Решение № 14847 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 552/2018 г.

Решение № 14847 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 552/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, чрез юрисконсулт Кюлджийска против Решение № 781 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1011/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Изложени са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Ф. Д., действаща със съгласието на законния си представител Ф. Абдулкарими, [гражданство], чрез адв. Бойчев, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да се отмени в частта относно даденото указание за обединяване на преписките на членовете на семейството на жалбоподателката и съвместното им разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Решение № 13769 от 12.07.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на Ф. Д., [гражданство], е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че в производството по предоставяне на статут административния орган е допуснал нарушения при разглеждане на молбата на жалбоподателката, с оглед на това, че същата не е разгледана във връзка с молбите за закрила на нейните майка и брат, съответно не съобразил разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, относими към произнасянето в едно производство по молбите на всички членове на семейството. Освен това, в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД) на търсещата убежище не е дадено указание за възможността да ползва правна помощ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е направения извод от административния съд, че е налице "процесуално нарушение при провеждане на административното производство", изразяващо се в неизпълнение на изискването на чл. 15, ал. 8 ЗЗакрД, съгласно която разпоредба всяко ненавършило пълнолетие дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси - обстоятелство, което не било разяснено на Ф. Д.. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗУБ представителят на малолетния или непълнолетния по чл. 25, ал. 2 има право да го представлява пред всички административни органи в Република България с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. В случая чужденката е надлежно представлявана в развилото се административно производство от своята майка, като неин представител по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, което е видно от всички представени по делото доказателства, удостоверяващи извършените процесуални действия. Като представител на непълнолетното лице тя не е преценила, че е налице нужда от осигуряване на правна помощ, като не е поискала такава при упражняване на законовите си права по чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗУБ. Срещу решението на административния орган е подадена в законоустановения срок жалба, също приподписана от майката на чужденката, търсеща убежище. В съдебното производство Ф. Д., действаща със съгласието на законния си представител Ф. Абдулкарими е представлявана от процесуален представител, назначен по реда на Закона за правната помощ, след надлежно направено искане, също приподписано. В тази връзка, неправилен е изводът на първостепенния съд, че са нарушени административнопроизводствените правила, той като кандидатката не е била запозната с правото на правна помощ, като е видно, че това право е надлежно реализирано. Неправилно е прието в обжалваното решение, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като в нарушение на административнопроизводствените правила се е произнесъл в отделни производства по подаденото искане на Ф. Д. и тези на нейните майка и брат. Не е допуснато и нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административно-производствените правила. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 22 ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут и също е неприложима в случая. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Република България. Освен това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на член на семейството, изискват и преценка на личния статус на търсещия убежище, относно липса на обстоятелствата по чл. 12 ЗУБ. Несъмнено, административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответника по жалбата в хода на административното производство. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, и по него административния орган дължи произнасяне за наличието или не на законовите предпоставки за предоставяне на убежище. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените в молбите във връзка с това обстоятелство общи факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила на отделните членове на едно семейство. На следващо място, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно законосъобразността на административния акт, с оглед наведените от страна на Ф. Д. основания за отмяна на същия поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Липсва произнасяне и обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства - бежанската история и актуалната информация за страната на произход. Водим от изложеното, настоящата инстанция намира, че при издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещия закрила. В тази връзка обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,