Решение № 12421 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Тасев против Решение 1526/09.10.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 553/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 482/02.05.2019 г. на кмета на община Благоевград, разпореждаща премахването на строеж Допълващо застрояване лятна кухня, находящ се в УПИ XXVIII в кв. 132 по плана на II-ри микрорайон на гр. Благоевград, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без разрешение за строеж. Ответникът кметът на община Благоевград, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Задължителна предпоставка за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж е съставянето от служителите за контрол по строителството в общинската администрация на констативен акт чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Основното значение на акта е свързано с доказването на съществуването на строежа, неговото местоположение, параметри и нарушенията при извършването му. Дори да са допуснати релевираните от касатора нарушения при неговото връчване, те не представляват съществени такива по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Със съдебното оспорване Тасев е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу административния акт. Неоснователен е главният касационен довод, че жалбоподателят неправилно е определен от административния орган за субект на задължението за премахване на строежа, тъй като не е носител на право на собственост върху имота към момента на съставяне на Констативен акт 3/14.02.2019 г. и заповедта за премахване, както и че качеството му на извършител е останало недоказано. Нотариален акт за дарение на недвижим имот 56, том III, рег. 5621, дело 407 от 2018 г. с вх. рег. 2109/16.05.2018 г. удостоверява, че касаторът е бил носител на собственически права върху имота до 16.05.2018 г. Съставеният на 12.04.2018 г. констативен протокол установява на място изградения строеж в състоянието, описано и в последвалите констативен акт и заповед. Следователно, Тасев попада в кръга на лицата по § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудително премахване на незаконни строежи от органите на община Благоевград, които са надлежни адресати на заповеди за премахване на незаконни строежи. Според цитираната разпоредба от общинската наредба, задължението за премахване на незаконен строеж може да бъде възложено на собственика на терена, титуляря на ограничено вещно право или извършителя на незаконния строеж. Административният орган разполага със самостоятелна преценка при определянето на конкретния адресат на заповедта измежду този кръг лица. Прехвърлянето на собствеността върху терена преди образуването или по време на административното производство не изключва качеството на задължено по премахването лице, когато то е и извършител на строежа. Възприетата и от съда констатация на администрацията относно извършителя намира опора и във факта, че строежът е завършен преди промяната в субекта на собствеността. Към този момент Тасев е бил носител на правото на собственост, което сочи и на обективна връзка с изпълнението на строежа. Тя се потвърждава и от свидетелите, разпитани по инициатива на административния орган, а влошените им отношения с касатора не са основание за дискредитиране на техните показания в частта им относно извършителя на строежа. От друга страна, определянето на това качество не е обвързано по необходимост с финансирането на строителството, а тезата, че обектът е довършен след прехвърлянето на собствеността (поддържана по същество от свидетелите на страната на оспорващия), не може да бъде споделена поради противоречието й с установяванията в констативния протокол от 12.04.2018 г. Затова материалноправният извод, че Тасев е адресат на задължението за премахване на строежа, е правилен. Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на заповедта, черпени от индивидуализацията на подлежащия на премахване строеж. Оплакването е направено за първи път пред настоящата инстанция. При действието на забраната за нови фактически установявания в касационното производство чл. 220 АПК, страната не е проявила пред първата инстанция процесуална активност по опровергаване на достоверността на установяванията в констативния акт и то след дадени надлежни указания от съда. Въпросите, свързани с техническите параметри на строежа, е следвало да бъдат изследвани с използването на специални знания. Свидетелските показания, освен съществуващите в случая основания за заинтересованост, не са и убедителен източник на сведения за строителството, което подлежи на обективна експертна проверка. Констативният акт е официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и се ползва с материална доказателствена сила. В него строежът е описан по начин, позволяващ отделянето му от останалите обекти в имота и изключващ твърдяната неяснота в параметрите на обекта на премахване. Съобразителната част на заповедта също препраща към тези установявания. Нареден за премахване е строеж, състоящ се от две масивни стени, две дървени греди и покрив от дървена конструкция, покрит с битумни керемиди, изграден върху стоманобетонова площадка, облицована с камък. Обектът представлява строеж съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Изграждането му без изискуемото на общо основание по чл. 148, ал. 1 ЗУТ разрешение за строеж обуславя неговата незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тя е достатъчна да предопредели материалната законосъобразност на заповедта, дори при липсата на изложени от съда мотиви по другото посочено в административния акт правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С оглед извършването на строителството според свидетелските показания в периода 2016-2018 г., като 2018 г. се твърди и в касационната жалба, не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., чийто обхват е за строежи, изградени до 31 март 2001 г. Следователно, заповедта за премахване на строежа е законосъобразна, а съдебното решение, отхвърлящо жалбата срещу този акт правилно. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение