Решение № 15271 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2011 г.

Решение № 15271 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Кирилов Антов от гр. София, чрез пълномощника адв. Нели Спасова, против решение № 1470/29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 5990/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление № 34/29.07.2010 г., издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. София за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Виолета Герова, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Стоянова, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че правоотношенията между Валентин Антов и Христофор Манов правилно са определени като присъщи на трудов договор и дадените с обжалваното постановление предписания са законосъобразни. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Валентин Кирилов Антов против Постановление № 34/29.07.2010 г., издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. София за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Валентин Кирилов Антов и Христофор Кирилов Манов. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършените проверки в завод "Динамик ЕМ 2" - гр. София, бул. "Илиенско шосе" № 2, на 23, 26 и 29.07.2010 г. от органи на "Инспекция по труда" гр. София, за резултатите от която е съставен протокол от 29.07.2010 г., е установено, че лицето Христофор Кирилов Манов работи на посочения обект като шофьор, с определено работно време от 8,30 ч. до 17,30 ч., определено дневно възнаграждение, по указания и с предоставени инструменти и автомобил /лекотоварен автомобил м. "Мерцедес 207 D"/ от Валентин Кирилов Антов, без да има сключен писмен трудов договор. Направил е извода, че е установено предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като не е сключен писмен трудов договор в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това че не е имал правоотношения с Христофор Манов, а последният е работил за своя сметка, като само е ползвал микробуса на жалбоподателя. В тази връзка съдът е обсъдил подробно събраните доказателства по време на административното и съдебното производство, като е констатирал противоречия в дадените писмени обяснения от Христофор Манов и показанията му пред съда, както и противоречия между показанията му и обясненията на другите лица, събрани в административното производство, както и вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Светослав Панев. В резултат на изложените съображения съдът е направил извода, че правоотношенията между Валентин Антов и Христофор Манов могат да се определят като такива, присъщи на трудовия договор, поради което с обжалваното постановление законосъобразно е обявено съществуването на трудово правоотношение, на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. София е извършена проверка на 23, 26 и 29.07.2010 г. относно спазването на трудовото законодателство в обект - завод "Динамик ЕМ 2" - гр. София, находящ се на ул. "Илиенско шосе" № 2, по повод настъпила злополука на обекта, при която е починал Стоимен Герасимов Иванов по време на осъществявани от същия дейности по събаряне на производствено хале. Безспорно е също, че по време на проверките на 23 и на 26.09.2010 г. на обекта са намерени лицата Христофор Кирилов Манов, Светослав Иванов Панев и Георги Герасимов Иванов /брат на починалото лице/, които са попълнили декларации по чл. 402, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 КТ, а последните двама са дали и допълнителни писмени обяснения в хода на административното производство. При съвкупния анализ на писмената декларация от Христофор Манов, дадените писмени обяснения в административното производство и свидетелските показания, изслушани в съдебно заседание на 02.02.2011 г., се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че Христофор Манов е предоставял работна сила като шофьор, за което е бил нает от Валентин Антов, без за това да е сключен писмен трудов договор. По делото не се спори, че на проверения обект Христофор Манов е осъществял дейност като шофьор на лекотоварен микробус м. "Мерцедес 207 D", който е бил собственост на Валентин Антов, не се спори също че този микробус е бил предоставен от собственика. Твърдението на жалбоподателя Антов, че не е знаел за какво предоставя микробуса се опровергават от обясненията на Светослав Панев и Георги Иванов, дадени в административното производство, които установяват, че Христофор Манов е работил по указания на Валентин Антов с предоставения му микробус, като го е използвал за превозване на нарязаното желязо от обекта /завод "Динамик ЕМ 2"/ до изкупвателни пунктове, на бутилки с пропан-бутан и кислород, и др. От дадените писмени обяснения от Светослав Панев и Георги Иванов се установява също, че те, заедно с Христофор Манев и починалия Стоимен Иванов, са работили за Валентин Антов срещу заплащане от 35-40 лв. на ден, което е ставало обикновено в края на седмицата, работили са по 6 дни при работно време от 8,30 ч. до 17,30 ч. /или 18 ч./, имали са почивен ден в неделя, изпълнявали са указанията на Валентин Антов относно конкретната работа, която следва да се извърши и начина, по който да се извърши. Тези обяснения потвърждават напълно съдържанието на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от Христофор Манов по време на извършената проверка. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Лилия Бочева и Димо Иванов, които са извършили проверката като служители на "Инспекция по труда" и които са разпитани пред съда по искане на ответната страна. Твърдението на жалбоподателя, че не е имал нищо общо с обекта на завод "Динамик ЕМ 2" се опровергава както от посочените писмени обяснение на Светослав Панев и Георги Иванов, така и от писмените обяснения, дадени в административното производство от Александър Борисов Истатков, началник експлоатационно звено към посочения завод. Последният установява, че Валентин Антов е бил на разговор в завода на 16 или 17 . 07.2010 г. във връзка с изпращане на оферта до ръководството и сключване на договор, наред с това свидетелят установява, че в завода е влизал и излизал микробус, за който е смятал, че е на Валентин Антов. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения като не е дал вяра на показанията на свидетелите Христофор Манов и Светослав Панев, дадени в съдебното производство, с които установяват, че не са работили в завода по поръчение на Валентин Антов, а са отишли по свое решение, за да съберат желязо, от което да изкарат пари. Тези показания очевидно противоречат на коментираните по-горе писмени обяснения, дадени от Светослав Панев и Георги Иванов, дадени в административното производство, попълнената декларация от Христофор Манов и показанията на свидетелите Лилия Бочева и Димо Иванов, дадени пред съда. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. При преценка на свидетелските показания на Светослав Панев и Христофор Манов съдът е взел предвид противоречията между тези показания и обясненията на Светослав Панев и Георги Иванов и декларацията на Христофор Манов, вътрешното противоречие в показанията на Св. Панев, както и противоречието между показанията на Светослав Панев и Христофор Манов от една страна и показанията на другите двама свидетели - от друга. Твърдението на свидетеля Христофор Манов, че е бил накаран да попълни декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ с определено съдържание, не могат да бъдат приети за верни, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства. Поради това, че лицето признава пред съда подписването на декларацията, то не може да опровергае съдържанието на подписания от него документ само чрез твърдение. При преценката на събраните по делото доказателства съдът не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими доказателства. Изводите, които е направил съда са логически издържани, последователни и обосновани от събраните доказателства. Предвид изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че осъществяваната от Христофор Манов дейност като шофьор е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина, което обосновава извода, че осъществяваната от Христофор Манов дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от Валентин Антов за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение