Решение № 13579 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2011 г.

Решение № 13579 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1235 от 25.05.2011 г., постановено по адм. д. 1023/11 г. Административен съд - Варна, второ отделение, ХХIХ- ти състав, е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Ненчев от гр. Варна срещу Заповед № 62/11.03.2011 г., издадена от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, поправена с Решение № 763 от 11.03.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С решението съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в размер на неполучените работни заплати за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното правоотношение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Стоян Тодоров Ненчев от с. Тополи, общ. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед, както и да му бъде присъдено обезщетение за времето за оставане без работа. Ответният по касационната жалба директор на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Ненчев от гр. Варна срещу Заповед № 62/11.03.2011 г., издадена от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, поправена с Решение № 763 от 11.03.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С решението съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в размер на неполучените работни заплати за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи относно нейната законосъобразност. В тази насока е прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, както и дължимите обезщетения. Посочено е, че съгласно чл. 13 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /ПДОРСБД/, издаден от министъра на околната среда и водите, общата численост на персонала в басейновите дирекции се определя с акт на Министерския съвет, а с § 2 от ПМС № 39 от 14.02.2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ бр. 16 от 22.02.2011год,, в сила от 01.03.2011 г., е прието в приложението към чл. 2, ал. 4 от Постановление № 274 на МС за приемане на устройствен правилник на МОСВ изменение така: за Басейнова дирекция "Черноморски район" - със седалище Варна - 50, което е общата численост на персонала на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, каквито са директорите на басейнови дирекции. Съдът е приел, че съобразно посочените норми и в съответствие с чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. от директора на БДЧР е издадено длъжностно разписание от 01.03.2011 г., същото на основание чл. 14 от ПДОРСБД е утвърдено от министъра на околната среда и водите, по силата на което длъжността "старши юрисконсулт", заемана от жалбоподателя, е съкратена. Направен е извод, че са налице двете кумулативни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител - длъжността старши юрисконсулт след 01.03.2011 г. не съществува като нормативно определена позиция, както и като конкретизирана система от функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Прието е още, че е налице реално съкращение на длъжността, като в администрацията е продължила да съществува длъжността "главен юрисконсулт", но преценката което лице да остане да изпълнява тази длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид направени възражения от жалбоподателя административният съд е приел, че съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, в общата численост на администрацията не се включват изборните длъжности и органите по чл. 19 от Закона за администрацията /ЗА/, като директорът на басейнова дирекция е орган по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА и не влиза в числеността на персонала. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДСл. утвърждаването на длъжностното разписание се извършва от органа по назначаването,, т. е. тази преценка не е нормативно обвързана, определянето на броя на персонала под максималната численост е допустимо съобразно чл. 12, ал. 1, т. 9 от НПЕКДА, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Постановеното решение на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се сочат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и се изразяват в това, че съдът е възприел тезата на административния орган, като не е обсъдил направените доводи и оплаквания, че длъжностното разписание на БДЧР, въз основа на което е направен извод, че длъжността "старши юрисконсулт" е съкратена, е изграден на база на длъжностно разписание, което е утвърдено от министъра на околната среда и водите, което е в нарушение на чл. 2, ал. 4 от ЗДСл. Направените оплаквания са неоснователни. Основният довод за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на обжалваната заповед е развит в подадената жалба до Варненския административен съд, като допълнителните аргументи в тази насока /подробно възпроизведени и в касационната жалба/ са изложени в уточняваща молба, подадена до съда вх. № 10283 от 05.05.2011 г. - л. 24 - 27 от първоинстанционното дело. Тези доводи действително не са детайлно обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение, което съставлява процесуално нарушение. Същото обаче не е толкова съществено и не променя крайния извод на съда за законосъобразност на издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Още повече, че някои от изложените доводи са неотносими към спора, поради което и правилно са оставени без разглеждане. На практика спорният въпрос се свежда до това, дали е налице съкращение на щата, като основните оплаквания на жалбоподателя са досежно това, че щатното разписание, въз основа на което е прието, че заеманата от него длъжност "старши юрисконсулт" е съкратена, е утвърдено от министъра на околната среда и водите, който обаче не е компетентен да утвърждава длъжностно разписание съгласно нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. Направените изводи от първоинстанционния съд, че изискванията на закона са спазени, които изводи са изградени въз основа на анализ на устройствените нормативни актове, регламентиращи дейността на басейнова дирекция, са правилни, логически издържани и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Закона за водите, басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник", като според ал. втора дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите. Сега действащият правилник е обнародван в ДВ бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от същия ден, и според чл. 13 от същия, общата численост на персонала в басейновите дирекции се определя с акт на Министерския съвет. В случая няма спор, че с посоченото по-горе ПМС № 39 от 14.02.2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ бр. 16 от 22.02.2011год,, в сила от 01.03.2011 г. броят на числеността на БДЧР - гр. Варна е определен на 50. Обстоятелството, дали в тази бройка влиза и директора на дирекцията е неотносимо към спора. По силата на чл. 14 от устройствения правилник, длъжностното разписание на басейновите дирекции се утвърждава от министъра на околната среда и водите по предложение на директора въз основа на обхвата и спецификата на района за басейново управление, броя и мащабността на контролираните обекти при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г., и постановленията за заплатите в бюджетните организации и дейности за съответната година. По силата на чл. 5, ал. 6, т. 1 от устройствения правилник, директорът на басейнова дирекция е орган по назначаването и в този смисъл може да се приеме, че е налице противоречие между нормата на чл. 14 от устройствения правилник и чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. Обстоятелството, че длъжностното разписание е утвърдено от министъра на околната среда и водите, който не е орган по назначаването, не може да бъде разглеждано като толкова съществено процесуално нарушение, което да прави издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение незаконосъобразна единствено и само на това основание, тъй като министърът е на практика утвърдил това същото длъжностно разписание, което му е предложено от директора на басейнова дирекция. Устройствените нормативни актове на дейността на басейновите дирекции предвид особеностите на дейността и функциите им предвиждат един по особен ред за приемане и утвърждаване на длъжностното разписание, който особен ред в случая е спазен и наведените доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като е стигнал до същия краен извод за законосъобразност на издадената заповед, административният съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,