Решение № 10007 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2014 г.

Решение № 10007 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Козанос груп" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, жк "Еленово", бл. 139, ет. 1, ап. 1, срещу решение № 4874 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 8499 по описа за 2013 г. на Административния съд София град (АССГ) в частта, с която е потвърден ревизионен акт (РА) № 011204530 от 2.10.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1195 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП гр. София, относно начислен на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 3 ЗДДС данък в размер на 12 436 лв. за данъчен период м. март 2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният съд не е изложил собствени фактически изводи и не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Поддържа, че по делото са ангажирани всички относими доказателства, че стоките по фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г. са получени на територията на Република Гърция като превозът е осъществен от "Енерджи" ЕООД на 18.03.2012 г., а предметът на фактурите бил идентичен с анулирани фактури № 5 и № 6 от 16.03.2012 г. Посочва, че разполага с всички изискуеми документи по чл. 45 ППЗДДС за извършен превоз от Република България към Република Гърция на 18.03.2012 г. във връзка с фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г., включително доказателства за плащане по фактурите и заплатена в полза на "Енерджи" ЕООД превозна цена в размер на 376 евро по фактура № 8351/19.03.2012 г. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва жалбата чрез юрк. Дечева. Поддържа, че жалбоподателят е съставял документи сам със себе си, които са оспорени по съответния ред, респ. е доказана тяхната неистинност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 011204530 от 2.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1195 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София, на "Козанос груп" ЕООД за данъчен период м. март 2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 53, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗДДС е начислен данък в размер на 12 436 лв. във връзка с непризната вътреобщностна доставка (ВОД) по фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г. с получател Георгиус Музакис, VIN EL 067479385 на обща стойност 62 180.00 лв. с предмет 24 000 броя локум и 10 000 броя халва. Ревизиращите органи са приели, че лицето не разполага с необходимите документи по чл. 45, т. 2 ЗДДС. За да отхвърли оспорването административният съд е установил, че жалбоподателят представя различни доказателства в хода на ревизионното производство и по повод на оспорването по административен и по съдебен ред за едни и същи обстоятелства - фактури, приемо-предавателни протоколи и международни товарителници. Сравнителният анализ на тези доказателства е навел съда на извод за липса на осъществен ВОД на стоки към Гърция, респ. за наличие на основание за начисляване на ДДС по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС поради липса на изискуемите документи по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" ППЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорния материално правен въпрос, който се свежда до преценка дали процесните доставки по фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г. представляват вътреобщностни доставки. Вътреобщностното придобиване на стока е осъществено, респ. освобождаването на ВОД е приложимо, само когато правото да се разпорежда със стоката като собственик е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка (т. 26 от решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos и т. 24 от решение от 9.10.2014 г. по дело С-492/13 "Траум" ЕООД). При липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които следва да представят данъчнозадължените лица (ДЗЛ), за да се ползват от освобождаването от ДДС, задълженията в областта на доказването се определят от националното право. Документите, удостоверяващи извършването на ВОД, са уредени в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС: 1. документ за доставката и 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Наличието на тези две групи документи, включително многобройните несъответствия между представените от лицето в различни фази на производството доказателства, пространно са обсъдени в обжалваното решение, поради което касационните доводи за липса на собствени мотиви в решението и необсъждане на доказателствата са неоснователни. Съдът изключително подробно е обсъдил представените превозни документи, вкл. новопредставените в хода на съдебното производство (в надлежен превод) шест броя рекапитулационни листове за вътреобщностни придобивания на стоки и обосновано е приел, че не са налице надлежни доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за данъчен период м. март 2012 г. Правилно при съвкупното обсъждане на фактите, обстоятелствата и доказателства по делото първоинстанционният съд е взел предвид данните по протокол по чл. 50 ДОПК, съставен от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив относно превозвача "Енерджи" ЕООД. Видно от спорните фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г., представени в хода на ревизионното производство, същите не съдържат посочено основание на сделката (л. 118-119 от делото). Едва в копията, приложени към жалбата по административен ред се появява посочено основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС (л. 88-89 от делото). По различен начин относно датата на съставяне, вида на стоката, броя на палетите, тежината на товара и липсата на подпис за получател на стоката в СМR от 18.03.2012 г. (л. 120 от делото) са оформени представените от лицето международни товарителници на различни етапи от производството. Представената товарителница от 28.03.2012 г. е оспорена по отношение на автентичността, като правилно в откритото производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК съдът е приел, че не е доказана автентичността на подписа за получател на стоката. В тази връзка касационният жалбоподател поддържа, че превозът е осъществен на 18.03.2012 г. По повод на извършена му проверка превозвачът "Енерджи" ЕООД е посочил, че има договор с фирма Музакис Георгиус за доставка на стоки от България до Гърция, по част от които "Козанос груп" ЕООД е изпращач. За осъществения през 2012 г. превоз представя международна товарителница от 18.03.2012 г. с изпращач "Козанос груп" ЕООД, получател "Музакис Панайотис ЕООД (л. 208 от делото). Получателят по международната товарителница е различен "Музакис Панайотис ЕООД от получателя по спорните фактури Георгиус Музакис. Налице е разлика във вида на стоката (само локум, без халва), броя на палетите и тежината на товара. Панайотис Музакис е управител на ревизираното лице и брат на Музакис Георгиус (л. 162 - 163 от делото). Съобразно поясненията на превозвача стоките се разтоварват в гр. Солун на спедиция Papadimitrioy. За поддържания от ревизираното лице ВОД на стоки по фактури № 7/26.03.2012 г. и № 8/28.03.2012 г. с получател Музакис Георгиус не са налице доказателства по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Международната товарителница от 18.03.2012 г. е с получател друго лице, за друг вид и количество стока и не съдържа отбелязване за името на лицето, получател на стоката. В този смисъл не удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Нито в ревизионното производство, нито по повод на оспорването на РА, не е представено писмено потвърждение със съдържанието по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Представените приемо-предавателни протоколи от 26.03.2012 г. и от 28.03.2012 г. за предаване на стоката в гр. Благоевград, България (съставени на български език без превод) не удостоверяват физическо движение на стоки между държави-членки. Декларацията - обратна разписка на Георгиус Музакис (без дата на съставяне на л. 155) не е със съдържанието по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Представените рекапитулационни листове за ВОП на стоки не могат да изпълнят ролята на писмено потвърждение. При липсата на документи по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, удостоверяващи физическото движение на стоки, наличието на плащане по фактурите и заплатен превоз в размер на 376 евро по фактура № 8351/19.03.2012 г. в полза на "Енерджи" ЕООД са само косвени доказателства, които не доказват по категоричен и несъмнен начин осъществяването на ВОД. По изложените съображения и като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,