурява като лице, упражняващо свободна професия по реда на ч. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. За да отхвърли жалбата на Еднолично адвокатско дружество „А. Янчина“ срещу Решение № 1040-15-240/28.08.2025 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, Административен съд – Пловдив е приел е, че той е издаден от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, в изискуемата форма, при изложени фактически и правни основания, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че за процесния период от 01.08.2023 г. до 31.05.2025 г. А. Н. Я. е вписана като адвокат в Пловдивска адвокатска колегия, осъществява адвокатска дейност и извършва дейността лично, независимо от организационната форма на адвокатското дружество. Обоснован е извод, че фактическият състав на осигуряването по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е осъществен, което обуславя осигуряването на А. Н. Я., като самоосигуряващо се лице и изводите на административния орган в този аспект са законосъобразни. В допълнение е отговорено и на всички възражения на жалбоподателя като е прието, че в случая организационната форма, под която се осъществява дейността, на променя характерът на тази дейност. Изборът, адвокатската дейност да се осъществява чрез Еднолично адвокатско дружество по Закона за адвокатурата, не създава нов вид трудова или управленска дейност, не трансформира адвокатската дейност в дейност по управление на търговско дружество и не води до възникване на различно осигурително основание. Нормите на Кодекса за социално осигуряване обвързват осигуряването с реално упражнявана дейност, а не с правноорганизационната форма на субекта. Посочено е, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, доколкото липсва самостоятелна управленска дейност по смисъла на тази разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. Нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. управление на търговско дружество; 2. възнаграждение за това управление; 3. самостоятелно облигационно правоотношение по възлагане на управление и контрол. В конкретния случай, управлението на Едноличното адвокатско дружество е функционално включено в адвокатската дейност, няма отделна икономическа дейност "управление", няма реално различие между субекта, който управлява Едноличното адвокатско дружество и субекта, който упражнява адвокатската професия. Следователно следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Все в тази насока, и с оглед доводите на жалбоподателя е посочено, че специалният режим на Едноличното адвокатско дружество по Закона за адвокатурата, чл. 57 - чл. 75а от Закона за адвокатурата, изключва прилагането по аналогия на нормите от Търговския закон, доколкото адвокатското дружество се учредява и функционира по специалният режим на Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатско дружество може да се образува от един или повече адвокати, както и адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19 г. Съгласно чл. 58, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато адвокатското дружество се учредява от един адвокат, вместо договор се съставя писмен учредителен акт със съответното съдържание по ал. 1. Съгласно чл. 70, ал. 5 от Закона за адвокатурата едноличното адвокатско дружество се управлява и представлява лично от адвоката, който го е образувал. Същият решава еднолично всички въпроси от компетентността на общото събрание, за което съставя протокол в писмена форма – чл. 69, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Анализът на посочените нормативни разпоредби, налага да се приеме, че Адвокатското дружество, създадено и функциониращо по Закона за адвокатурата не е търговско дружество по смисъла на Търговския закон, като същото осъществява само адвокатска дейност. Управлението на Едноличното адвокатско дружество по Закона за адвокатурата, не е нарочно възложена управленска функция, а е форма на упражняване на адвокатската професия. Следователно, принципът lex specialis derogat legi generali изключва прилагането на общия режим на търговските дружества по Търговския закон, като е недопустимо разширително тълкуване в областта на осигурителните отношения, тъй като се засягат публични задължения на Държавата. Становището за наличие на основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, възприето в оспорения администратвен акт е в съответствие и с принципите на осигурителното право. В случая е спазен принципът "една дейност – едно осигурително основание". В областта на осигурителното право е утвърдено разбирането, че една и съща трудова дейност, не може да поражда паралелни осигурителни основания. В случая адвокатската дейност е единствената реално упражнявана дейност и тя не следва да бъде изкуствено "раздвоена" на адвокатска и управленска дейност в твърдяния аспект. Осигуряването като самоосигуряващо се лице, изцяло изчерпва осигурителния риск. Становището на административния орган е изцяло в съответствие и с целта на Кодекса за социално осигуряване, която е да осигури лицата въз основа на реално упражнявана дейност и да предотврати фиктивни осигурителни конструкции. Тъкмо осигуряването на лицето по договор за управление, би довело до фиктивна осигурителна конструкция, несъответстваща на икономическата реалност. Предвид гореизложеното съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към правния спор доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Неоснователни са доводите в касационната жалба на А. Н. Я., че като управител на адвокатското дружество се осигурява за сметка на адвокатското дружество на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО и осигуровките вече са платени от адвокатското дружество. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос, на кое основание подлежи на задължително осигуряване лицето А. Н. Я. – като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО, както са приели административния орган и съда или според твърденията на касатора - като управител на търговско дружество по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По делото няма спор, че А. Н. Я. е адвокат, която на основание чл.3, ал.2 от Закона за адвокатурата е вписана в регистъра на адвокатската колегия. На основание чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, същата като адвокат упражнява свободна професия и подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на АС - Пловдив за неприложимост на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и на основание чл.221, 2, изр.2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба относно невъзможността да се коригират данните за процесните периоди с доводи, че декларация образец 1 по чл.9, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, не се подава за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. Напротив, съгласно чл.4, ал.1 ,т.5 от цитираната наредба, декларация образец № 1 може се подава и след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, какъвто е настоящия случай. Изложеното обуславя материалната законосъобразност на извадените предписания. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е достигнал до същите изводи, АС – Пловдив е постановил правилно решение, което следав да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, следва да бъде присъдена сума в размер на 110 евро, платима от А. Н. Я.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение