Решение № 7287 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2011 г.

Решение № 7287 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 682 от 9.12.2010 г., постановено по адм. д. № 801/2010 г. Благоевградският административен съд е уважил жалбата на "М - ВЕЦ И КО" ООД гр. София срещу Решение № ПО-01-91/20.08.2010 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в частта с която е отказана промяна на Разрешителното за водоползване № 41140129/5.06.2009 г., издадено от директора на БД ЗБР - Благоевград за воден обект р. Струма, с цел производство на електроенергия. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за промяна. Срещу решението по делото е подадена касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград с подробни доводи за недопустимост, неправилност и нищожност на съдебното решение. Твърди се, че изводите са неправилни, тъй като оспореното пред съда решение съдържа изчерпателни мотиви и е спазено изискването на чл. 59, ал. 2,т 4 от АПК. Счита, че предмет на делото пред АС - Благоевград е решението в частта с която е отказана промяна на Разрешителното за водовземане № 41140129/5.06.2009 г. издадено от Директора на БД ЗБР - Благоевград по отношение на титуляра на разрешителното, а съдът е отменил решението на административния орган изцяло, т. е. произнесъл се е извън петитума. Иска се отмяна на решението и връщане за ново разглеждане или ако се приеме нищожно - постановяване на друго по същество на спора. Ответникът - "МВЕЦ и КО" ООД, чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по подборно изложени мотиви в становището си. Върховният административен съд, трето отделение като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество счита следното: Предмет на съдебен контрол пред първата съдебна инстанция е Решение № ПО -01-91/20.08.2010 г. на директора на БД ЗБР - Благоевград, с което на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за водите и чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗВ, и § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ е постановен отказ по заявление на "М - ВЕЦ и КО" ООД - София за промяна по отношение на титуляра на разрешителното за водовземане № 41140129/5.06.2010 г. и отнемане на същото разрешително за водовземане. С жалбата пред АС - Благоевград се оспорва решението на административния орган само в частта му, с която се отказва промяна на разрешителното по отношение на титуляра, но не й в частта, с която се отнема разрешителното на името на ЕТ "Симеон Джукев М и Ко". Административният съд не е съобразил това е отменил решението на административния орган с мотиви относими към административния акт в неговата цялост. Налице е противоречие в мотиви и диспозитива на съдебното решение. В мотивната част на решението липсват, както фактически така и правни доводи, които да доведат до логически постановения диспозитив. Решението на съда следва да се основава на приетите от него установени обстоятелства по делото и върху закона. В нарушение на чл. 236, ал. 2, ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Изводите му относно липсата на мотиви в административния акт се явяват в противоречие с ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС предвид становището (л. 42) и решението на МОСВ (л. 99 и сл). Посоченото ТР е задължително съгласно чл. 130, ал. 2, ЗСВ. Като не е обосновал правните си изводи с доказателствата по делото, съдът е постановил обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до необоснованост, което съставлява касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ето защо се налага изводът, че обжалваното решение, с което се отменя решението на административния орган в частта, с която е отказана промяна на разрешителното по отношение на титуляра се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. Предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, АПК делото следва да се върне за ново разглеждане в тази му част, при което се обсъдят всички доводи на касационния жалбоподател, заедно с доказателствата по делото, относно приложимите разпоредби на ЗВ, посочени в решенията на директора на БДЗБР и МОСВ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,