Решение № 445 от 28.11.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200933/2023 г.

С присъда № 260000/16.03.2022 г. по нохд № 104/2019 г. по описа на РС - Етрополе, подсъдимите М. Ц. И. и П. Г. П. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим от И., а спрямо П. на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. По жалба на защитниците и на повереника на частния обвинител е образувано внохд № 329/2022 г. по описа на ОС - София. С постановената по делото присъда, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната осъдителна такава и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимите са признати за невинни за това на 02.12.2018 г., от вилната зона на с.Лопян, общ.Етрополе, от навес в частен имот, чрез използване на МПС - л.а. „....“, м. „Монтерей“, собственост на св.А.Д., в съучастие по между си като съизвършители, да са отнели чужда движима вещ л.а. „Газ 69“, със стар рег №............, на стойност 1 835 лв. от владението на С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата. За разлика от въззивната инстанция, която осъществява цялостен служебен контрол на атакувания съдебен акт, касационната проверка поначало е ограничена само до изрично наведените в жалбата или протеста основания и заявените в тяхна подкрепа доводи, като касационният съд не може да приема нови фактически положения, с изключение на случаите по чл.354, ал.5, изр. второ от НПК, какъвто настоящият не е. Прочитът на изложените в допълнението към протеста съображения обуславя извода, че по своето естество те са относими към процесуалната дейност на въззивния съд, респ. към основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което не е ангажирано от представителя на държавното обвинение в протеста, т.е. те не съставляват годно основание за касационна проверка, още повече, че не се установява да е допуснато някое от абсолютните процесуални нарушения. Следователно преценката на настоящия състав дали правилно е приложен законът от страна на въззивния съд се основава единствено на базата на възприетите за установени от него фактически обстоятелства по делото, без същите да могат да бъдат ревизирани в настоящото производство. Следва само да се отбележи, въззивният съд не е анализирал всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, а извършеният от него анализ е фрагментарен и частично неточен, т.е. ако бе извършил съвкупна оценка на наличните доказателствени източници в тяхната логическа връзка и съвкупност, контролираният съд би достигнал до различни от възприетите фактически и правни изводи относно доказаността на обвинението по отношение авторството на деянието и вината на подсъдимите като извършители на вменената им квалифицирана кражба, но поради отсъствието на протест за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, констатираният недостатък на атакуваната присъда не би могъл да се отстрани нито в настоящото производство, нито чрез постановяване връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на приетата фактология, която не може да бъде ревизирана в настоящото производство, а именно, че след като на 02.12.2018 г. двамата подсъдими намерили закупения на старо от св.С. през 89 г. на миналия век, без регистрационни номера /със служебно прекратена регистрация на 01.10.2006 г./, без акумулатор, л.а. „Газ 69“, на поляна, в близост до имота на пострадалия, стигнали до извода, че той е безстопанствен и изоставен. По- късно същия ден подсъдимият П. заедно със св. А.Д., с неговия автомобил „....“, м. „Монтерей“ издърпали процесната кола до дома на бабата на последния - Стана Луканова, където пет дни по-късно – на 07.12.2018 г. вещта е открита от полицейските служители, а в последствие е и върната на С. С.. На основата на така приетите фактически положения настоящият състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че не може да се обоснове категоричен извод за доказаност на повдигнатото спрямо М. И. обвинение, тъй като той не е участвал в осъществяване изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление. Същевременно от външния вид и техническото състояние на автомобила, а и от мястото, обрасло с храсти, където същият е открит от подсъдимите, правилно е прието, че в съзнанието на двамата е формирана представата, че собственикът му, след като го е изоставил на необичайно място отдавна се е дезинтересирал от него, т.е. лишил се е от владението - държането на вещта. При това положение няма как да не се споделят изложените от въззивния съд съображения, че възприетите фактически положения не сочат извършването на кражба и от страна на подсъдимия П., а по-скоро на по-леко наказуемо престъпление по чл.207 от НК, но доколкото вещта е открита преди да е изтекъл предвидения в тази норма 7-дневен срок и то се явява несъставомерно. В този смисъл извършената касационна проверка, в определените от прокурора граници, не установи да е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК с оправдаването на подсъдимите, поради което въззивната присъдата следва да се потвърди. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение