Решение № 3784 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2021 г.

Решение № 3784 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А., от [населено място], чрез адв. С. Ангелова против решение № 610/24.06.2021 г. по адм. дело № 329/2021 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – област не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 610/24.06.2021 г. по адм. дело № 329/2021 г., Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на Б. Ангелова против решение № 1040-22-23/26.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София област, с което е била отхвърлена жалбата й против разпореждане № 227-00-340-2/22.12.2020 г.; № 227-00-340-3/22.12.2020 г. и № 227-00-340-4/22.12.2020 г. от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София област. Приел е, че лицето не е доказало извършването на трудова дейност и не може да има качеството на осигурено лице по чл. 10 КСО. Решението е правилно. Установено е, че жалбоподателката е заявила отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО като е представила прекратено трудово правоотношение с "Евгения консулт" ЕООД на 02.08.2016 г. Във връзка със заявлението е било издадено разпореждане № 222-00-340-1/08.08.2016 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 КСО, с което считано от 02.08.2016 г. до 01.04.2017 г. е отпуснато ПОБ в размер на ЗЗ,58 лв. дневно. При извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ – София област е установено, че за периода от януари 2015 г. до октомври 2018 г. осигурителят не е имал превеждани осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), няма данни за отчетени обороти през спорния период и дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Въз основа на проверката е бил съставен констативен протокол № КП-5-21-00760119/28.05.2020 г. и са били издадени задължителни предписания № 3Д-1-21-00760123/28.05.2020 г. като работодателят е бил задължен да заличи като неправилно подадена информацията по чл. 5, ал. 4 КСО. Те са надлежно връчени и поради факта, че не са били обжалвани са породили правни последици. С разпореждане № 227-00-340-2/22.12.2020 г. е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ и с последващи две е отказано отпускането му и е било разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица на основание чл. 114, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 54ж, ал. 3 вр. чл. 115, ал. КСО. Точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че А. не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение