Решение № 5664 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2013 г.

Решение № 5664 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1309 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1767/2012 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ 1200156 от 19.04.2012 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Бургас в частта, в която на "Булгарплод" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 48 817,61 лева ведно с начислените лихви за забава, както и в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. Бургас е осъдена да заплати на "Булгарплод" ЕООД разноски в размер на 2 328,31 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводът на АС Бургас за незаконосъобразност на РА в посочената част е необоснован и неправилен при неправилна преценка на доказателствата, събрани в рамките на ревизията и съдебното производство. Иска отмяната на решението в оспорената част и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Булгарплод" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Булгарплод" ЕООД срещу РА № 1200156 от 19.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, с който са определени задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 55 409,23 лева, от които главница 52417,54 лева и лихви за просрочие - 2991,69 лева. Задълженията са определени въз основа на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 40 бр. фактури, издадени от "Ирида 03" ЕООД с предмет на доставките - 93 298,71 кг. картофи, 12 320,10 кг. бял пипер, 19 881,14 кг. патладжан, 91 698,80 кг. домати, 40 425,44 кг. краставици, 34 287,42 кг. пъпеши, 39 769,54 кг. дини, 37 661,40 кг. лук, 7 580,90 кг. зеле и 23 895,30 кг. тиквички. Съдът е приел, че РА следва да се отмени в частта относно отказа на признаване правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури с изключение на данъчния кредит в размер на 3599,93 лева по фактура № 166 от 31.08.2011 г. и фактура № 231 от 19.08.2011 г. Развити са съображения, че фактурите са осчетоводени по предвидения ред; налице е плащане на ДО и ДДС; представени са доказателства за прехвърляне правото на собственост върху родово определените вещи /плодове и зеленчуци/, както и е налице кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. По отношение на отхвърлената част от жалбата е прието, че двете фактури не са отразени в дневника за продажби на доставчика и на получателя не може да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Предмет на касационна проверка е решението в частта, в която процесният РА е отменен и относно възложените в тежест на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас разноски. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила като необжалван. Решението в обжалваната му част е правилно и обосновано. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че решението в оспорената му част е обосновано. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Бургас обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като е формулирал правилния извод за незаконосъобразност на РА по отношение на отказа от признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ирида 03" ЕООД с изключение на данъчния кредит по два броя фактури. На второ място, не е налице допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото правилно е била разпределена доказателствената тежест между страните в процеса и не е накърнено правото на защита на никоя от тях. На следващо място, решението в обжалваната му част е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на доставките по фактурите, издадени от "Ирида 03" ЕООД са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху тях се осъществява чрез предаването им. Не съществува пречка данъчнозадълженото лице да представя доказателства и след приключване на ревизията, включително и в рамките на съдебното производство, тъй като негова е доказателствената тежест да опровергае констатациите в оспорения РА. В тази връзка необосновано касаторът твърди, че допълнително представените доказателства са създадени за целите на ревизията и не следва да бъдат ценени от съда. В хода на ревизията и съдебното производство са представени и приети многобройни писмени доказателства, от които се установява действителното извършване на процесните доставки /с изключение на двете гореописани фактури/. Доказан е фактът, че доставчикът е обработвал чрез наети по граждански договор лица зеленчукова градина с площ от 60,002 дка, находяща се в землището на с. Гелеменово, местността "Залива" и е доставил на ревизираното лице описаните в спорните фактури количества зеленчуци. Към всяка от фактурите са представени стокови разписки, подписани от доставчика и получателя, в които са отразени съответните количества плодове и зеленчуци, както и пътни листове с превозвач "Булгарплод" ЕООД, който е извършил превоза на стоките за собствена сметка. В решението правилно са кредитирани представените 54 бр. граждански договори, от които се установява наличието на ресурсна обезпеченост на доставчика. Обосновано е и позоваването в тази връзка на Решение на СЕС по дело С-324/2011, според което не се допуска национална практика, при която данъчният орган да откаже правото на приспадане на данъчнозадълженото лице на платен ДДС, поради това, че издателят на фактурите не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По отношение на твърдението на касатора за необоснованото кредитиране на констатациите, съдържащи се в ССчЕ касационната инстанция намира същото за неоснователно. Действително се установява, че вещото лице е работило по приетите по делото доказателства, без да извършва проверка в счетоводството на доставчика, но приетото от експерта се подкрепя от целия доказателствен материал. Доказано е по категоричен начин, че стоките, предмет на процесните доставки, са заприходени по дебита на сметка 304 при получателя и съответно, закупените стоки са предмет на последващи облагаеми доставки /при отговор на въпрос 2 от заключението по ССчЕ/. В допълнение следва да се посочи, че представената в рамките на касационното производство разпечатка от Интернет относно Агро-статистика за производството на зеленчуци в България - реколта 2011 г. съдържа конкретни статистически данни за зеленчукопроизводството на територията на цялата страна и има само общо значение, поради което същата не може да повлияе върху правилността на решението в обжалваната му част. Въз основа на гореизложеното, след задълбочен анализ на събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство писмени и гласни доказателства АС Бургас е достигнал до правилния извод, че са изпълнени правопораждащите юридически факти за правото на данъчен кредит по процесните фактури с издател "Ирида 03" ЕООД /с изключение на данъчния кредит в размер на 3 599,93 лева, отразен по ДФ № 166/31.08.2011 г. и в ДФ № 231/19.08.2011 г./. Съобразно уважената част на жалбата правилно е възлагането на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас задължението да заплати на ревизираното лице направените деловодни разноски за сумата от 2 328,31 лева. По тези съображения решението в обжалваната му част е правилно и обосновано и не са налице релевираните от касатора отменителни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение