Решение № 11243 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2010 г.

Решение № 11243 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на гранично полицейско управление - Гоце Делчев против решение № 717 от 12.11.2009 г. по адм. дело № 645/2009 г. на Благоевградския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 961 от 10.07.2009 г. на заместник-началника на управлението за налагане на Димитър Иванов Пирнарев на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на заповед № Iз-1161 от 28.07.2006 г. на МВР. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Димитър Иванов Пирнарев против заповед № 961 от 10.07.2009 г. на заместник-началника на ГПУ - Гоце Делчев. С нея на основание чл. 229, ал. 1, чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Възразил е, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, както и че не е съобразена тежестта на провинението и степента на вината. Допълнително в съдебно заседание се е позовал на допуснати нарушения при провеждане на дисциплинарното производство - неизслушване на служителя, както и липса на документ за запознаването му със заповед № Iз-1161 от 28.07.2006 г. на МВР. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че на 5.06.2009 г. в град София, жалбоподателят при управление на личното си МПС е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДП и е причинил пътно-транспортно произшествие с леки материални щети за двата автомобила. При проведеното изследване не е установена употреба на алкохол. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение. Нарушението на правилата на ЗДП е възприето от дисциплинарно наказващия орган и като нарушение на т. 1 от заповед № Iз-1161 от 28.07.2006 г. на МВР, служеща за основание за носене на дисциплинарна отговорност. В тази връзка му е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 226, алл. 1, т. 1 ЗМВР - мъмрене. Срокът на наказанието е само един месец. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, доколкото длъжността заместник-началник на ГПУ е приравнена по категория на длъжността "началник сектор". Разпоредбата на чл. 228, т. 3 от закона го оправомощава да издава заповеди за налагане на наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3, от които на първо място е дисциплинарното наказание "мъмрене". На следващо място съдът е счел, че са спазени и императивните изисквания за провеждане на дисциплинарното производство, в това число и приемане на писмените обяснения на жалбоподателя. Разглеждайки обаче спора по същество е приел, че заповедта не отговоря на законовите изисквания за форма, тъй като в нея не е конкретизирана правната норма, която е нарушена. Общото позоваване на допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата и тези, въведени в цитираната заповед на МВР според съда е било недостатъчно. Още повече, че по делото не са били представени писмени доказателства за запознаване на жалбоподателя, като служител от системата на МВР със заповед № Iз-1161 от 28.07.2006 г. Отделно от това, съдът е счел, като нарушение на материалния закон прилагането на същата заповед. Позовал се е на изричното пояснения, направено в нея, а именно: търсене на дисциплинарна отговорност при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на друго упойващо вещество. Счел е, че тя е неотносима към конкретния случай. На първо място лицето, като водач на МПС, станал причина за настъпилото ПТП, не е употребил алкохол. На второ място е действал по предписания от закона ред: останал е на местопроизшествието до идването на органите на КАТ и е оказал пълно съдействие при изпробването му за употреба на алкохол. Поради това е счел, че жалбоподателят не е осъществил действия, които биха били основание за носене на дисциплинарна отговорност съгласно заповед № I-з-1161 от 28.07.2006 г.. При тези данни по делото, съдът е приел, че по отношение на оспорената заповед са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 2 и 5 от АПК: неспазване на формата, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счел е заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е установено, че служителят е допуснал пътно-транспортно произшествие, за което следва да понесе административно-наказателната отговорност по ЗАНН. Това нарушение на правилата за движение обаче не е повод само по себе си за налагане и на дисциплинарно наказание. Поради това дисциплинарно наказващият орган се е позовал на разпоредите на заповед № Iз-1161 на МВР за търсене на дисциплинарна отговорност. Съдът е разгледал само формулираната цел за издаване на заповедта, без обаче да анализира внимателно нейното съдържание. Поради това е направил погрешен извод, че тя касае само допуснати нарушения от служителите в МВР на правилата за движение по пътищата, съчетани с употребата на алкохол. Изводът е необоснован и противоречи на изложението в т. 1 от заповедта. Тя съдържа ясно и категорично разпореждане към всички служители в МВР, участници в движението, да се подчиняват на нормативните изисквания, съдържащи правилата за движение по пътищата. В същата разпоредба ясно е посочено, че при нарушаване на ЗДП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, от виновните служители ще се търси дисциплинарна отговорност. По отношение на Димитър Иванов Пирнарев такова нарушение е установено със съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което той е пряк адресат на заповедта за търсене на дисциплинарна отговорност. А степента на извършеното нарушение е отчетена от дисциплинарно-наказващия орган при избора на вида наказание - "мъмрене", което е най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Наистина по делото не са представени писмени доказателства, че на служителя е доведена до знанието заповед № I-з-1161. В същото време обаче е представена длъжностна характеристика за длъжността полицай-старши полицай, която изисква от него познаване на заповедите на МВР. Приложен е и протокол за запознаване с длъжностната характеристика. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. От изложените съображения е видно, че оспорената заповед се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение