Решение № 6795 от 7.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение 2006/28.10.2021 година, постановено по административно дело 1453/2021 година Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на "КМД ЛОДЖИСТИКС" ООД, с [ЕИК], представлявано от Т. Димитров, чрез адв. Янков срещу Решение 2153-15-154/13.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-92/01.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за приемане на злополуката със С. Тошев за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО и осъдено дружеството да заплати разноски на страните в производството. Решението е оспорено с касационна жалба от "КМД ЛОДЖИСТИКС" ООД, с [ЕИК], представлявано от Т. Димитров, чрез адв. Янков. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ Пловдив и наследниците на починалото лице в писмен отговор оспорват касационната жалба, считат оспореното решение за законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че на 01.02.2021 г. около 14:00 ч. е извършена проверка от работодателя предвид липсата на представяне на стока за разтоварване във фирмата получател. На паркинг на територията на Германия, където камионът е следвало да почива е изпратен екип, който към 16:30 ч. установил, че влекачът е заключен, шофьорът се намира в него в седнало положение и не реагира на тропане и повикването по име. Извикана е полиция и линейка, която е транспортирала лицето до болнично заведение, където на 02.02. 2021г. е починало. Установено е, че пристигналият на място полицай е информирал за регистриран предходен подобен случай на 30.01.2021 г. /събота/, като за него бил подаден сигнал и е повикана линейка, но парамедиците са съобщили, че лицето е отказало медицински преглед и хоспитализация и че е било във видимо нетрезво и неадекватно състояние. В процеса на разследване на злополуката са събрани множество доказателства за установяване характера на настъпилата злополука. Видно от доказателствата по делото, Прокуратурата в Нюрнберг е наредила аутопсия, при която е установено, че С. Тошев е починал от фрактура на черепа и масивен мозъчен кръвоизлив, като единствената възможна причина за тази травма е посочена падане на земята. В тази връзка и при разследване на трудовата злополука, административният орган приема, че при падане от камиона, е възникнало внезапно травматично увреждане на здравето на Тошев, състоящо се във фрактура на черепа и масивен мозъчен /спидурален/ кръвоизлив. По делото не е бил спорен факта за наличието на трудовоправни отношения на Тошев с "КМД ЛОДЖИСТИКС" ООД, командироването му в Европа за извършване превоз на товари в изпълнение на трудовите правоотношения. В производството по чл. 58 и сл. органите на ТП на НОИ Пловдив след извършено разследване за причините за злополуката са приели, че станалата с Тошев злополука на 01.02.2021 г. е трудова такава, съгласно чл. 55, ал. 1 КСО.При разследването са били спазени административнопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото липсват данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Извършеният анализ на доказателствата по делото не обосновава различен извод. Дори и да е проявена непредпазливост или дори безотговорност от страна на пострадалия, под формата на употреба на алкохол по време на почивката си, довела до евентуалното му падане от камиона, не дисквалифицира злополуката като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Няма също така данни, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната му характеристика. Спорен по делото е въпросът дали при обстоятелствата, при които е станала злополуката, може да се приеме, че е налице функционална връзка между причиненото на пострадалия работник увреждане и извършваната от него работа, която връзка да обуслови направения от административния орган извод, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Не е основателен доводът в касационната жалба, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). В случая се споделя становището, че злополуката е станала при извършване на възложената от работодателя по трудово правоотношение работа и следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е последица на извършваната работа, без значение . Предвид липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и целял настъпването на вредоносния резултат, правилен и законосъобразен е правният извод на първоинстанционния съд, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО, направеното възражение в касационната жалба е неоснователно. Административният съд задълбочено е изяснил предмета на спора, съдействал е на страните за събиране по делото на всички относими доказателства. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Законосъобразни са и изводите на съда досежно прилагането на материалния закон. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора, неоснователна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като такива следва да бъдат присъдени в полза на ответниците по касация в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение на адвокат за настоящата касационна инстанция, предвид представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение