Решение № 4296 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2013 г.

Решение № 4296 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2013 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол против решение № 76 от 15.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3/2013 г. на Административен съд град Ямбол /АСЯ/, с което е отменен отказ на директора на Областна Дирекция "Земеделие" - Ямбол по молба с вх. № РД-06-3376/19.12.2012 г. обективиран в резолюция и заповед № 185 от 20.12.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" - Ямбол. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответната страна - Валентина Борисова Илиева - Димова не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция намира оспореното решение за валидно и допустимо, но за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. С обжалваното решение състав на Административен съд град Ямбол е отменил като незаконосъобразен отказа на директора на Областна Дирекция "Земеделие" - Ямбол по молба с вх. № РД-06-3376/19.12.2012 г. обективиран в резолюция върху молбата и заповед № 185 от 20.12.2012 г., с която на Валентина Борисова Илиева-Димова е отказано ползването на редовен платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 2 дни и на редовен платен годишен отпуск в размер на 25 дни за 2011 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Валентина Борисова Илиева-Димова е заемала длъжността "началник на Общинска служба по земеделие Тунджа - Ямбол" в ОД "Земеделие" - Ямбол по служебно правоотношение, като служебното й правоотношение е било прекратено със заповед № РД-12-3515-166/30.11.2010 г. Посочената заповед е била отменена с влезли в сила решения по адм. дело № 400/2010 г. на АСЯ, оставено в сила с решение по адм. дело № 4785/2011 г. на Върховния административен съд. Със заповед № ЧР-02-079/27.03.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" - Ямбол, на основание чл. 122 от ЗДСл и цитираните съдебни решения Валентина Илиева-Димова е била възстановен на заеманата от нея длъжност преди прекратяването на служебното й правоотношение. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, при наличие на хипотезата на чл. 118, т. 1 от ЗДСл, според която за служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, когато държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба, като времето от 30.11.2010 г. (датата на уволнение на служителката) до възстановяването й на работа - 27.03.2012 г., се зачита за служебен стаж с всички произтичащи от това права и задължения. Приел е също, че липсата на престиране на труд за процесния период не е по вина на служителката, поради което не следва да понася неблагоприятните последици за времето, през което е останала без работа и да се й се отказва да ползва полагащия й се отпуск. Поради тези съображения административният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, но правните изводи противоречат на приложимите материалноправни разпоредби. Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на административния съд, за отмяната на процесната заповед. Няма спор, че отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителят на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДСл законодателят признава за служебен стаж времето на оставане без работа поради незаконно уволнение. С признаване периода, през който служителят не е бил на служба поради уволнение, признато в последствие за незаконно за "служебен стаж", жалбоподателката запазва правата си по възстановеното служебното правоотношение във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Тази разпоредба обаче визира изрично правото на държавния служител да му бъде признат за служебен стаж, времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение. Това изключение обаче не се отнася до останалите последици по служебното правоотношение. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, предвид обстоятелството, че неговата цел е да ес осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Поради това платеният годишен отпуск се определя само за времето, през което е положен реално труд след възстановяване на работа на държавния служител, но не и за периода от прекратяване на служебното правоотношение до отмяната му и възстановяването на работа. Аналогични на и разпоредбите на чл. 351 от КТ, както и тълкуването на тази разпоредба от ВКС. Предвид на изложеното, органа по назначаването правилно е определил полагащия се платен годишен отпуск на държавната служителка за претендирания отпуск за 2010 и 2011 г. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Валентина Борисова Илиева-Димова срещу отказ на директора на ОД "Земеделие" Ямбол по молба вх. № РД-06-3376/19.12.2012 г., обективиран в резолюция и заповед № 185/20.12.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" Ямбол. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски, касационната ответница следва да бъде осъдена да заплати на ОД "Земеделие" Ямбол 150 лева разноски по делото пред АС Ямбол, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски, както и касаторът не е бил представляван от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение