Решение № 3793 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2013 г.

Решение № 3793 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лесогор" ЕООД със седалище е адрес на управление гр. Плевен, кв. "Сторгозия" № 59, вх. б, ап. 15, представлявано от управителя Димитър Георгиев Петков против Решение № 199/22.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1242/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, VII- ми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 151103199/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 606/16.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ"- Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.) в представените от юриск. Русева писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано административният съд е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки по фактурите издадени от "СКБ Груп" ЕООД и "Ариман" ЕООД, поради което по отношение на тях не е налице основание за приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, 09 и 09.2009 г. по 6 бр. фактури с предмет дървен материал, издадени от "СКБ Груп" ЕООД общо в размер на 5 300.71 лв.; за данъчни периоди м. 02 и 03.2010 г. по 3 бр. фактури, с предмет дървен материал, издадени от "АС 2002" ЕООД общо в размер на 5 819.09 лв.; за данъчен период м. 10.2010 г. по фактура № 34/16.06.2010 г., с предмет дървен материал, издадена от "Ариман" ЕООД в размер на 1 600.00 лв.; Приходният орган е приел, че липсват документи, удостоверяващи реално предаване и приемане на стоката между жалбоподателя и доставчиците му, както и документи, доказващи транспортирането им. При насрещните проверки на доставчиците от приходните органи е установено, че РЛ няма собствени или наети обекти, не притежава регистрирано фискално устройство и няма собствени транспортни средства, както и че в счетоводството му не са отчитани разходи за транспорт, свързани с процесните доставки. В съдебно заседание, проведено на 3.04.2013 г. административният съд по искане на ОДОП е открил производство на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорване на автентичността и верността на представени от жалбоподателя документи (9 бр. Приемо-предавателни протоколи, пътни листи, товарителници и превозни билети). Предмет на настоящето обжалване е решението на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения пред него ревизионен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че правилно с РА е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки, обективирана в 6 бр. фактури, издадени от "СКБ Груп" ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от "АС 2002" ЕООД и 1 бр. фактура, издадена от "Ариман" ЕООД с предмет на доставките дървен материал, тъй като не е установено, че доставчиците са притежавали фактурираното количество дървесина. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт констатациите на ревизията в тази част не са опровергани. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА. От съществено значение за спора е и фактът, че в съдебно заседание на 3.04.2013 г. съдът е открил производство на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорването на представени от жалбоподателя документи (9 бр. Приемо-предавателни протоколи, пътни листи, товарителници и превозни билети), дал е указания на представилата ги страна, но последната не е поискала назначаването на необходимите експертизи с цел доказване реалността на доставката. В случая с оглед характера на документите като частни и липсата на обвързваща материална доказателствена сила, фактът на тяхното оспорване се ограничава само до оспорване на тяхната истинност. При съпоставянето на оспорените документи с останалите доказателства, по делото правилно съдът е приел, че са налице основания да бъде отказано правото на данъчен кредит на РЛ по доставките, извършени в негова полза от тримата доставчици. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,