Решение № 14117 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2020 г.

Решение № 14117 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ардино против решение № 57 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 453/2019 г. по описа на Административен съд- Кърджали, с което е отменена заповед № 1179/19.11.2019 г. на същия административен орган, в частта й, с която е наложена строителна забрана в УПИ ХХХ-852, кв. 3 по плана на град Ардино до приключване на проучването за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и изграждането им, но не повече от две години. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила– отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът – "А1 България" ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, ул. "Кукуш" № 1, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 1179/19.11.2019 г. на кмета на община Ардино, като издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорената заповед № 1179/19.11.2019 г. на кмета на община Ардино е издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с нея е наложена строителна забрана в УПИ ХХХ-852, кв. 3 по плана на град Ардино, собственост на ответника по касационната жалба "А1 България" ЕАД, до приключване на проучването за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и изграждането им, но не повече от две години, считано от влизане в сила на заповедта. В обстоятелствената част на акта е посочено, че строителната забрана върху имота се налага с цел да бъде изградена допълнителна водопроводна мрежа, като в УПИ ХI-13 бъде изграден обемен резервоар и се изградят водопроводни отклонения от към УПИ ХХХ-852. Посочено е, че това е обезпечителна мярка с рестриктивен характер и представлява временна пречка да бъдат извършвани правни и фактически действия по прилагане на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове, съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 4 от ЗУТ. При тези данни административният съд правилно приема, че изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са изпълнени и заповедта не съдържа фактическите основания за издаването й. В случая в обстоятелствената част на акта и в документите по административната преписката не са изложени фактически съображения, обосноваващи прилагането на мярката по чл. 198, ал. 1 ЗУТ. От данните по преписката се установява недостиг на питейна вода през част от годината и необходимост от предприемане на мерки за подобряване на водоснабдяването в кв. 3 на гр. Ардино (становище на работната група), но не и основания за проучване и изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, водещо до прилагане на мярката по чл. 198, ал. 1 от закона. Изводът на съда за постановяване на заповедта в противоречие с разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2 също се споделя от настоящата инстанция. За да бъде наложена строителна забрана, с която да се спре прилагането на действащите подробни устройствени планове, освен наличието на започнала процедура по създаването на нов план, е нужно да е налице още и произтичаща от заданието по чл. 125 ЗУТ или от проектите по чл. 126 ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия или имоти, тъй като смисълът на разпоредбата по чл. 198, ал. 1 и 2 ЗУТ е да осигури осъществяването на бъдещата концепция и предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия. В случая такива конкретни предвиждания не са установени, а липсват и данни, че допуснатото със съществуващия план строителство в имота на "А1 България" ЕАД препятства осъществяването на тези предвиждания. Следователно не са налице основания за налагане на строителна забрана и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Решението е постановено след като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения и съобразно тежестта на доказване, разпределена от съда съгласно изискванията на чл. 170 АПК с указания в този смисъл. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и след съвкупна преценка на представените релевантни доказателства, а изводите на съдебния състав по съществото на спора са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,