Решение № 202 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2024 г.

ВАСПето отделение09.01.2025 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6232 от 23.05.2024 г. по адм. дело 32/2024 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Е. Н. Г. да заплати на С. Н. Г. сумата 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА/п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената касационна жалба от Е. Н. Г., чрез пълномощника си, срещу решение 6232 от 23.05.2024 г. по адм. дело 32/2024 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по делото. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Е. Н. Г. срещу Решение ППН-01-208/2022 от 30.08.2023 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалба рег. ППН-01-208/21.03.2022 г., подадена от С. Н. Г., е обявена за основателна за нарушение на член 6, параграф 1, буква а от Регламент (ЕС) 2016/679 и на основание член 58, параграф 2, буква г за нарушение на член 6, параграф 1 и на член 5, параграф 1, б в от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на администратора Е. Н. Г. да преустанови заснемането чрез демонтиране на камерата в едномесечен срок от влизане на решението в сила и уведоми комисията за това. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел за недоказани твърденията му, че видеонаблюдението на площадката, разположено на първия етаж на жилищната сграда, пред входа на собственото му жилище, е поставено единствено с цел лична охрана и защита на здравето и живота на неговото семейство. Този извод на съда касаторът намира за необоснован и в подкрепа на доводите си представя постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.05.2024 г., постановено от прокурор от Софийска районна прокуратура, съдебно медицинско удостоверение и жалба от П. Г. до Софийска районна прокуратура. Излага също съображения, че съдът изобщо не е обсъдил възраженията му за изтекла погасителна давност, които Комисията за защита на личните данни незаконосъобразно е отхвърлила. Ответникът по касационната жалба С. Н. Г., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и в резултат на точен и подробен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че решението на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно и не са налице основания по чл. 146, т. 1 5 АПК за отмяната му. По делото е установено, че в сграда в режим на съсобственост, в която на първия жилищен етаж живее жалбоподателят Е. Г. и семейството му, а на втория жилищен етаж семейството на С. Г., се осъществява видеонаблюдение от Е. Г., в обхвата на което попадат общи части на сградата. Съдът правилно е потвърдил като обективни и достоверни фактическите установявания на Комисията относно начина за извършване на видеонаблюдението и основанията за това. От събраните доказателства е видно, че страните и семействата им са във влошени отношения, поради което касаторът предприел действия по видеонаблюдение, включващо общи части на етажната собственост, за което няма съгласие на собствениците на втория етаж. Монтираната от жалбоподателя камера за видеонаблюдение позволява извършване на идентификация на физическите лица като обхватът на извършваното видеонаблюдение включва освен всички посетители на жилището на жалбоподателя, така и посетителите на жилището, обитавано от ответната страна. При тези обстоятелства съдът е извел верен извод, че посредством изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи и посетители в жилищата на двата етажа, както и преминаващи физически лица по стълбището на жилищната сграда. Заснемането им представлява обработване на личните им данни, за което те не са давали съгласие на администратора. Съдът правилно е приел, че установеното видеонаблюдение не попада в хипотезите на законосъобразно обработване на лични данни, предвидени в член 6, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно член 6, параграф 1, б. "а" - "е" от ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че са налице условията по член 6, параграф 1, буква г и е за обработване личните данни на субектите чрез видеонаблюдение. Съдът е отчел мотивите на касатора, че видео системата е използвана с цел охрана на семейството и имуществото му, но обосновано е приел, че този мотив не е достатъчен за да се приеме, че изпълнено условието на член 6, параграф 1, буква е интересите на администратора на лични данни да са преимуществени пред законните права и интересите на засегнатото лице, субект на данни, свързани със защитата на лични данни. Изложените съображения в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, като представените писмени доказателства също не налагат различни правни изводи. По делото е установено, че страните са във влошени отношения и това обстоятелство е било предмет на обсъждане и преценка при решаване на спора, като в заключение съдът е обосновано е приел, че наведените обстоятелства не обосновават наличие на основания по член 6, параграф 1, буква г и е от Регламент (ЕС) 2016/679. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за изтекла погасителна давност за сезиране на комисията, което обстоятелство било игнорирано от съда. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД за нарушения на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. В случая комисията е сезирана с жалба на 21.03.2022 г. от С. Г., като според данните по делото системата за видеонаблюдение е изградена през месец ноември 2021 г. Съществено относно преценката за спазване на сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД е обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата и при проверката, извършена от регулаторния орган системата за видеонаблюдение е действаща, т. е. неправомерното обработване налични данни е продължавало, поради което доводите за нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба С. Г. е основателно. Касационният жалбоподател Е. Н. Г. следва да заплати на С. Н. Г. сумата 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,