Решение № 4209 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2009 г.

Решение № 4209 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавната агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, чрез пълномощник - юрисконсулт при Регионалната дирекция Кърджали против решение № 61 от 18.06.2009 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 148/2008 г. С него се отхвърля жалбата му срещу протоколни решения № 1/3.07.2008 г., № 2/8.07.2008 г., № 3/15.07.2008 г., № 4/16.07.2008 г., № 5/18.07.2008 г., № 6/24.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, одобрени със заповед № 82 от 27.10.2008 г. на изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" гр. Кърджали. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му с произтичащите от закона последици. Свеждат се до това, че при работата на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не са отчетени грешки и законови нарушения довели до включването в Картата на възстановената собственост на изключени от горския фонд гори за изкореняване, които не са изкоренени, неустроени до сега и непосочени в лесоустройствените проекти високостъблени и издънкови гори които са представлявали гори и преди национализацията на горите, отразяване на като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на гори и земи от горския фонд били такива и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Неправилен са изводите на съда, произтичащи от съвместяването на цифровите модели на КВС по ЗСПЗЗ и на ГФ по ЛУП, тъй като протоколите били подписани с особено мнение от представителя на държавно лесничейство. Ответната страна, Областна дирекция "земеделие" Кърджали не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Министърът на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Ненова оспорва касационната жалба по съображения изложени и в писмени бележки. Заинтересованата страна, Агенция по геодезия, картография и кадастър не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Кметът на Община Крумовград не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. За определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ условията и редът са определени в Правилника и се изброяват точно и изчерпателно материалите, които се предоставят на комисията по чл. 19, ал. 2, а това са извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване и извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри в случай, когато за землището са одобрени такива. В случая е относим първият източник - регистърът на имотите по КВС като е установено че тя и плановете за земеразделяне на землищата на Община Крумовград са влезли в сила, както и че описаните в приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколните решения имоти съответстват на отразените в КВС и обстоятелството дали в нея са включени гори и земи от горския фонд е без значение за спора. Неправилното им отразяване е основание за започване на процедура за извършване на промени по реда на чл. 18 и сл. от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост с последващо приложение на процедура по чл. 45, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, но не и за отмяна на одобрените със заповедта решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу протоколни решения № № 1 - 6 от месец юли 2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ одобрени със заповед № 82/27.10.2008 г. на изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" гр. Кърджали. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в решенията са посочени като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на Община Крумовград и гори и земи от горския фонд. Съдът разгледал жалбата по същество и от данните по приложената административна преписка и заключение на съдебно-техническа експертиза е установил, че при определянето на спорните имоти като земеделски земи комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобразила с номерата на имотите, и начина на възстановяване отразени в Картата на възстановената собственост. При работата на комисията не са констатирани нарушения по отношение компетентност и състав поради обжалваната заповед е в съответствие с приложимия материален закон, а жалбата като неоснователна е отхвърлена. Поддържаните доводи за незаконосъобразност поради технически грешни са относими към други производства свързани с промяна на КВС и в настоящето производство не обосновават изводи за незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". От данните по делото се установява, че КВС и плановете за земеразделяне са влезли в сила. Според назначеното по делото вещо лице всички спорни имоти са отразени в картата на възстановената собственост (КВС) като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, т. е. отбелязани са като временно стопанисвани от общината. Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП) или други обстоятелства, съществували или настъпили след съвместяване на цифровите модели на КЗС и ЛУП. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. По изложените съображения обжалваното решение, мотивирано в същия смисъл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,