Решение № 4077 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2017 г.

Решение № 4077 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. против решение № 561 от 16.12.2016 г. по адм. дело № 826/2016 г. на Административен съд- П., с което жалбата й против заповед № D_EN_DM/ 24936/05.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Д. М., е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Д. М. с писмено възражение оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- П. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед, с която е прекратена отпусната на жалбоподателката месечна социална помощ и същата е лишена от подпомагане за срок от една година, считано от 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г., е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че на жалбоподателката е отпусната социална помощ на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), считано от 01.01.2016 г. Около месец след издаване на акта, с който помощта е отпусната, И. продава съсобствен земеделски имот, но не уведомява за това обстоятелство дирекция "Социално подпомагане". На това основание е издадена заповедта, предмет на оспорване, с която отпусната социална помощ е прекратена и жалбоподателката е лишена от подпомагане за срок от една година. При тези факти правилно съставът на административния съд приема, че са налице основния за прекратяване на отпусната на жалбоподателката социална помощ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. При отпускане на помощта се отчитат редица условия и предпоставки, сред които имущественото състояние на лицето (чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСП). Поради това и съгласно чл. 15, ал. 1 ЗСП лицата, подпомагани по ЗСП, са длъжни да уведомят съответната дирекция за промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, в едномесечен срок. В случая последното задължение не е изпълнено от жалбоподателката, поради което правилно съдът приема, че предпоставките на чл. 15, ал. 2 ЗСП са осъществени. Последният текст предвижда, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се лишават от социални помощи за срок от една година. Нормата е императивна и въвежда неизпълнението на задължението за уведомяване при промяна в обстоятелствата като единствено и достатъчно основание за прекратяване на помощта. В случая посочената материалноправна предпоставка за издаване на заповедта е изпълнена, поради което като отхвърля жалбата против заповедта, с която жалбоподателката е лишена от подпомагане на срок от една година, първоинстанционният съдебен състав постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Текстът на чл. 15, ал. 2 ЗСП не предвижда преценка на обстоятелството доколко недекларираната промяна се отразява на имотното състояние и доходите на лицето, съобразно вида на отпусната социална помощ. Ето защо доводите в касационната жалба, че тези факти следва да бъдат отчетени при прилагане на нормата, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд- П. е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,