Решение № 1682 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2015 г.

Решение № 1682 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. и на ЗКПУ "Д.-С." със седалище и адрес на управление с. С., общ. П., обл. В. Т., представлявана от Г. А. С., чрез адв. Хр. Константинов, против Решение № 360 от 2.10.2015 г. по адм. дело № 305/2015 г. на Административен съд В. Т., съответно в частта му, с която по жалба на ЗКПУ "Д.-С." е отменен Ревизионен акт № Р-04-1402121-091-01/14.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 163/9.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") В. Т., в частта, в която не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7 344.60 лв. и начислената съответната лихва за забава, и в тази, с която жалбата на кооперацията против РА в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която жалбата против РА е отхвърлена и не е признато преотстъпване на корпоративен данък в размер на 2 071,96 лв. за 2008 г., е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 179, т. 2 ЗКПО (отм.) и несъобразяване на целта на закона. Не е съобразено експертното заключение на вещото лице М. Т.. Иска се отмяна на решението в посочената част, отмяна на РА в тази част и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кр. Мундова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част и в съответната част за разноските е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон в случая, относно предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 7 344,60 лв. за данъчен период 2008 г. по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, при установените неплатени, подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения на ревизираното лице към 31.12.2008 г. Съдът неправилно приел, че липсата на изпратена покана за доброволно изпълнение за плащане на посочените задължения е пречка да се приеме, че е налице предпоставката от хипотезата на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЗКПУ "Д.-С.", чрез адв. Хр. Константинов, оспорва жалбата в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, в частта му, с която е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. в размер общо на 9 416,56 лева и са начислени лихви в размер на 5 720,06 лева., в резултат на което на ревизираното лице са установени задължения за довнасяне в същия размер. Основание за отказ на декларираното преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. в РА е било констатираното от органите по приходите наличие на неплатени към 31.12.2008 г., подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на кооперацията, по декларация образец 6 вх. № 04002089466113/28.11.2008 г. за данъци и задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ за м. 10.2008 г. съответно за данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ в размер на 516,88 лв., за ДОО в размер на 1 463 лв., за ЗО в размер на 363,84 лв., за вноски за ГВРС в размер на 27,12 лв. и за ДЗПО в размер на 164,85 лв. - /общо 2 535,69 лв./ и съответните лихви за просрочие, попадащо в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Не е било спорно пред първоинстанционния съд нито подаването на декларацията, нито че тези задължения са погасени чрез плащане на 17.02.2009 г. За да отмени отказа за преотстъпване на корпоративен данък за посочения период в размер на 7 344,60 лв. първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на цитирана съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, че към 31.12.2008 г. ревизираното лице не е имало неплатени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и на основание на действащата за периода разпоредба на чл. 179 ЗКПО, в качеството му на регистриран земеделски производител, има право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 на сто за данъчната печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Съдът е приел, че не е доказана негативната предпоставка на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО ревизираното лице да има към 31.12.2008 г. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тях. Според съда, органите по приходите са смесили понятията "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" и "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение" и след като не е установено относно ревизираното лице да са образувани производства за установяване на публични вземания или производства за принудително събиране на такива вземания, а също и не му е връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК, не е имало пречки за признаване на процесното преотстъпване, но не в извършения от ревизираното лице размер, а с 2 071,96 лв. по-малко. Относно размера на преотстъпения данък, съдът намерил за основателно поддържаното от приходната администрация, че размерът на преотстъпения данък следвало да се определи на базата на счетоводния финансов резултат на кооперацията за 2008 г. в размер на 122 410,04 лв. /формиран от цялостната дейност на кооперацията/, а не върху 156 942,58 лв. /счетоводната печалба, формирана само на базата на производството и реализацията на непреработена селскостопанска продукция/. Настоящият състав на касационната инстанция не намира за съответно на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, въз основа на мотивите на цитирани решения на ВАС, че в случая са смесени понятията за "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл, е изискуемо задължение, а подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е, такова което е изискуемо и ликвидно. Такива са задълженията по процесната декларация за данъци и задължителни осигурителни вноски, защото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 тази декларация е изпълнително основание, като не е било спорно, че декларираните с нея задължения не са били погасени чрез плащане към 31.12.2008 г. Задълженията по декларацията са ликвидни и изискуеми от момента на подаването й, защото съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Това означава, че размерът на задълженията е определен от самото задължено лице/т. е. те са ликвидни/, а при изтичане на законовите срокове за плащане са и изискуеми. Следователно, за ликвидността и изискуемостта на тези задължения не е необходимо да има акт на орган по приходите, още по-малко покана за доброволното им погасяване. Подаването на процесната декларация образец 6 е станало по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./, на основание съответно на чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и чл. 40 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. В тези нормативни актове са и законовите срокове за внасянето на сумите. Обратен на направения извод не може обосновано да се направи и по аргумент от съдържанието на чл. 182, ал. 1 ДОПК. Редакцията на нормата с ДВ бр. 105/2005 г. гласи, че преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Сега действащата редакция на чл. 182, ал. 2, т. 1 разпорежда, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът на Националната агенция за приходите, може да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения. Старата редакция явно прави разлика между предприемане на действия за принудително събиране и подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. При това, непредприемането на действия за принудително събиране, не премахва посочения характер на задълженията. Сегашната редакция още по-категорично показва, че органът на Националната агенция за приходите има възможност, но не и задължение за посоченото уведомяване на длъжника. Предвид всичко изложено, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че са налице общите условия за преотстъпване на корпоративен данък, поради което решението в отменителната му част и в съответната част за разноските подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли жалбата против посочената част на РА, а в останалата част съдебното решение следва да остане в сила като правилно като краен резултат. При този изход на процеса на Д "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 297,23 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение