Решение № 6783 от 7.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 367 от 21.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 291/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение РД-02-36-1766 от 17.12.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. за отказ за верификация в обжалваната част. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията са, че съдът е отхвърлил жалбата, без да изложи собствени мотиви. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или вместо него да бъде постановено друго за отмяна административния акт, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Столична община срещу Решение РД-02-36-1766 от 17.12.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. за отказ за верификация в обжалваната част. С цел изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Фактическите установявания на съда представляват пълно възпроизвеждане на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и чл. 40, ал. 6 от Закона за администрацията, чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 5, ал. 4 вр. ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Заповед РД-02-36/20.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството). Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма (чл. 59, ал. 2 АПК). Съдържа фактическите, както и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). Спазена е процедурата по чл. 60-68 ЗУСЕСИФ. При проверка на приложението на материалния закон във връзка с т. 25 и 26 от отказа съдът е извършил теоретично разграничение на институтите на финансовата корекция и верификацията. Относно т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 23, 24 от отказа съдът е приел, че по някои от точките констатациите на административния орган за липса на документална следа при отразяването на дейностите се потвърждават от заключението на СТЕ. Доколкото законосъобразността на акта се преценява с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, то поведението на бенефициера, който не е представил при поискване допълнителните доказателства, обосноващи допустимостта на разхода по проекта, то за него открита остава понастоящем възможността да ги представи отново в процедурата по финално плащане по проекта. Относно т. 12 от отказа съдът е посочил, че разходите не са верифицирани поради наличието на прококол от 09.09.2020 г. за измерване на място (с участието на бенефициeра), при който са установени несъответствия при извършеното измерване. Заключението на СТЕ в тази насока не би могло да преодолее липсата на строителни документи, удостоверяващи извършването и монтажа на СМР за този обект. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По нито една от обжалваните части на отказа за верификация съдът не е изложил собствени фактически установявания и правни изводи. Пълното възпроизвеждане на съдържанието на заключението на СТЕ не представлява изпълнение на задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК да изложи собствени мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Неизпълнението на задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК представлява съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото и да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с чл. 168 АПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение