Решение № 3755 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2015 г.

Решение № 3755 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Й. К., чрез адв. И. А., срещу Решение № 476 от 25.09.2015 г., постановено по адм. дело № 342/2015 г. от Административен съд М. с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г. И., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд М. е отхвърлил иска, предявен от Е. Й. К. против Регионална дирекция "Автомобилна администрация" М. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с който претендира ответника да му заплати обезщетение в размер на 700 лева, представляващи част от заплатен адвокатски хонорар по АНД № 40031/2014 г. по описа на Районен съд М. и КНАХД № 254/2014 г. по описа на Административен съд М., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението - 26.06.2014 г. до окончателното изплащане и го е осъдил да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата от 300 (триста) лева разноски в производството. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че издаденото срещу К. Н. постановление № 32-0000363 от 18.10.2013 г., на началник отдел М. - ИААА, с което са му наложени четири отделни административни наказания "глоба" в размер на 1500 лева, 500 лева, 1500 лева и 10 лева, за различни нарушения по Закона за автомобилните превози е потвърдено с решение от 4.03.2014 г., постановено по НАХД № 40031/2014 г. по описа на Районен съд М. е потвърдил изцяло издаденото наказателното постановление. При касационното обжалване, с решение № 362 от 26.06.2014 г. постановено по КНАХД № 254/2014 г. Административен съд М. е отменил посоченото наказателно постановление в частта, с която е наложена "глоба" в размер на 1 500 лв. по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ; глоба в размер на 500 лева по чл. 93, ал. 2 за нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33/1999 г., като незаконосъобразно, а в останалата част - досежно наложените наказания "глоба" в размер на 1 500 лева по чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАП за нарушение на чл. 15, § 7, б. "а", т. i от Регламент 3821/85 и глоба в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е потвърдил решението на Районен съд М. Първоинстанционният съд е установил, че в производството пред съдилищата Кожухаров е ползвал адвокатска защита, съгласно договор за правна защита и съдействие № 05270 от 12.12.2013 г. (л. 7 и л. 8 от НАХД № 40031), в който изрично е отбелязано, че е сключен до приключване на делото "във всички съдебни инстанции", за което е заплатил в брой сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева. Установено е от първоинстанционния съд, че се претендира присъждане на част от заплатения адвокатски хонорар, като целият е в размер на 1200 лева, т.к. обжалваното наказателно постановление, частично е отменено и претенцията е съгласно уважената част на жалбата "около 60% от общия размер", т.е. претендира се сумата от 700 лева. Във връзка с тази фактическа установеност съдът е приел от правна страна, че по делото не се е доказало по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника. Според него не се установява и наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт (частично отмененото наказателно постановление) и търсената сума като имуществена вреда. С оглед изложеното, съдът е отхвърли искът като неоснователен и недоказан. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. На първо място, вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. На следващо място е неоснователен изводът на първостепенният съд за отсъствие на причинно-следствена връзка между частично отменения, като незаконосъобразен акт на касатора и направените във връзка с оспорването разходи, претендирани от него като имуществена вреда. Налице е пряка причинна връзка, тъй като разходите по оспорването на наказателното постановление пред горестоящия административен орган или пред съда са направени именно във връзка с проверката за законосъобразност на издадения акт. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искът се явява основателен. Ето защо решението ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение