Решение № 7598 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гай 7 ЕООД, гр. Благоевград, чрез адвокат К. Гергинова като процесуален представител, против Решение 4634 от 30.12.2024 г., постановено по адм. дело 1110/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Предписание с изх. 23091576 от 30.10.2023 г. и против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23091576 от 30.10.2023 г., и двете издадени от главния инспектор при Дирекция Инспекция по труда Благоевград. С жалбата касаторът изразява несъгласие с мотивите на решението като навежда доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отменят оспорените актове. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Благоевград, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Е. Портокалска, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът К. К. Т. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са Предписание с изх. 23091576 от 30.10.2023 г., с което на основание чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда е предписано изготвяне на предложение до К. К. Т. от [населено място], община Кочериново, област Кюстендил, за сключване на трудов договор за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г. и против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение (ПОСТП) изх. 23091576 от 30.10.2023 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение с К. К. Т. от [населено място], община Кочериново, област Кюстендил, за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г., двете издадени от главния инспектор при Дирекция Инспекция по труда Благоевград. С оспореното решение съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената за това писмена форма с изложени мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд, е проверил изцяло законосъобразността на оспорените административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите установени в чл. 146 АПК. От представените по делото доказателства е установено, че касаторът Гай 7 ЕООД извършва търговска дейност чрез строителство и ремонт на сгради. За нуждите на дейността си фирмата е ангажирала работници с различна квалификация и техника. В конкретния казус Гай 7 ЕООД е извършвало строителство на строеж вилна сграда (собственост на свидетеля В. М.), който към 16.10.2023 г. е бил изграден на етап приземен етаж и отлята плоча. Свидетелят В. М. се е свързвал с управителя на Гай 7 ЕООД, уточнявал какви дейности иска да му бъдат извършени на обекта, а последният извършвал СМР чрез свои работници майстори и общи работници. На 16.10.2023 г. Гай 7 ЕООД изпратило на обекта петима работници, сред които и К. Т.. Групата работници започнали работа на обекта качвали складирани до строежа тухли четворки на ниво плоча и зидали стени. На 16.10.2023 г., около 13:45 ч. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда Благоевград посетили строежа и извършили проверка относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство. Контролните органи заварили К. Т., В. К., С. Ш. и М. Б., които осъществявали дейности по зидане на стени на последната плоча част от работниците пренасяли тухли, а К. Т. зидал. Лицата заявили, че са работници към Гай 7 ЕООД. К. Т. попълнил декларация, в която посочил, че работи в Гай 7 ЕООД от шест месеца, при работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., при петдневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, при месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. Посочил и почивка в рамките на работния ден от един час. Декларирал е, че има наличен трудов договор с работодателя, и че в петък е получил последно трудовото си възнаграждение по ведомост. Останалите лица В. К., С. Ш. и М. Б., също попълнили декларации, в които декларирали същите обстоятелства. По делото били разпитани и свидетели, като съдът обосновано и правилно е кредитирал показанията на част от тях. Въз основа на данните от извършената проверка и най-вече от попълнената собственоръчно декларация, проверяващите направили извод, че спрямо К. Т. е налице уговорено работно място, работно време, почивки и трудът се полага на място, осигурено от Гай 7 ЕООД в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол. Прието е за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. На основание чл. 405а, ал.1 и ал. 4 КТ са били издадени оспорените Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23091576 от 30.10.2023 г. с К. Т. за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г. и Предписание с изх. 23091576 от 30.10.2023 г., с което на основание чл. 405а, ал.4 от КТ е било предписано на работодателя да изготви предложение до К. Т. за сключване на трудов договор за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г. Относими към предмета на спора са обстоятелствата, свързани с отношенията при предоставяне на работна сила, съществуването на елементите на трудовото правоотношение между работник и работодател, и съответно наличието на допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или с писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работата, времетраене на същата работа, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане. Правилна е преценката на първоинстанционния съд относно наличието на трудово правоотношение при конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. Обоснован е изводът му, че с оглед констатираните обстоятелства е следвало да се обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение и да се предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор, както правилно е процедирал административният орган. Постановлението на инспектора от Дирекция Инспекция по труда - Благоевград е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. К. Т. е изпълнявал към момента на проверката трудови функции като зидар на строежа, имал е определени от работодателя работно място, работно време, седмична почивка и трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с Гай 7 ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Представените доказателства с административната преписка и събраните такива в хода на съдебния процес правилно са били ценени и анализирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в този смисъл са основани на доказателствата по делото. Безспорно е доказано, че Гай 7 ЕООД действително е имал качеството на работодател спрямо К. Т., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен обоснован и правилен правен извод, че съществуващото между дружеството и К. Т. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и съобразил правнозначимите доводи и възражения на страните, установил е прецизно всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Решението на съда съответства на изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните постановление и предписание, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на жалбоподателя за тяхната незаконосъобразност. Свидетелските показания са преценени от съда съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Решаващият съдебен състав е обсъдил показанията на свидетелите и различията в казаното от тях заедно с другите доказателства по делото, като ги е подложил на преценка съобразно изискването на чл. 12 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи кореспондират с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред Административен съд Благоевград са проверени констатациите на контролните органи, обусловили издаването на постановлението и предписанието, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти съответстват на тези от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда е в съответствие с правилата на формалната и правната логика. Неотносимо към предмета на спора, е представеното от касационния жалбоподател Решение 1063/2025 г. по КАНД 1804/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение 353/14.10.2024 г. по Н.А.Х.Д. 124/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград и вместо него е постановена отмяна на Наказателно постановление 01-2300579/12.12.2023 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Благоевград, с което на Гай ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 КТ, на основание чл. 416, ал.5 КТ, във връзка с чл.414, ал.3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за това че в качеството му на работодател не е сключил трудов договор с лицето К. К. Т.. Установените в административното производство факти и обстоятелства не са опровергани в административнонаказателното производство. Видно от представеното решение, наказателното постановление е отменено изцяло на процесуално основание поради грешка в изписаната дата на Акта за установяване на административно нарушение - 29.06.2023 г., респ. предхождаща датата на проверката 16.0.2023 г. Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, съдът е приел, че допуснатото процесуално нарушение води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, поради което се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорените административни актове, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, следва да се удовлетвори своевременно заявеното (в проведеното открито съдебно заседание) искане от ответника по касация Дирекция Инспекция по труда - Благоевград за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 228 АПК и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда сумата от 200,00 (двеста) лева, разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,