Решение № 6908 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез юрисконсулт М. Механджиева, против Решение 8283/11.03.2025 г., постановено по административно дело 11856/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение по жалба на А. Й. К. е отменено Решение 653/14.10.2021 г. на Столичен общински съвет, в частта, с която е одобрена план схема на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в частта Електроснабдяване на м. [населено място], м. в.з. Кокалянски ханчета, м. в.з. Кокалянски ханчета разширение, м. в.з. Кокалянски ханчета II разширение и м. в.з. Михово блато, район Панчарево, за поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1068. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. По същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Ответната страна А. Й. К. се представлява от адвокат Т. Велинова, която лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. При извършената проверка за законосъобразност на оспорената план схема, съдът е установил допуснато в хода на административното производство съществено нарушение, както и нарушение на материалния закон, които са го мотивирали да я отмени в частта, засягаща процесния имот. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че оспорената план схема е приета въз основа на предходна стара разработка, без да се съобразят настъпилите промени след това, а именно : реституиране на имота; обстоятелството, че ситуираният в него електропровод е поставен там от преди 30 години, тоест преди промяна на собствеността на имота; този електропровод никога не е бил част от електропреносната мрежа, не е въвеждан в експлоатация и е в лошо техническо състояние, същевременно в близост до него на 150 метра има друг действащ електропровод; процесният имот граничи с имот общинска собственост. Всички тези обстоятелства безспорно са били от значение за законосъобразното одобряване на план схемата на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в част Електроснабдяване, но не са съобразени от административния орган в нарушение на изискването на чл. 35 АПК. Допуснатото в изложения по-горе смисъл нарушение на административнопроизводствените правила е довело до постановяване на акт, който се явява и материално незаконосъобразен. Нарушена е разпоредбата на чл. 67 ЗУТ, съгласно която подземни и надземни общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински поземлени имоти, като само по изключение и когато няма друга възможност могат да се изграждат в имоти собственост на физически или юридически лица. От експертното заключение, изслушано по делото се установява, че нищо не налага съществуването на електропровод в имот частна собственост, предвид факта, че същият граничи с имот общинска собственост, в който има действащ електрически стълб, който е електрозахранен и обслужва зоната за целите, за които е поставен. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че тази чл. 67 ЗУТ е неприложим, тъй като съоръжението в процесния имот било поставено там преди приемането на ЗУТ, респективно това изискване е относимо само за нови съоръжения, а не за вече изградени. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая се касае за нова план схема, която следва да е съобразена със всички действащи към момента на одобряването й материалноправни норми, каквато се явява и нормата на чл. 67 ЗУТ, поради което разписаното в нея изискване е било относимо и по отношение на спорния електропровод. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна А. Й. К., следва да се присъдят сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,