Решение № 9572 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 618/2013 г.

Решение № 9572 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 618/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Тома Константинов Коцинов от гр. София и Веска Христова Коцинова от гр. Петрич против решение № 1622 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 381/2012 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № КД-14-23/29.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В жалбата се излагат доводи за нищожност, евентуално неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обявяването му за нищожно, респ. отмяната му. Ответните страни не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е изцяло законосъобразна-издадена при точно съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от АС-Благоевград и ВАС във влезли в сила съдебни решения. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 234/2011 г. на АС-Благоевград е отменена заповедта на изп. директор на АГКК за одобряване на ККР за землището на гр. Петрич в частта относно имоти с идентификатори 56126.603.2190 и 56126.603.4890 и е върнал преписката на адм. орган за ново заснемане на двата имота-като един имот в границите по регулационния план за УПИ I от кв. 189, актуван с Акт за публична държавна собственост и записването му в КР на Държавата. Решението е обжалвано в частта относно имот 56126.603.4890 и е оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № 12706/2011. Влезлите в сила съдебни решения са задължителни за съдилищата и учрежденията в РБ, а спорът разрешен с тях не може да бъде пререшаван- чл. 297 и чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Дадените с влезлите в сила решения указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни- чл. 173, ал. 2 АПК. Административните актове, издадени в противоречие с тях, са нищожни, съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Неоснователно се поддържа от касатора, че тези влезли в сила съдебни решения са нищожни и решаващият съд неправилно не е обявил нищожността им по предявеното възражение за това. Обосновано от събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, съдът приема, че не са налице пороци на решенията, водещи до тяхната нищожност. Установено е също, че оспорената заповед е издадена при точно съобразяване с указанията на съда, дадени с влязлото в сила съдебно решение, поради което тя е законосъобразна и оспорването й е отхвърлено правилно с обжалваното решение. Наведените от касатора доводи касаят въпроси, разрешени с влезлите в сила решения, които не подлежат на пререшаване. Спорът за правото на собственост върху имот с идентификатор 56126.603.4890 не може да бъде решен в настоящото производство, а по общия исков ред. В изпълнение на решението по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР може да се измени одобрената ККР и без подписване на акт за непълноти и грешки, съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КККР. Само в тази хипотеза се има предвид "изпълнение" на влязло в сила съд. решение и се допуска изменение на ККР на основание чл. 53 ЗКИР, а не и при издаване на административен акт при съобразяване със задължителните съдебни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че невярното посочване на правното основание за издаване на заповедта не е съществено нарушение, водещо до отмяната й, при наличие на подробно мотивиране с изложение на фактическите основания за това. Неоснователен е касационният довод за нищожност на обжалваното решение, доколкото не се твърдят и не се установяват пороци относно валидността на решението. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд, второ отделение,