Решение № 10366 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2013 г.

Решение № 10366 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Арт Травел" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Цар Иван Асен II" № 37 срещу заповед № РД-14-92 от 18.01.2913 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

С обжалваната заповед министърът заличил от регистъра на туроператорите и туристическите агенти "Арт Травел" ООД поради непредставяне на копие от анексиран или подновен договор за застраховка "Отговорност на туроператора" и обезсилил удостоверение за регистрация № 4006 от 28.01.2005 г.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Като основание за издаване на заповедта се сочи чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от Закона за туризма (ЗТ отм.), която препраща към чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от същия. Разпоредбата на чл. 17, ал. 5 ЗТ е неотносима, а тази на чл. 42, ал. 1 ЗТ визира предоставяне на копие от ежегодно сключвания застрахователен договор на туроператора. От доказателствата по делото е безспорно, че дружеството е сключило застрахователен договор, в т. ч. и допълнителен добавък към нея. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 АПК, тъй като защитата на потребителите е гарантирана чрез сключената застраховка. Счита, че със заповедта са нарушени и основни принципи на административното производство - чл. 6, ал. 1 и 5 и чл. 7 АПК. Далеч по-важен е фактът на сключване на застраховката, отколкото представянето й на компетентния орган. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Иван Мархолев, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Сочи, че на основание чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.), туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, която покрива отговорността му за вреди, а на основание чл. 42, ал. 4 и 6 ЗТ (отм.) копие от застраховката следва да се предостави на министъра в четиринадесетдневен срок от сключването или подновяването на договора за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) във вр. с § 9, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора (Наредбата). На основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) неизпълнението на задължението е основание за заличаване от регистъра. Моли съда да отхвърли жалбата на "Арт Травел" ООД. Ответникът се представлява от юрисконсулт Теодор Михайлов.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното:

1. "Арт Травел" ООД е юридическо лице, регистрирано като туристически оператор - регистрационен № 4006 от 28.01.2005 г., чиято валидна застраховка по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.), вписана в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), е със срок 06.02.2013 г.

1. Със заповед № РД-16-1483 от 29.10.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма била назначена Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти.

1. На 09.11.2012 г. Експертната комисия провела заседание, на което обсъдила регистрираните туроператори, които непредставили анексирани или подновени полици в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 във вр. с § 9 от Наредбата. Комисията решила всички туроператори, които не са представили анексирани договори в срока по § 9 да бъдат предложени на министъра за заличаване.

1. На 08.01.2013 г. Експертната комисия провела заседание, на което приела списъка на туроператорите, които не представили в срока по § 9 от Наредбата анексирани застрахователни полици, приложение 2, списък № РК-07-08Е/2012 г., и решила да ги предложи на министъра за заличаване на регистрацията.

1. На 18.01.2013 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 21, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ (отм.) и § 9, ал. 1 и 2 от Наредбата издал заповед № РД-14-92, с която заличил от регистъра на туроператорите и туристическите агенти "Арт Травел" ООД, поради непредставяне на копие от анексиран или подновен, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата, застрахователен договор и заличил регистрацията му.

Релевантната за предмета на спора нормативна уредба гласи:

1. Член 20, ал. 1, т. 4 ЗТ (отм.) - Регистрацията се заличава със заповед на министъра, когато туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1.

1. Член 42, ал. 1 ЗТ (отм.) - Туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.

1. Член 42, ал. 6 ЗТ (отм.) - Условията и редът за сключване на застрахователния договор по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет, който регламентира и застрахователното покритие, лимитите на отговорност, начина на определяне на застрахователната премия и други.

1. Член 10, ал. 1 от Наредбата - Застрахователната сума по договора за задължителна застраховка се определя на базата на декларирания от туроператора оборот за предходната година и съгласно минималните нива по приложението.

1. Член 10, ал. 2 от Наредбата - Застрахователната сума по договора за задължителна застраховка на туроператора, който предоставя организирано туристическо пътуване с обща цена с включен чартърен полет, не може да е по-малка от 500 000,00 лв.

1. § 9, ал. 1 от Наредбата - В срок от два месеца от влизане в сила на постановлението туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2.

1. § 9, ал. 2 от Наредбата - В 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1 туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма.

При така установените факти и относима нормативна уредба съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.), в предвидената от закона форма - съдържа от формална страна изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, като в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Но заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Първо. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.) безспорно определя правнорелевантните факти, при чието наличие регистрацията на туроператора се заличава. Заличаването, a contrario от чл. 17 ЗТ (отм.), означава невъзможност да се извършва правно-разрешената икономическа дейност. Точка 4, б. "г" определя като правопогасяващ правото на извършване на регистрираната дейност юридически факт непредставянето от оператора на регистриращия орган на сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.). В заповед № РД-14-92 не е посочено, коя от хипотезите на б. "г" има предвид органът - тази по чл. 17, ал. 5 или тази по чл. 42, ал. 1. По принцип, когато правната норма съдържа алтернативи органът е длъжен да посочи точно коя от хипотезите счита, че е налице. В случая от фактите безспорно може да се установи, че става въпрос за хипотеза по чл. 42, ал. 1, тъй като жалбоподателят не е лице, установено в държава-членка, а регистриран по българския закон туроператор. Следователно, макар и налице, нарушението не е съществено.

Второ. Изискването на чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.) е спазено от жалбоподателя - от доказателствата по делото е безспорно, че исканата от закона застраховка по чл. 42, ал. 1 към датата на издаване на оспорената заповед не е с изтекъл срок и същата е вписана в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.).

Трето. Съгласно чл. 42, ал. 6 ЗТ (отм.) условията и реда за сключване на застраховките се определят в Наредбата. Следователно Наредбата има точно определен предмет - условията и редът за сключване на застрахователния договор. Уточнението, което законодателят е направил в нормата не може да се тълкува разширително и не може да обоснове делегация за регламентиране на правоотношения извън предмета на договора. Посоченото в чл. 42, ал. 6 "и други", макар и специфичен законодателен подход за учредяване на компетентност, не може да обоснове такава за определяне на нещо друго извън условията и ред за сключване на застрахователния договор.

Четвърто. Въведеното с § 9, ал. 1 от Наредбата задължение за привеждане на застрахователния договор в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 визира две хипотези. От доказателствата по делото не е ясно дали жалбоподателят е сключил застраховка на неправилно определена база или понеже предоставя организирано туристическо пътуване с включен чартърен полет не е сключил застраховка в искания от нормата размер. В протокола на Експертната комисия, в който са изложени фактическите основания за издаване на оспорената заповед, неизпълнението на задължението е посочено общо като в приложен списък са изброени всички туроператори, които не са представили анексирани или подновени застрахователни договори. Разграничение по вида нарушение не е направено. Вярно е, че когато органът трябва да реши идентични случаи, още повече при условията на обвързана компетентност, той трябва да ги реши еднакво. Но случаите трябва да бъдат еднакви и трябва да няма съмнение, че предпоставките, при които са осъществени са еднакви. Различните предпоставки, макар и водещи до един и същи резултат, не позволяват общо излагане на мотивите на органа за отнемане на предоставеното право, тъй като различни са релевантните факти, които съдът трябва да провери по отношение на конкретния адресат на акта, още повече че и посочените в оспорената заповед правни основания не са конкретизирани, за да може съдът да свърже правното основание със съответните фактически основания в протокола на Експертната комисия. Изложеното представлява съществено нарушение на материалния закон, тъй като нито дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт, нито на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си.

И пето. Най-същественото. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) не съдържа хипотеза, която да позволи заличаване на регистрацията при неизпълнение в срок на задължението по § 9 от Наредбата. Нормата на чл. 20, ал. 1, б. "г" е изчерпателна и точно дефинирана, тя води до лишаване от права, поради което може да бъде тълкувана само ограничително, а последното не позволява включването и на други обстоятелства извън изрично посочените - в случая застрахователния договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.). Безспорно е, че анексиране и подновяване изискват вече сключен застрахователен договор. Анекс се сключва към съществуващ договор и с него се изменят клаузи на договора, а подновяването на договора за задължително застраховане става преди изтичането на срока му - чл. 251, ал. 2 от Кодекса за застраховането, като новацията по принцип води до погасяване на едно задължение чрез поемане на ново. Именно поради тази разлика в определените в § 9, ал. 1 правни способи за постигане на посочения в чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата резултат е необходимо, както бе посочено и в точка четири, точно определяне на неизпълнените според органа предпоставки. Ако е налице подновяване на договора, ще са налице нов номер и дата на сключения нов застрахователен договор и нов срок на валидност на застраховката, а ако е налице сключване на анекс, ще е налице само изменение на обстоятелствата по договора, които удовлетворяват изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата.

Следователно задължението по § 9 се отнася до две различни хипотези и в случая, когато става въпрос за анекс застрахователният договор не само вече е сключен, а и вероятно, както в случая, и надлежно вписан в регистъра по чл. 17, ал. 2 (противното би било самостоятелно основание за заличаване на регистрацията). Анексът ще внесе изменение в някой или някои от основните елементи на договора, но това не води автоматично до задължение за информиране на регистриращия орган в 30-дневен срок, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 ЗТ (отм.) това задължение е само за подлежащите на регистрация обстоятелства. Видно от т. 8 на чл. 21, ал. 1 на регистриране досежно застрахователния договор подлежат номера и датата на договора, името на застрахователя и срока на валидност на застраховката. Застрахователната сума по смисъла на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата не е подлежащ на вписване в регистъра елемент, а именно нейната промяна се цели чрез анекса. С оглед на това въведеното с § 9, ал. 2 от Наредбата задължение за предоставяне на анекса няма пречка да съществува, но неизпълнението му не може да доведе до приложение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.).

Вписването в § 9, ал. 2 на Наредбата на специална цел, с която анексът трябва да бъде предоставен - за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), нито може да създаде задължение за вписване, тъй като е извън визираните в чл. 21, ал. 1 ЗТ (отм.) обстоятелства, нито може да породи задължение по чл. 21, ал. 2 ЗТ (отм.). Подзаконовият нормативен акт не може да създава задължения в противоречие със закона.

Що се отнася до подновяването на застрахователния договор, т. е. когато едно задължение се смени с друго, задължението на туроператора следва пряко от разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗТ (отм.) и нормата на § 9, ал. 2 от Наредбата е лишена от самостоятелен смисъл, тъй като повтаря нормата на закона.

Видно от изложеното обжалваната заповед първо не е фактически и правно мотивирана. Липсата на яснота досежно множеството хипотези, които посочените правни основания и изложените фактически такива визират не дават възможност съдът да установи точно коя от хипотезите е приложима за жалбоподателя. Наред с това, която и от хипотезите на чл. 10 - ал. 1 или 2, или на § 9, ал. 1 - анексиране или подновяване, да се приеме, че е налице то неизпълнението на задължението по § 9, ал. 2 от Наредбата не може да доведе до осъществяване на фактическия състав на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) и с оглед на това да обоснове законосъобразност на постановения акт. Допуснатите от органа нарушения правят оспорената заповед незаконосъобразна, поради което съдът следва да я отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на икономиката, енергетиката и транспорта да заплати на "Арт Травел" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 50,00 лв. държавна такса и 250,00 лв. платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита от 08.02.2013 г.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд