Решение № 9575 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2017 г.

Решение № 9575 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при Столична община /СО/, чрез пълномощника му - юриск. Д. П., против решение № 324/16.01.2017 г. по адм. дело № 742/2016 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: К. Н. Н., от гр. С., редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Велев, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град по жалба на К. Н. Н., е отменил Заповед № РД-20-67/29.09.2015 г. на директора на Д "ОбСК", СО, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне строеж "Ключарско ателие", находящо се в прохода на сграда, разположена в УПИ III - 4, кв. 300, м. "Зона Г - Центъра" по плана на гр. С., като неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Посочил е, че в това производство адресат на акта е собственика на обекта, а не неговия наемател, какъвто се явява К. Н.. Освен това органът е нарушил съществено процедурата разписана от закона, предхождаща издаването на заповедта, като нарочно създадената комисия при СО не е изслушала заинтересованите лица и най-вече оспорващия. Отчел е също така, че в заповедта липсват мотиви, че ателието е неподходящо по местонахождение и разположение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилна преценка на доказателствата и на установените правно релевантни факти са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 82/2012 г./, която разпоредба визира различни видове строежи, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали, поради което собствениците им могат да бъдат задължени да ги премахнат, преобразуват или ремонтират, със заповед на кмета на съответната община. От внимателния прочит и тълкуване на разпоредбата следва, че адресати на такива видове строежи, са собствениците им, но не и наемателите. В случая адресат на заповедта е ответникът К. Н., за когото е установено, че е наемател на ниша, от 2 кв. м., представляваща обща част на ЕС, с договор за наем от 29.01.1993 г. между ЕС на ул. "А." №..., гр. С. като собственик и К. Н., като наемател /стр. 146 от делото/. За другата част от процесното ключарско ателие, от 1,68 кв. м., представляващо пристройка към нишата и част от прохода на ЕС, съгласно цитирания договор за наем, е уговорено да бъде извършено преустройство от страна на наемателя, като цялото помещение бъде ползвано за ключарско ателие. Следователно, за една част от ателието - нишата, собственик е ЕС на ул. "А." №..., а за другата - пристройката е установен нейния извършител - ответника К. Н.. Предмет на оспорената заповед е ключарското ателие като цяло, без да бъде извършено посоченото разграничение и като неин адресат е посочен ответника Н., за който данните са, че е наемател и извършител на пристройката от 1,68 кв. м. Поради това правилни са изводите на съда, че в нарушение на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, заповедта е издадена по отношение на наемател, вместо спрямо собственика. Частично са правилни и другите изводи на съда, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ. В нарушение на цитираните разпоредби в двата протокола на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, послужили за издаване на заповедта, а именно: Протокол № 1/8.05.2015 г. и № 5/5.09.2014 г., липсва описание на доказателствата, въз основа на които са направени изводи за вида и състоянието на процесния обект, че е неподходящ по местонахождение и разположение, вид и материали, както и липсва отразяване, че ответника Н., е бил поканен за изслушване, но не се е явил по негова вина. Видно от известията за доставяне, представени към административната преписка /л. 72,80,82,123/, Н. е бил поканен да присъства на съответните заседания на комисията, но не се е явил и не се е представлявал, от което съдът е направил грешни изводи, че не е изслушан. В протоколите липсват констатации на комисията по изразените становища на останалите заинтересовани лица и най-вече на представляващия ЕС на ул. "А." №..., дали са основателни, или не. Посочените нарушения подкрепят изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията на касатора, че ответника Н. е посочен като собственик на процесния обект в решение от 28.05.2008 г. по гр. дело № 4552/2005 г. на Софийски районен съд /л. 102/ и решение от 7.04.2009 г. по гр. дело № 3522/2008 г. на Софийски градски съд /л. 104/, както и че това твърдение е подкрепено от събраните по делото доказателства. В посочените съдебни актове Н. фигурира само като ответник по иск, по чл. 108 от ЗС, спрямо който този иск е отхвърлен. Липсва диспозитив, с който да е признат за собственик на ключарското ателие. Само в мотивите към решението на Софийски градски съд, които не се ползват със сила на присъдено нещо, е прието, че К. Н. е наемател на този обект по договор за наем от 1993 г., за който няма данни да е прекратен. От изложеното следва, че обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Искането за разноски на ответника Н. пред касационната инстанция, като недоказано, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение