Решение № 9834 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2017 г.

Решение № 9834 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Й. Х.- Денкова от гр. С. - лично и чрез адв. С. С. срещу решение № 1737 от 17.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7210/2016 г. по описа на Административен съд- С. град в частта му, в която искът на касационния жалбоподател срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството за причинени й неимуществени вреди от Заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ, забавено връщане след 1.10.2015 г. на служебна книжка, резолюция на главния секретар на МРРБ от 6.07.2012 г. и от 3.07.2012 г. върху изготвени от ищцата преписка вх. № 11-00-78/14/27.04.2012 г.; резолюция на главния секретар на МРРБ за разпределяне за изпълнение на изготвено от ищцата Предложение до министъра на МРРБ за изменение на Устройствения правилник на МРРБ; отправено й предупреждение предупреждение от главния секретар на МРРБ върху дадени писмени обяснения от 20.01.2012 г. по повод изготвено становище по писмо на МВР - ГД "Криминална полиция", Заповед № 1213/6.07.2012 г., както и от изготвено предложение и повишаване в длъжността "началник на отдел", отдел "Процедури и договори", дирекция "Правна" на МРРБ през октомври 2012 г. на лице с по-нисък ранг и по-малък стаж от тези на ищцата, е отхвърлен за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 5 001 лв със законните последици. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от нея част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди в пълния му размер от 5001 лв., ведно със законната лихва върху главницата. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на С. Х. - Денкова сумата 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 27.07.2012 г. до 22.07.2013 г. от отменена по съдебен ред като незаконосъобразна заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2013 г. до окончателното й изплащане, е предявена втора касационна жалба от МРРБ чрез ст. юриск. Б. Хаджиева. Този касатор твърди неправилност на решението в осъдителната му част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението в тази част да бъде отменено, а исковата претенция на първата касаторка - отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка С. Й. Х. - Денкова се явява лично и с адв. Стоянов, който поддържа касационната жалба на доверителката си, оспорва касационната жалба на МРРБ, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив, съответно - правилност на същото в осъдителния диспозитив по съображения, подробно развити в писмен отговор на втората жалба и в писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, който е и касатор по втората касационна жалба, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не изпраща представител . От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на С. Д. с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са предявени от страни в производството, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което са допустими. Разглеждайки жалбите по същество, ВАС, трето отделение намира следното: С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е осъдил Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на С. Х. - Денкова сумата 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 27.07.2012 г. до 22.07.2013 г. от отменена по съдебен ред като незаконосъобразна заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2013 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска на С. Х. - Денкова срещу МРРБ за причинени й неимуществени вреди от Заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ, забавено връщане след 1.10.2015 г. на служебна книжка, резолюция на главния секретар на МРРБ от 6.07.2012 г. и от 3.07.2012 г. върху изготвени от ищцата преписка вх. № 11-00-78/14/27.04.2012 г.; резолюция на главния секретар на МРРБ за разпределяне за изпълнение на изготвено от ищцата Предложение до министъра на МРРБ за изменение на Устройствения правилник на МРРБ; отправено й предупреждение от главния секретар на МРРБ върху дадени писмени обяснения от 20.01.2012 г. по повод изготвено становище по писмо на МВР - ГД "Криминална полиция", Заповед № 1213/6.07.2012 г., както и от изготвено предложение и повишаване в длъжността "началник на отдел", отдел "Процедури и договори", дирекция "Правна" на МРРБ през октомври 2012 г. на лице с по-нисък ранг и по-малък стаж от тези на ищцата, за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 5 001 лв със законните последици. За да стигне до този правен резултат, административният съд, изхождайки от всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че от всички посочени от ищцата незаконосъобразни актове, действия и бездействия, от които претендира вредите, годни основания за възникване на тази отговорност съставляват единствено отменената като незаконосъобразна с влязло в сила на 22.07.2013 г. съдебно решение заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ за налагане на дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг" за срок от една година, както и от забавеното връщане на служебната книжка в нарушение на чл. 113 от ЗДСл. Съдът е развил съображения защо другите, посочени от ищцата основания, не могат да породят подлежащи на обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вреди - поставените от главния секретар върху преписки, разпределени на ищцата или върху изготвени от нея становища резолюции, както и отправеното й писмено предупреждение, че спрямо ищцата ще бъдат предприети строги мерки, не съставляват фактически действия по см. на АПК, а волеизявления на административен орган в съответствие с ръководните му функции; не е фактическо действие, а индивидуален административен акт, за който липсват данни да е отменен като незаконосъобразен, и Заповед № 1213/6.07.2012 г., с която на ищцата е определена заплата с 0,20 ст. по-ниска от получаваната от нея досега. Изготвеното предложение и повишаване в началник на отдел на лице, което е с по-нисък ранг и по-малък стаж от ищцата, също не съставлява фактическо действие по см. на чл. 250 от АПК, а волеизявление, съставляващо съответно междинен или краен акт на административно производство по ЗДСл. Съдът е приел, че ищцата не доказва настъпването на реални и конкретни вреди от закъснялото връщане на служебната й книжка. Реалното настъпване на такива вреди, изразяващи се в засягане достойнството й на утвърден професионалист, понасяне на стрес и психически терзания от това, че е наказана за уронване престижа и доброто име на министерството, С. Х. - Денкова е претърпяла според АССГ единствено от отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание " понижаване в ранг" за срок от една година. Съдът, базирайки се на изслушаната по делото съдебно -медицинска експертиза, е заключил, че по делото остава недоказано твърдението на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние и отключване на рецидив и метастази на предходно нейно онкологично заболяване. Предвид вида на търпените неимуществени вреди, интензитета и времетраенето им, АССГ на основание чл. 52 от ЗЗД е определил по справедливост обезщетение в размер на 1000 лв, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 5001 лв. По касационната жалба на С. Й. Х.- Денкова: Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ относно това от кой, отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт могат да се претендират неимуществени вреди по ЗОДОВ, съответно за това, че поставените от главния секретар резолюции върху разпределени на ищцата преписки и/ или изходящи от нея писмени предложения, становища и обяснения не съставляват фактически действия по см. на чл. 204 от АПК, а волеизявления на административния орган в изпълнение на ръководните му функции, че изготвените от главния секретар на МРРБ предложение и повишаване в длъжност на друго лице, а не на ищцата, не са фактически действия по чл. 250 от АПК, а волеизявления-част от процедура или завършващ акт на проведено административно производство и само задържането на служебната книжка съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие, от което могат да се претендират вреди по чл. 204 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни в тази връзка са развитите от Христоскова - Денкова в касационната й жалба доводи, за това, че всички тези резолюции и отбелязвания върху преписки и предложения, адресирани до или изходящи от ищцата, не са волеизявления на административен орган при изпълнение на ръководните му функции/ изключващи по дефиниция фактическото действие по чл. 250 от АПК/, а съставляват писмени доказателства за предприети от това длъжностно лице спрямо ищцата незаконосъобразни фактически действия- незаслужен служебен натиск и тормоз. Обоснован е изводът на АССГ за липса на каквито и да било доказателства за настъпили за Христоскова реални неимуществени вреди в резултат на забавеното връщане на служебната й книжка. Основателно обаче административният съд е заключил, че са налице всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на МРРБ за обезщетяване на причинените на С. Х. - Денкова неимуществени вреди- негативни емоции, потиснатост, разочарование от твърденията, че като служител с действията си е уронила престижа и доброто име на министерството, причинени й от отменената като незаконосъобразна заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ за налагане на дисциплинарно наказание. Касационната жалба на Христоскова е частично основателна по отношение вида неимуществени вреди и справедливия размер на присъденото за тях обезщетение, претърпени от отменената заповед. Действително вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза заявява, че не би могло да се каже еднозначно и категорично, че преживеният от ищцата стрес от незаконосъобразно наложеното й дисциплинарно наказание сам по себе си води до метастазиране на едно онкологично заболяване. Едновременно с това обаче вещото лице застъпва експертното становище, че преживеният от Христоскова стрес и негативни емоции имат отношение към поставяне на организма в състояние на нарушение на вътрешната хомеостаза, т. е. на вътрешния баланс на организма. Макар стресът да не е единствената първопричина за рецидив и / или метастазиране на предишно онкологично заболяване, то той влия значително на туморогенезата и се явява една от причините за утежняване на и развитие на онкологичното заболяване. Предвид гореизложеното неправилно АССГ е заключил, че отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е причинила на ищцата и влошаване на здравословното й състояние, поради което съдебното решение в отхвърлителната му част следва да бъде отменено за сумата до 1000 лв, а вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да осъди МРРБ на заплати на С. Й. Х. - Денкова допълнително още 1000 лв обезщетение / с което общото присъдено обезщетение в полза на ищцата възлиза на 2000 лв/ за претърпени от нея неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред заповед № РД-02-16-1725/27.07.2012 г. на главния секретар на МРРБ, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние в резултат на претърпения от ищцата стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2013 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение в осъдителната му част за сумата от 1000 лв, както и в отхвърлителната му част за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 5 001 лв като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството: С оглед развитите по- горе съображения относно правилността на атакуваното решение в осъдителната му част, настоящият състав на ВАС намира касационната жалба на МРРБ за неоснователна. Правилно АССГ е приел, че в конкретния случай са налице кумулативно всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на МРРБ за вреди: отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение индивидуален административен акт, постановен при упражняване на административна дейност, претърпени от него неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния акт. По горните съображения съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на касационната жалбоподателка С. Х. Д. на основание специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за държавна такса и адвокатски хонорар пред касационната инстанция - общо 585 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и предл второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение