Решение № 7839 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2015 г.

Решение № 7839 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Емил Иванов Минев - управител на "Химем" ЕООД, за отмяна на влязло в сила определение № 15711 от 23.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - осмо отделение по адм. д. № 15698/2014 г. В искането са релевирани доводи за допуснати нарушения, които са включени в състава на основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила определение. Направено е искане за обявяване на нищожност на определението. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Агенция "Митници", представляван в производството от юрк. Йорданова, излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Разглеждането на искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от процесуално легитимирано лице и в преклузивните срокове по чл. 240 от АПК. По искането за прогласяване на нищожност на влязлото в сила определение, настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе. По правилата на родовата подсъдност - чл. 132, ал. 1, във връзка с ал. 2 от АПК, разглеждането иска за прогласяване на нищожност на влязъл в сила съдебен акт, е подсъдно на съответния административен съд, който в случая, съобразно правилата за местна подсъдност, е Административен съд София-град. За да се произнесе по искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, настоящият състав прецени следното: Производството по адм. д. № 15698/2014 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по частна жалба, подадена от "Химем" ЕООД срещу определение № 6776 от 22.12.2011 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 7658/2011 г. Тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила обжалваното определение. Съдът е приел, че обжалваното определение е правилно, тъй като дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовност на жалбата не са били отстранени. При тези факти, касационният състав е преценил, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 158, ал. 3 от АПК. За да се произнесе по искането за отмяна настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Отмяната, като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол, е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и определения, с които се прегражда развитието на делото, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. С искането за отмяна са релевирани доводи, че са налице отменителните основания по чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК. Настоящият състав счита, че не е налице хипотезата по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Тази хипотеза изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането липсват фактически твърдения за обосноваването на посочените хипотези. За да са налице същите, е необходимо те да са установени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто в случая не е представен, а и липсват твърдения за приключило наказателно производство. Като основание за отмяна на влязлото в сила решение е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно този текст, страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тълкуването на правната норма налага извод, че за да е налице противоречие, следва да има пълно обективно и субективно тъждество на противопоставими идентични дела. В случая, определението, чиято отмяна се иска, е постановено в процедура по проверка на редовността на жалба, а не по същество на спора, поради което липсва тъждество в предмета на произнасяне в акта, чиято отмяна се иска и цитираното решение № 7080 от 19.05.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 14846/2010 г. Изпълнението на влязъл в сила съдебен акт не е въпрос, който може да се разглежда в производство по отмяна. В това производство съдът е ограничен до проверка на това налице ли са релевираните основания за отмяна и в случай, че намери искането за основателно отменителния състав има единствено правомощие да отмени акта и да върне делото за ново разглеждане. В производството по отмяна, съдът няма правомощие да се произнася по същество на спора, а още по-малко да разпореди издаване на изпълнителен лист по друго приключило производство. Изпълнението на влезли в сила административни актове и съдебни решения е уредено в Дял пети от Административнопроцесуалния кодекс, който е приложими процесуален закон в съдебно-административните производства. Липсата на задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила определение, води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия