Решение № 1122 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 10963 от 05.07.2024 г., постановено по адм. д. 239/2023 г. Административен съд София град, 36-ти състав, е отхвърлил жалбата на ПАРК КАПИТАЛ ЕООД, ЕИК 112520942, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Баждаров, срещу РА Р-22221422000180 - 091 - 001 от 25.08.2022 г.., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1799 от 14.11.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 7 606,67лв. в това число 660,00лв. доначислен ДДС и 6 946,67лв. отказан данъчен кредит. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ПАРК КАПИТАЛ ЕООД, ЕИК 112520942, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Баждаров, чрез процесуалния му представител адв. Н. Божилов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Бакърджиева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София е отхвърлил жалбата на ПАРК КАПИТАЛ ЕООД, ЕИК 112520942, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Баждаров, срещу РА Р-22221422000180 - 091 - 001 от 25.08.2022 г.., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1799 от 14.11.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 7 606,67лв. в това число 660,00лв. доначислен ДДС и 6 946,67лв. отказан данъчен кредит. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите поради които е начислен допълнително ДДС в размер на 660лв. на осн.чл.9,ал.3,т.1, чл.25,ал.3,т.7 и чл.86,ал.2 ЗДДС , съответно не е признато право на данъчен кредит по фактури Аквабилд 67 ЕООС и Техномикс ООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. По същество решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.7 и сл. От решението, л.116 и сл. от делото. Систематизирани за целите на настоящето изложени, същите се изразяват в следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни понятия, в това число правото на данъчен кредит, начина на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, режима на данъчно третиране на личната употреба на стопански активи на данъчно-задължените лица. След това съдът е пристъпил към подвеждане на очертаните правни рамки към установените факти и обстоятелства по делото. 2. Мотивите относно допълнително начислен ДДС за лично ползване на актив на дружеството, за което е ползвано право на данъчен кредит, са изложени на стр.8 и 9 от решението. В тази насока е прието, че съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗДДС, когато стоки и/или услуги се използват едновременно за безвъзмездни доставки и за независима икономическа дейност, за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето на същата разпоредба, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност. Отбелязано е, че между ревизираното дружество и Парк ЕООД е сключен договор за наем от 11.10.2011 г. за ползване на апартамент 42, в гр.София, [жк], [адрес], като с Анекс 1, е променен размерът на договорения наем от 1 800.00 лв. на 660,00 лв. месечно, срокът на договора е 5 години, като наемът се дължи не по късно от 14-то число на следващия месец. Акцентирано е съгласно договора, за срока на действие му наемодателят няма право да прехвърля по какъвто и да било начин собствеността или ползването на имота, както и да обременява е тежести същия, освен със съгласието на наемателя, но въпреки това и преди изтичането на срока му, с договор за наем от 01.09.2015г. сключен между ПАРК ЕООД и физическото лице Т. Баждаров /управител и на двете юридически лица/, същият имот е отдаден за ползване с ограничение на часови диапазон от 21,00 часа до 9,00 часа сутринта в работни дни и през цялото денонощие в почивни дни срещу наемна цена от 600,00 лв. с ДДС. Същият имот ще се ползва и от други лица В. Б. и Т. Б. съответно съпруга и син на управителя, като и тримата са с регистрация на посочения адрес. Решаващият съд е отбелязал, че в хода на ревизията е извършено посещение и оглед на апартамента, за което с съставен Протокол 1805784/03.05.2022 г. , при това посещение не е установено същият да се използва за дейността на дружеството, независимо от твърденията на ревизираното лице, че апартаментът се ползва през деня като офис, а в тъмната част на деня за жилищни нужди, като дружеството изцяло е ползвало данъчен кредит по фактурите издадени от ПАРК ЕООД, а не пропорционално съобразно твърденията му. Изложени са мотиви, че при огледа е установено, че в хола е налично обзавеждане, характерно за всекидневието, с оборудван кухненски кът, маса за хранене и холна част със секция и телевизор, поради което е нелогично твърдението, че там се провеждат бизнес срещи с партньори, като дружеството не може да се намери на този адрес, тъй като липсва табела или други означения с наименованието му. 3. На основание изложеното е направен извод, че са правилни и законосъобразни изводите на ревизиращите, че апартаментът е използван за лични нужди на управителя и неговото семейство, поради което законосъобразно е доначислен данък в размер на 660,00 лв. 3. Мотивите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на АКВАБИЛД 67 ЕООД /с предмет СМР/ и Техномикс ООД / с предмет ел.уреди за вграждане/ са изложени на стр.9 11 от решението. Възпроизведена е правната рамка на правото на данъчен кредит, на кого тежи доказателствената тежест и какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени, за да се приеме, че са налице реално извършени доставки. 4. На отделен ред са изложени мотиви по отношение доставките на СМР от АКВАБИЛД 67 ЕООД. Прието е, че събраните по делото доказателства не установяват реално извършване на СМР, било поради това, че в представените приемо-предавателни протоколи не е посочено къде, кога и от кого са съставени, било поради това, че при извършено посещение на място в обектите, за които са договорени СМР, е установено, че те са в състояние на шпакловка и замазка , така както са предадени от строителя, а не във вида, който е договорен в договорите за строителство и според съставените за това приемо-предавателни протоколи. 4. На отделен ред са коментирани показанията на разпитания свидетел П., според които той е извършвал шпакловка и боядисване на два апартамента на [улица] в гр.Пазарджик, което същите не са кредитирани поради това че от тях не става ясно кога е била извършена тази дейност и че те са в противоречие със съставения протокол за оглед в хода на ревизията. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ПАРК КАПИТАЛ ЕООД, ЕИК 112520942, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Макар решението да е обжалвано изцяло, касационни оплаквания се поддържат само в отхвърлителната част за непризнато право на данъчен кредит по доставките на АКВАБИЛД 67 ЕООД с предмет СМР и относно допълнително начисления ДДС. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал констатациите на органа по приходите, като е пренебрегнал представените от страната писмени доказателства, както и събраните гласни такива. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че задълженото лице през ревизираните периоди извършва основно дейност свързана с отдаване под наем на собствено движимо и недвижимо имущество, като е декларирано, че извършва дейността си в офис под наем, находящ се в гр. гр.София, [адрес]. Установено е още, че въпросният апартамент е собственост на Парк ЕООД, свързано лице по смисъла на § 1, т.3, б. е ДР ДОПК, като са издадени 6 фактури за данъчни периоди от м.09/2021г. до м.02/2021г. с начислен ДДС 660лв. В хода на ревизията е била извършена проверка на обекта, за която е бил съставен съответен протокол от 03.05.2022г. На база на констатациите в протокола е прието, че въпросният апартамент се ползва за лични цели от управителя на дружеството и членовете на неговото семейство, поради което на основание чл.9,ал.3,т.1, чл.25,ал.3, т.7 и чл.86,ал.2 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 660лв. В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди Парк Капитал ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 6 592лв. по 4бр.фактури, издадени от АКВАБИЛД ЕООД с предмет СМР и в размер на 354,67лв. по фактура издадена от Техномикс БГ ЕООД с предмет ел.уреди за вграждане. По отношение на фактурите издадени от АКВАБИЛД ЕООД е прието, че те не отразяват реално извършени доставки, като констатациите в тази насока са обосновани с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, ненадлежно отразяване на извършените дейности в представените приемо-предавателни протоколи, установени несъответствия между датите на договорите и предаването на извършената дейност, липса на доказателства за това кой е осигурил и предал материалите за извършените дейности, съставен протокол за оглед в хода на ревизията, при което е установено отсъствие на такъв тип строителни дейности, които са предмет на доставка и прочие. По отношение на фактурата издадена от Техномикс БГ ЕООД, правото на данъчен кредит е отказано с мотив, че след извършена проверка в имотите, собственост на ревизираното лице, не са установени уреди от вида на закупените по фактурата. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органа по приходите не се опровергават от ангажираните от страната доказателства, в това число гласните такива и че ревизионният акт се явява законосъобразен в оспорената му част. Настоящата съдебна инстанция споделя тези негови изводи при условията на чл.221,ал.2 АПК като логически обосновани на фактите по делото и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По отношение на допълнително начисления ДДС решаващият съд е очертал правната рамка на хипотезите, при които се дължи ДДС при предоставяне на услуга за лични нужди, след което е отнесъл установените факти и доказателства по тази част от спора и е изградил извод за законосъобразност на констатациите на ревизиращите в тази им част. Наведеното в касационната жалба оплакване, че по тази част от спора съдът не е съобразил доводите на страната и ангажираните от нея гласни доказателства, не могат да бъдат споделени. Видно от данните по делото, основният предмет на дейност на ревизираното дружество е отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, а разпитаният пред съда свидетел А. С. излага показания, че е ходил в офиса на дружество във връзка с търговия със злато, която така и не се е състояла. В същото време показанията на този свидетел не опровергават установените в хода на ревизията обстоятелства, че въпросният апартамент е ползван като жилище от управителя на дружеството и членовете на неговото семейство. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на изводите на решаващия съд относно частта от ревизионния акт, свързана с непризнаването на право на данъчен кредит по доставките на АКВАБИЛД ЕООД. В писмена молба от 26.09.2023г. /л.97 от първоинстанционното дело/ процесуалният представител на жалбоподателя признава, че доставчикът не е съставил изискуемите протоколи за предаването на извършените СМР дейности, поради което се домогва да докаже същите чрез гласни доказателства. Разпитаният пред съда свидетел К. П. излага показания, че е извършвал определени дейности в апартаменти на [улица] в гр.Пазарджик, но от тези показания не може да бъде установено какъв вид точно СМР са били изпълнени. Тези показания не опровергават и останалите констатации, поради които правото на данъчен кредит по фактурите на този доставчик е отказано, в това число че според договорите, материалите е следвало да бъдат осигурени от изпълнителя, според обясненията на управителя на Парк Капитал ЕООД са осигурени от дружество, но доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени по делото. Не са опровергани и констатациите на база извършен оглед в обектите, според които в някои от тях не са извършвани никакви СМР след предаването им на груб строеж от строителя. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставката на Техномикс БГ ЕООД в касационната жалба не се поддържат оплаквания. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв. с оглед обема на извършената правна защита. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,