Решение № 7965 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., чрез процесуален представител адв. Т. П. Димов, срещу Решение № 2062/23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2248/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 1040-15-228/12.08.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-11832-4/16.06.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица относно възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица. В касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54ж, ал.3 и чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липсата на задълбочен анализ на съвкупния доказателствен материал и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са доводи за наличието на три спорни въпроса пред касационната инстанция, формулирани от жалбоподателя в следния ред: а/ действал ли е касаторът недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал.1 КСО; б/ дължи ли се лихва, при положение, че решаващите мотиви се позовават на хипотезата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО; в/ допуснал ли е пъвоинстанционният съд процесуални нарушения, като не е обсъдил ключови доводи в защитата и е приел за неотносим висящия трудов спор. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт, а при условията на евентуалност да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се обсъдят всички доводи и да се прецени преюдициалността на трудовия спор. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител К. В. – Минкова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-15-228/12.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-11832-4/16.06.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54ж във връзка с чл. 114, ал.1 КСО относно възстановяване от А. Г. Д. на неоснователно изплатени суми, представляващи недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 04.11.2024 г. до 28.02.2025 г., в размер на 1, 458. 00 лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем лв. и 0 ст.) - главница и 71. 79 лв. (седемдесет и един лв. и 79 ст.) - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Посочено е, че лихва се начислява и от датата на издаденото разпореждане до окончателното погасяване на задължението, в размер по чл. 113 КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че жалбоподателят е подал в ТП на НОИ - Пловдив, чрез ДБТ - Пловдив заявление вх. № 611-9220/07.11.2024 г. с peг. № 151-00-11832/07.11.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 04.11.2024 г., след прекратено правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание уволнение от "Летище Пловдив" ЕАД. Към заявлението е приложено копие на заповед № 52/04.11.2024 г. По повод подаденото заявление и след преминаване на автоматичната проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 КСО на НАП, АЗ и НОИ и преценка на наличните в административната преписка документи, с разпореждане № 151-00-11832-1/19.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 КСО, е отпуснато ПОБ за период от 04.11.2024 г. до 03.03.2025 г. (4 месеца) и в размер на 18. 00 лв. дневно. Разпореждането е влязло в сила. На 21.11.2024 г. в ТП на НОИ - Пловдив е постъпил сигнал от П. А. - майка на детето на оспорващия. В сигнала си до ТП на НОИ - Пловдив П. А. твърди, че никога не е получавала възнаграждения от фирма "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ" ЕООД, нито знае къде се намира офисът им. От страна на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив са предприети действия за извършване на проверка на "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ" ЕООД. В хода на проверката е установено от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, че майката на детето на оспорващия П. А. не е осигурено лице за фонд "Общо заболяване и майчинство". Осигурителят е декларирал, че П. А. не е полагала труд в дружеството. За направените констатации е издаден констативен протокол КП-5-15-01789754/10.01.2025 г. На дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на данните за П. А.. Дружеството "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ" ЕООД е изпълнило дадените и влезли в сила задължителни предписания вследствие на проверката, обективирана в констативен протокол № КП-5-15-01789754/10.01.2025 г. и данните на П. А. за периода от 07.06.2022 г. до 31.12.2023 г. са заличени. Във връзка с постъпилия в ТП на НОИ - Пловдив сигнал от П. А., е извършена проверка по разходите на ДОО и на "Летище Пловдив" ЕАД, завършила със съставянето на констативен протокол № КП-5-15-01841107/04.02.2025 г. и издаването на задължителни предписания № 3Д-1-15- 01841036/04.02.2025 г. При извършената проверка са изискани документи, удостоверяващи ползването на платен и неплатен отпуск на жалбоподателя и фишове за изплатени трудови възнаграждения за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2024 г. и заповед за прекратяване на правоотношение, считано от 04.11.2024 г. Съгласно представените от осигурителя "Летище Пловдив" ЕАД документи на А. Г. Д., в качеството му на баща на детето, родено на [дата на раждане], със заповед от 23.09.2022 г. е разрешен отпуск на основание чл. 163, ал. 1 от КТ за периода от 27.09.2022 г. до 03.01.2023 г. Със заповед от 03.01.2023 г. на А. Г. Д. е разрешен отпуск на основание чл. 164 от КТ за периода от 04.01.2023 г. до 03.01.2024 г. вкл. Предвид заличените данни в регистрите на НАП е направена нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, като в резултат на изчисленията, е установено, че в законоустановения 18 - месечен период преди прекратяване на последното трудово правоотношение, който в конкретния случай е от 04.05.2023 г. до 03.11.2024 г. вкл., лицето е осигурено във фонд "Безработица" за общо 10 месеца и 1 ден. С разпореждане № 151-00-11832-2/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено първоначално издаденото разпореждане № 151-00-11832-1/19.11.2024 г. за отпускане на ПОБ. С последващо разпореждане № 151-00-11832-3/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от А. Г. Д. заявление вх. № 151-00-11832/07.11.2024 г. Двете цитирани разпореждания са влезли в законна сила. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първинстанционният съд приема, че жалбоподателят е действал недобросъвестно, тъй като при получаване на обезщетението е въвел в заблуждение административния орган по отношение обстоятелството, че майката на детето му е била осигурено лице, въпреки че не е упражнявала трудова дейност при осигурителя "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ" ЕООД. Доводите на жалбоподателя, че не е знаел за осигурителния статус на П. А. не са възприети от първоинстанционния съд. Изложени са мотиви, че по делото са събрани неоспорени от жалбоподателя доказателства, като договор за наем и кореспонденция за съвместното им пребиваване с П. А. във Великобритания в процесния период. От представения договор за наем, е прието за установено, че лицата наемат жилище в Лондон, считано от 01.10.2022 г., като първоначалния срок на договора изтича на 30.09.2023 г. Въз основа на приложена кореспонденция от П. А., също неоспорена по делото от съда е изведено, че жалбоподателят е освободил наетия имот на 15.04.2024 г. Заявлението на А. Д. за ползване на отпуск по бащинство за периода 04.01.2023 г. - 03.01.2024 г. е подадено от последния на 03.01.2023 г. От представени фактури за заплащане на труд, в които е посочен като адрес съвместно наетия имот в Лондон, решаващият съд приема, че оспорващият е полагал труд в Обединеното кралство за цялата 2023 г. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд намира, че установените обстоятелства категорично оборват твърденията на жалбоподателя относно незнанието му за осигурителния статус на П. А., поради невъзможността едновременно да пребивава с него в чужда държава и да полага труд по трудово правоотношение в България. По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на някои от възраженията на оспорващия. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Подложил е на анализ събраните доказателства и относимите инвокирани в жалбата възражения, включително по отношение липсата, респективно наличието на недобросъвестност. Правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочените условия следва да бъдат изпълнени кумулативно. В конкретния случай е неприложима и разпоредбата на чл. 54а, ал.2, т.1 КСО, предвид обстоятелството, че в случая бащата, на който е прехвърлено правото на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 3 КТ, и съответно – на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения. В подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, лицето се е позовало на осигурителни периоди (периоди на платен отпуск във връзка с отглеждане на дете), за които не е подлежало на осигуряване. Липсата на основание за ползване на съответния вид отпуск не може да обоснове придобит осигурителен стаж и качеството на осигурено лице. Правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В този смисъл напр. Решение № 9510 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2018 г Решение № 13382 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2015 г. Решение № 1529 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2012 г., VI о. Предвид заличените данни в регистрите на НАП и извършената нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица на касатора по заявление с рег. № 151-00-11832/07.11.2024 г. е установено, че не са изпълнени условията по чл. 54а, ал.1 КСО. В резултат на извършените изчисленията е констатирано, че в законоустановения 18 - месечен период преди прекратяване на последното трудово правоотношение, който в конкретния случай е 04.05.2023 г. до 03.11.2024 г., вкл., лицето е осигурено във фонд „Безработица“ за общо 10 месеца и 1 ден. Оспореното разпореждане е издадено на основание чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно който недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Изключения от този принцип са въведени в хипотезите по чл. 114, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО. Недобросъвестността не се предполага, а се изследва и установява в административното производство за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 3 КСО. С разпоредбата чл. 114, ал. 6 КСО е предвидено, че възникналият спор за добросъвестност ще се разреши по реда на глава осма от КСО. В КСО липсва легално определение за правната категория "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Ирелевантно за спора е дали касатора е знаел, че осигурителните данни на майката на детето му са неправилно подадени от нейния работодател "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ" ЕООД, тъй като за да се счита недобросъвестен, е достатъчно да знае, че тя не е работила за този осигурител. Анализираните от съда доказателства, въз основа на които са обосновани изводите му, кореспондират с наличната по делото справка от Министерство на вътрешните работи за задграничните пътувания на оспорващия и майката на детето му. Горният извод е обоснован от приложението на разпоредбата на §1, т.3, изр. първо КСО, съгласно което "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Неоснователни са доводите на касатора, че от първоинстанционния съд са изложени решаващи мотиви относно наличието на хипотезата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО, с оглед добросъвестност на получените суми. След преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е формирал ясен извод, че жалбоподателят е действал недобросъвестно. Развитите съображения по отношение хипотезата на чл. 114, ал.2 КСО са в допълнение към горните му изводи, с които се обосновава, че при определени предпоставки и добросъвестно получените суми за осигурителни плащания също подлежат на възстановяване. Липсва вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 114, ал.1 във връзка с чл. 113 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за отмяна на решението и разпореждането, в частта за присъдената лихва в размер на 71, 79 лева. Неотносими са доводите на касатора за висящност на спора по отношение на прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя „Летище Пловдив“ ЕАД, тъй като в случая от правно значение за възникване правото му на обезщетение за безработица е периода от последните 18 месеца преди датата на последното прекратено правоотношение. Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изложените от съда мотиви относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Решение № 1040-15-228/12.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-11832-4/16.06.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл. 54ж, ал.3 и чл. 114, ал.1 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател А. Г. Д. следва да бъде осъден да заплати на НОИ – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,