Решение № 6552 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2014 г.

Решение № 6552 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 3007/27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 465/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 551-6/26-27.07.2012 г. на ОС - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Траката", СО "Горна Трака", СО "Ваялар", гр. Варна, в частта му по отношение на задънената улица, граничеща на запад с имот 233 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответните страни Илия Атанасов Трифонов и Данка Няголова Трифонова изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа - у лица от VI клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещото лице, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 17,7 кв. м за улицата от изток, което съставлява 3,2 % от общата площ на имота от 550 кв. м в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия не засяга през намиращите се в имота сгради. Съгласно заключението на вещото лице задънената улица е с допустимата ширина от 4.00 м. С плана не се засягат сгради, съоръжения и насаждения. Статутът на сградите не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За него е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който предложеният габарит на задънената улица от 4 м се явява по-икономичен. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен, както правилно приема първоинстанционният съд. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,