Решение № 673 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2008 г.

Решение № 673 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. Георгиева от АК Пловдив срещу въззивно решение № 319 от 29.04.2008 г. по гр. дело № 338/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 178/2006 г. на Пирдопски районен съд като постановено по непредявен иск и делото е върнато на първа инстанция на основание чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) с указания по правното основание на иска. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 69 от 22.10.2008 г. при основанията на чл. 280, ал. 1 т 1 от ГПК по въпроса за компетентността на въззивния съд да разгледа и реши спор при различна от дадената в първа инстанция квалификация, както и по въпроса кои от изложените в исковата молба обстоятелства обуславят основанието на претенцията при положение, че не се твърди в рамките на наемен договор да е било обективирано съгласие наемателят да преустройва имота и да осъществява подобрения в него за своя сметка Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с правното значение на заявените като основание на иска факти. Ремонтът в имота на ответника, за който се претендира остойностяване, не е извършен на договорно основание, за да обоснове квалификация по чл. 230, ал. 2 от ЗЗД. Игнориран е фактът, че устен договор за наем е въведен с оглед обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а предмет на претенцията са подобрения в чужд имот. Във всички случаи неправилно въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния съд под предлог, че не е разгледан предявения иск Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответната по касационното производство страна не е заявила становище. Жалбата по същество е основателна Искът е бил предявен за осъждане на ответника да заплати стойността на извършените от ищцата ремонти на едноетажна къща, негова собственост, този иск е разгледан от първостепенния съд като предявен на основание чл. 59 от ЗЗД. За да обезсили решението въззивният съд е приел, че при наведените в исковата молба твърдения- наличие на устен договор за наем, основанието на претенцията е договорно, и тъй като институтът на неоснователното обогатяване има субсидиарно приложение, недопустимо е разгледан непредявен иск. Въззивният съд е приложил чл. 209, ал. 1 от ГПК, като е обезсилил решението и е върнал дело на първоинстанционния съд, за разглеждане на иска на основание чл. 230, ал. 2 от ЗЗД . Решението е неправилно и в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възприемането на друга правна квалификация на иска не може да обоснове като последица приложението на чл. 209, ал. 1 от ГПК и да отмени задължението на въззивния съд да се произнесе като инстанция по същество. Разгледаният при неправилна квалификация иск не е случай, тъждествен с разглеждането на непредявен иск, както неправилно е приел Софийски окръжен съд . На следващо място, за да обуслови договорно основание на претенцията с обезщетителен характер по чл. 230, ал. 2 от ЗЗД, основанието на иска следва да е почерпено от съдържанието на наемния договор - взаимно поетите права и задължения, респ. неизпълнението им. Фактът на съществуване на един договор за наем между страните, ако и да е заявен от ищеца с исковата молба, не може да обуслови пряко извод, че искът непременно е основан на договорно неизпълнение, а субсидиарното основание по чл. 59 от ЗЗД се явява е изключено. Предвид горното основателно е оплакването на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд по прилагането на чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.). Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд, който да разгледа и реши спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.