Решение № 16501 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2012 г.

Решение № 16501 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител - Ирен Геренска, против решение № 8830 от 19.06.2012 г. постановено по адм. дело № 5350/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяна, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по касация Димитрина Димитрова Велкова, в с. з. чрез процесуалния си представител - адв. Попов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на това становище се развиват в представени по делото писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество направени от състава на първоинстанционния съд. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, по жалба на Димитрина Димитрова Велкова, е отменил като незаконосъобразна заповед № СП-48 от 27.03.2012 г., издадена от министъра на информационните технологии и съобщенията. Със същата е прекратено служебното правоотношение с Димитрина Димитрова Велкова, на длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посоченото в тази заповед правно основание за издаването й е чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с Длъжностно разписание на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 12.10.2009 г., Длъжностно разписание на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 1.03.2010 г. и Длъжностно разписание на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 13.02.2012 г. - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. Изложено е, че отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката с влязло в сила решение на № 1355 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 5939/2010 г. на ВАС, има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено, поради което е прието, че, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. Тричленният състав е приел, че с оспорената заповед са нарушени и материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Изложено е, че установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК), като в случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Изложено е, че промяната, свързана с намаляване на бройките за длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения", извършена с утвърденото от 13.02.2012 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 27.03.2012 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Поради това е направен извод, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Изложено е, че нарушенията на цитираните норми са довели до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт на същия орган и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и правилно ВАС, пето отделение в обжалваното решение е приел, че оспорената заповед № СП-48 от 27.03.2012 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Димитрина Велкова, е незаконосъобразна и я е отменил. Действително е налице поредно прекратяване на служебното правоотношение на същата, без да е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, вписано в обжалваната заповед. С решение № 1355 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 5939/2010 г. ВАС, оставено в сила с решение № 3591/13.03.2012 г. по адм. дело № 15471/2011 г., е отменил заповед № СП-192/7.04.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която служебното правоотношение на Велкова е прекратено. Към момента на прекратяване тя е била на длъжност "главен експерт" в дирекция "Съобщения" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и основанието за повторното прекратяване отново е чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се правят изводи, че е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Органът по назначаване е бил длъжен да я възстанови на работа и изпълни съдебното решение, така както го задължава закона. Последващо прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде осъществено въз основа на настъпили промени след датата на възстановяване. Няма доказателства, които да сочат, че длъжността на жалбоподателката е съществувала към момента на нейното възстановяване в изпълнение на съдебното решение и че същата е премахната след датата на възстановяване. Действително ЗДСл предвижда, че всяко служебно правоотношение може да бъде прекратено, но също така изисква това да бъде осъществено въз основа на съществуващи към момента на прекратяване обстоятелства и законни основания. Доказателства за осъществено съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката след датата на възстановяване не са представени пред първата инстанция, нито се сочат такива с касационната жалба. Какви промени са осъществени в длъжностното разписание на ответника преди възстановяването на работа на жалбоподателката са без правно значение по отношение на осъщественото с обжалваната заповед прекратяване на служебното правоотношение на Димитрина Велкова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото се явява основателна и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Тази претенция е основателна до размера на реално направените разноски за адвокатска защита пред тази инстанция, възлизащи на сумата 300 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия