Решение № 12786 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2017 г.

Решение № 12786 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. срещу решение № 4882/19.07.2017 г. по адм. дело № 12429/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени исковете му срещу Главна Дирекция" Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, вследствие на бездействие на ответника- лишаване на ищеца от лекарства, довело до силни болки в резултат на болестта на [диагноза] и 10 000 лева обезщетение за лошите условия в Затворническо общежитие " [наименование]". Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуалния нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че установената пред съда фактическата обстановка ясно сочи на лоши санитарно-битови условия и пренаселеност на килията, в която е задържан, както и че е установено, че не е получавал лекарства за заболяването си. Поддържа, че в тежест на ответника е да докаже предприемането на действия за изпълнение на задълженията му по закон. Моли решението да бъде отменено и исковете съответно уважени. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Административен съд – София град е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева, вследствие на бездействие на ответника, довело до развитие и усложнение на болестта на [диагноза] и 10000 лева обезщетение за лошите условия в Затворническо общежитие " [наименование]", във връзка с които ищецът е получил [диагноза], който искове са предявени от К. А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София. Ищецът твърди, че неимуществените вреди са му причинени от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на затворническата администрация в ЗО"[наименование]" към [населено място] затвор за периода: 14.06.2016 г. -31.03.2017 г. Ищецът посочва фактическите основания, от които претендира вредите, в две основни групи – вреди, претърпени от лошите битови условия в мястото за лишаване от свобода и вреди, причинени от липсата на или лошото и забавено медицинско обслужване на ищеца. Оплакванията за лоши битови условия се изразяват в следното: недостатъчна жилищна площ, недостатъчна осветеност на помещенията, недостатъчно отопление, липса на проветрение и свеж въздух в килията, липса на топла вода, недостатъчна храна, завишени цени и липса на разнообразие в лафката, липса на санитарни принадлежности, дрехи, бельо, обувки, наличие на скъсани дюшеци, стари вишки, недостиг на столове, липса на настилки по пода, малко канали на кабелната телевизия, избирателност при осигуряване на работа; в резултат на лошите битови условия твърди, че е получил [диагноза] и е започнал да [диагноза]. По отношение медицинското обслужване ищецът твърди, че не е получил лечение и лекарства за заболяването на [диагноза], от което страда. Съдът е отхвърлил исковете изцяло. Формирал е мотиви, че не се доказва наличието на незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация да осигури на К. А. нормални битови условия, както и да му осигури достъп до качествено и адекватно медицинско обслужване. Съдът е счел, че ищецът не е уведомил администрацията на затворническото общежитие и не е обжалвал бездействия на администрацията във връзка с болестта му, която не е възникнала по време на изтърпяване на наказанието, нито има данни за влошаване на състоянието. За недоказани са приети твърденията за липса на медицински прегледи и недоставяне на лекарства. Въз основа на изслушаната съдебно-медицинска експертиза съдът е приел, че не се доказва получената от ищеца [диагноза] и последващата хирургическа интервенция да е в резултат на лоши битови условия в затворническото общежитие. Решението е частично неправилно. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на извода на АССГ за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на ЗО"[наименование]", изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м., каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От свидетелските показания на двама свидетели, които са изтърпявали наказание в една килия с К. А. се установява, че за процесния период той е бил настанен в една килия с около 14 затворника при площ на килията 30 кв. м., т. е. на затворник се пада жилищна площ под 3 кв. м., което е под установения от ЕСПЧ жилищен минимум. Този извод се потвърждава и от бездействието на ответника да предостави сведения за населеността на помещенията, в които е пребивавал ищеца, въпреки дадените му от съда указания. Освен това от представения график за пускане на студена и топла вода в затворническото общежитие е видно, че затворникът не е имал постоянен достъп до течаща вода, като същата е пускана по график в определени часове през деня. От свидетелските показания се установява, че затворниците не са получавали санитарни продукти за лична хигиена и почистване на килията, което не се опровергава от представените от ответника справки. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието. Предвид изложеното искът на К. А. за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в затворническото общежитие е основателен за исковия период и до размер от 475 лв., съобразно критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. В останалата част исковете за обезщетение за лоши условия в затвора са неоснователни. От изслушаните експертни заключения, приети от съда и неоспорени от страните се установява, че няма влошаване на заболяването в резултат на престоя в общежитието, няма данни А. да е [диагноза], както и не се установява причинно-следствена връзка между този престой и получаването на [диагноза]. Недоказани остават и останалите твърдения на касатора за недостатъчна осветеност на помещенията, недостатъчно отопление, липса на проветрение и свеж въздух в килията, липса на топла вода, недостатъчна храна, завишени цени и липса на разнообразие в лафката, малко канали на кабелната телевизия, избирателност при осигуряване на работа. От представените от ответника доказателства и свидетелските показания правилно е установено, че в килиите се осигурява проветрение от два прозореца, отопляват се на твърдо гориво, дограмата е сменена, има осветление, топла вода се пуска по график, затворникът не е заявявал желание да работи. В частта, касаеща иска на А. за обезщетение за понесените болки в резултат на липса на лекарства, спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Установено е по делото, че касаторът е имал съществуваща при влизането в затвора болест на [диагноза], от която е страдал, поради което е изпитвал болки. От свидетелските показания е установено само, че ищецът е получавал от лекаря по едно-две хапчета веднъж седмично, както и че не е получил изпратените от майка му лекарства. Съгласно чл. 149 от ЗИНЗС, цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. Лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза. Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол. Разпоредбата на чл. 67 ППЗИНЗС предвижда, че лекарствата в амбулаторна обстановка се отпускат само по предписание на съответния медицински специалист. При тази нормативна уредба, съдът е следвало да установи, изисквайки сведения от ответника и от затворническото общежитие, регистрирани ли са медицински прегледи на ищеца, кога, какви са констатациите на лекуващия лекар при тези прегледи, изписвани ли са лекарства, колко и какви, с какво медицинско действие и съответно предоставяни ли са на К. А. На съдебно-медицинската експертиза е следвало да се възложи задача, след запознаване с предоставената от лекуващия лекар в затворническото общежитие медицинска документация и предвид извършения преглед, да даде заключение колко и какви лекарства са били необходими на ищеца дневно. След сравняване с предоставените от ответника и затворническото общежитие данни, съдът е следвало да направи извод предоставяно ли е медицинско лечение и лекарства на ищеца. Това не е направено, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е опорочило и крайните фактически и правни изводи на съда. Решението е и необосновано в тази част, тъй като дори при установените от съда факти е невъзможно да се формира краен правен извод за неоснователност на иска. Ето защо в разглежданата част решението следва да бъде отменено, а делото-върнато на АССГ за ново разглеждане, при което следва да бъдат извършени описаните по-горе съдопроизводствени действия и съответно да се извърши преценка на събраните по този начин доказателства. Ако ответникът и затворническата администрация не съдействат на съда за изясняване на спора от фактическа страна във връзка с дадените указания, следва да се процедира съгласно утвърдените процесуални правила и по-конкретно чл. 161 ГПК. При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 475 лв за лошите хигиенно-битови условия в затворническото общежитие за периода 14.06.2016 г. -31.03.2017 г. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата част, до пълния размер на иска от 10000 лв решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. В частта, касаеща иска на А. за обезщетение за понесените болки в резултат на липса на медицински грижи лекарства, решението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение